3_3235/04.07.2008 г.
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 5 и т. 6
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 3
ЗДДФЛ, чл. 43, ал. 1 и ал. 2
Относно: осигуряване на лица, които полагат труд без трудово правоотношение
Според изложеното в запитването ЗЛ е решило да сключи граждански договор с лице, което не работи по трудов договор, но е регистрирано като едноличен търговец. Същевременно същото лице е възложило управлението на фирмата си на прокурист. Поставя се въпроса какви осигурителни вноски и удръжки следва да се начислят, ако сумата след приспадане на нормативно признатите разходи за дейността е под минималната работна заплата за периода, а така също и когато тя е по-голяма от минималната работна заплата за страната.
При така изложената фактическа обстановка с оглед нормативните разпоредби на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 43/2008 г.), Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ, ДВ бр.21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 17/2008г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр.70/1998г., посл.изм. ДВ бр.37/2008г.) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ, ДВ бр. 95/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 43/2008 г) изразяваме следното становище:
1. По социално и здравно осигуряване:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 5 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт са лицата, които полагат труд без трудово правоотношение (по граждански договор) и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с нормативно признатите разходи за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 6 от КСО на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт подлежат лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание по чл.4, ал. 1, 2 и ал. 3,т. 1 – 4 от КСО през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Осигурителната вноска за тези лица е само за фонд „Пенсии”,която за 2008 г. е в размер на 22 на сто (чл. 6, ал. 1, т. 7 от КСО), и се разпределя между възложителите и осигурените в съотношение 60: 40. За родените след 31 декември 1959 г. се дължи вноска и за фонд ДЗПО – универсален фонд. За 2008 г. същата е в размер на 5 на сто (чл. 157, ал. 1, т. 1, б. „в” от КСО) и с нея се намаляваосигурителната вноска за фонд „Пенсии”.
Осигурителните вноски се внасят от осигурителя до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат (чл. 7, ал. 6 от КСО.)
На основание чл. 11 от НООСЛБГРЧ за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО (включително и едноличните търговци) при изплащане на възнаграждението за работа без трудово правоотношение осигурителни вноски не се внасят от възложителя на работата и не се удържат от възнаграждението. Същите внасят осигурителните вноски върху доходите от работа без трудово правоотношение при годишното изравняване на дохода си по реда начл. 6, ал. 8 от КСО.
Лицата, на които е отпусната пенсия, в случаите, когато упражняват дейностите по чл.4, ал. 3, т. 1, 2, 4, 5 и 6 от КСО, се осигуряват по свое желание по предвидения с Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина ред (чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧ).
В чл. 40, ал. 1, т. 3 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е регламентиран редът за здравното осигуряване на лицата, работещи без трудово правоотношение. За същите, ако не са осигурени по реда на т. 1 и 2 от ал. 1 на чл. 40 от ЗЗО и получават възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната, се внасят здравноосигурителни вноски върху облагаемия доход, след намаляването му с нормативно признатите разходи; когато е получено възнаграждение под минималната работна заплата за страната, след намаляването му с нормативно признатите разходи, осигуряването се извършва по реда на ал. 5 от същия член. Ако са осигурени по реда на т. 1, осигурителните вноски се внасят върху облагаемия доход, след намаляването му с нормативно признатите разходи, независимо от размера на полученото възнаграждение.
На основание гореизложеното в конкретния случай, за да се отговори на въпроса следва ли наетото лице за работа без трудово правоотношение да бъде осигурявано чрез ЗЛ е необходимо освен размера на възнаграждението да се има предвид и дали същото е осигурено като едноличен търговец по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО.
От изложената фактическа обстановка в запитването е видно, че лицето е едноличен търговец, който е назначил прокурист. Чрез договора за прокура се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а прокуристът – управител се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок. В този случай търговецът може да бъде освободен от задължението за внасяне на осигурителни вноски само при определени условия, които трябва да са налице кумулативно, а именно:
?да не участва с личен труд в дейността на предприятието;
?да е представил декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ за спиране на дейност като самоосигуряващо се лице в ТД на НАП;
?да е упълномощил друго лице да управлява предприятието му чрез договор за прокура, вписан в търговския регистър, съгласно изискванията на Търговския закон (ТЗ).
