ОТНОСНО: Осигуряване на лица, полагащи труд без трудово правоотношение.
Във Ваше запитване, препратено по компетентност и заведено в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ ,,, с вх. № 20-28-229/23.07.2021 г., е изложена следната фактическа обстановка:
…….. университет има сключени граждански договори с лица, които към момента на изплащане на възнаграждението декларират, че получават парично обезщетение за отглеждане на малко дете до 2-годишна възраст или че са в неплатен отпуск за отглеждане на дете след 2-годишна възраст.
Поставен е следният въпрос:
След като договореният месечен хонорар след намаляването му с разходите за дейността е по-малък от минималната работна заплата за страната, дължат ли се осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (ДОО), допълнително задължително пенсионно осигуряване (ДЗПО) и здравно осигуряване (ЗО)?
С оглед изложената фактическа обстановка и действащото законодателство по задължителното обществено осигуряване, Ви уведомявам за следното:
По отношение на държавното обществено осигуряване, редът за осигуряване на лицата, които полагат труд без трудово правоотношение е регламентиран в чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от Кодекса за социално осигуряване (КСО).
Задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са: лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец (т. 5); лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение (т. 6).
От разпоредбите на чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6 от КСО следва, че за лицата, които работят без трудово правоотношение с месечно възнаграждение по-малко от минималната работна заплата след намаляването му с разходите за дейността, определени по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица, основание за осигуряване ще възникне, само ако лицата са осигурени на друго основание, през съответния месец.
Съгласно чл. 10, ал. 1 от КСО осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й. Алинея 2 на чл. 10 от КСО предвижда, че осигуряването се прекъсва през периодите, които не се зачитат за осигурителен стаж, независимо че дейността по чл.4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО не е прекратена.
През периодите на бременност и раждане и отглеждане на дете, както и на неплатеният отпуск до определен брой работни дни през календарната година, лицата не упражняват трудова дейност по трудовия договор, но в осигурителното законодателство съществуват норми, според които те се считат за осигурени през тези периоди и те се зачитат за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски.
Разпоредбите на чл. 9, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от КСО посочват, че за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски се зачита времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете, на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност, за отпуск за бременност и раждане и при осиновяване на дете до 5-годишна възраст, както и на неплатения отпуск до 30 работни дни през една календарна година.
На основание § 16, ал. 2 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето през 2020 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО се зачита времето на неплатения отпуск до 60 работни дни, а през 2021 г. за осигурителен стаж по чл. 9, ал. 2, т. 3 от КСО се зачита времето на неплатения отпуск до 90 работни дни (§ 6 от ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обн. ДВ, бр. 14 от 2021 г., в сила от 17.02.2021 г.).
Гореизложеното напълно кореспондира и с легалната дефиниция за „осигурено лице“, дадена в § 1, ал. 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби на КСО, според която, осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност, съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1-3 и 5 от КСО.
Следователно, лицето не извършва трудова дейност, но този период се зачита за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване (чл. 9, ал. 2, т. 1, 2 и 3 от КСО). Поради което, по аргумент от чл. 10, ал. 2 от КСО и § 1, ал. 1, т. 3 от ДР на КСО, за този период, то се счита за осигурено на друго основание и е приложима разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО. В този случай, независимо от размера на полученото възнаграждение за работа без трудовото правоотношение, което макар и да е под минималната работна заплата, върху него се дължат осигурителни вноски за фонд “Пенсии“ и за ДЗПО-УПФ, ако лицето е родено след 31.12.1959 г. и не е направило избор по чл. 4б от КСО, вноската за ДЗПО да се превежда във фонд „Пенсии“ на държавното обществено осигуряване.
Здравното осигуряване на лицата, полагащи труд без трудово правоотношение, е регламентирано в чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО за лицата, работещи без трудово правоотношение здравноосигурителната вноска се определя, както следва:
а) ако не се осигуряват по реда на т. 1, 2 и 2а и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността; когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с разходите за дейността, осигуряването се извършва по реда на чл. 40, ал. 5;
б) ако са осигурени по реда на т. 1 и 2а, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с разходите за дейността, независимо от размера на полученото възнаграждение.
От разпоредите на чл. 40, ал. 1, т. 3, буква “а“ и “б“ от ЗЗО следва, че за лицата, които работят без трудово правоотношение с месечно възнаграждение по-малко от минималната работна заплата, основание за здравно осигуряване по това правоотношение ще възникне, само ако лицата са осигурени по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, 2 и 2а от ЗЗО.
Лицата, които са във временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане, в отпуск за отглеждане на малко дете по реда на чл. 164, ал. 1 и 3 от Кодекса на труда и отпуск при осиновяване на дете до 5-годишна възраст по реда на чл. 164б, ал. 1 и 5 от Кодекса на труда, се осигуряват здравно по реда на чл. 40, ал. 1, т. 5 от ЗЗО върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, като вноските са сметка на работодателя и са равни на дължимата от него част от вноската, която е дължима до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнася.
Следователно, тъй като са осигурени по реда на т. 5 от ал. 1 на чл. 40 от ЗЗО и полученото възнаграждение за положения труд без трудово правоотношение е по-малко от минималната работна заплата за страната (след намаляването му с разходите за дейността), съответно, не са здравно осигурени по реда на чл. 40, ал.1, т. 1, 2 и 2а от ЗЗО, не се дължат здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО.
Лицата, които са в неплатен отпуск, подлежат на осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 1, буква “б“ от ЗЗО и попадат в хипотезата на чл. 40, ал. 1, т. 3 от ЗЗО. Следователно, в този случай за полученото възнаграждение под минималната работна заплата за страната (след намаляването му с разходите за дейността) се дължат здравноосигурителни вноски.
При изплащане на доходи за работа без трудови правоотношения следва да се има предвид и разпоредбата чл. 3, ал. 1, изр. последно, от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), съгласно която възнагражденията, отнасящи се за положен труд за минало време, се разпределят за отработените дни, през които трудът е положен. Това ще рече, че с изплащането на възнаграждението възниква задължението на възложителя да внесе осигурителните вноски до 25-то число на месеца, следващ месеца на плащането. В този срок следва да се подадат и данните с декларация обр. № 1 и 6, съгласно разпоредбите на чл. 7, ал. 6 от КСО и чл. 4, ал. 1, т. 3 и ал. 3, т. 1 от Наредба № Н-13/17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, но осигурителният доход следва да се отнесе към периодите на полагане на труд.