Ако тези обстоятелства не са изпълнени кумулативно, лицето, на което се изплаща възнаграждението по извънтрудови правоотношения, следва да декларира в сметката за изплатени суми по чл. 45, ал. 4 от ЗДДФЛ, че е самоосигуряващо се лице, регистрирано под БУЛСТАТ.
Ако горепосочените обстоятелства са изпълнени, наетото лице ще се счита за неосигурено и следва да се спазят изискванията на горецитираните разпоредби от КСО, НООСЛБГРЧ и ЗЗО. Необходимо е до 10-то число на месеца, следващ месеца на изплащане на възнаграждение, равно или по-голямо от минималната работна заплата за страната след приспадане на необходимо присъщите разходи за дейността, да се внесат дължимите осигурителни вноски. Ако лицето получава пенсия, същото може да изрази желание да бъде осигурявано социално чрез възложителя, или да се откаже от това свое право.
На основание чл. 5, ал.4 от КСО задълженото лице следва с Декларация обр. 1 да подаде данни за осигуряването налицето не по-късно от 10 дни след изтичане на срока по чл. 7, ал. 6 от КСО. Данни с размера наосигурителни вноскиследва да се подадат в компетентната ТД на НАП с Декларация обр. 6 не по-късно от последния работен ден на календарния месец, през който са били дължими осигурителните вноски.
2. По данъчното третиране на доходите
За физическо лице, което е регистрирано като едноличен търговец и като такъв извършва през течение на годината търговски сделки, придобива и доходи от упражняване на занаят, професионална дейност или от извършване на услуги по извънтрудови правоотношения е необходимо да се конкретизира доколко тези доходи икономически и счетоводно могат да се разграничат от дейността на търговското предприятие. Според изложеното в запитването лицето, с което ще се сключи граждански договор има регистрация като едноличен търговец. Във връзка с данъчното третиране на доходите от извънтрудови правоотношения следва да се прецени характерът на извършваните услуги и доколко същите могат да се квалифицират като търговски сделки по смисъла на чл. 286 от ТЗ. Ако лицето не встъпва в тези правоотношения в качеството си на едноличен търговец и дейността, която извършва като търговец не съвпада по предмет и обем с тази извършвана от него по извънтрудови правоотношения, услугите имат случаен, несистематичен характер, т.е. ако не се осъществяват по занятие, то тези доходи може да се определят като доходи от друга стопанска дейност и данъчното третиране на същите е регламентирано в чл. 29 от ЗДДФЛ. В противен случай физическото лице следва да отчита доходите от стопанска дейност като едноличен търговец по реда на глава пета, раздел II от ЗДДФЛ.
Съгласночл. 43, ал.1 от ЗДДФЛ /изм. ДВ, бр. 113 от 2007г./, лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка, а ако лицето нее самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.
В чл. 43, ал. 2 от ЗДДФЛразмерът на дължимия данък се определя, като разликата по ал.1 се умножи по данъчна ставка 10 на сто и се определя от:
1.предприятията и самоосигуряващите се лица по смисъла на Кодекса за социалното осигуряване – платци на доходи от стопанска дейност;
2. придобилите доходи лица – в останалите случаи.
Когато е налице хипотезата на чл.43, ал.2, т.1 от ЗДДФЛ данъкът се удържа от платеца при изплащането на дохода. С новата редакция на ЗДДФЛ влязла в сила от 01.01.2008г./изм. ДВ. бр.113 от 28 Декември 2007г./, бяха премахнати институтите на необлагаемата годишна данъчна основа и необлагаемата месечна данъчна основа. Начинът на облагане се извършва по реда на горецитираните правни норми и не е обвързан с размера на минималната работна заплата за страната.
Предвид гореизложеното в случай, че ЗЛ изплати дохода от стопанска дейност на самоосигуряващо се лице, различна от стопанската му дейност като едноличен търговец, размерът на дължимият авансов данък се определя като облагаемият доход се умножи по данъчната ставка 10 на сто.