КСО – чл. 4, ал. 3, т. 4, чл. 6, ал. 7, ал. 8, ал. 9 и ал. 10;
НЕВДПОВ – чл. 4
Наредба № Н-8/2005 – чл. 3, ал. 9
ОТНОСНО:Осигуряване на лице, упражняващо трудова дейност на различни основания
Във връзка с Ваше писмено запитване, постъпило по електронен път в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” гр. …….. от 04.09.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, Вие сте счетоводител на лицето Ф.И.Ф., ЕГН ……… Клиентът Ви работи в …. ЕАД и е осигурен върху максималния размер на осигурителния доход. Едновременно ще упражнява трудова дейност и като регистриран земеделски производител. Интересувате се, дали ще дължи осигурителни вноски и в това качество.
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби по държавното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
На основание чл. 4, ал. 3, т. 4 (изм. – ДВ, бр. 12 от 2015 г.) от Кодекса за социално осигуряване (КСО) задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
“Регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители“ са физическите лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба, и са регистрирани по установения ред (§ 1, ал. 1, т. 5 /посл. изм. – ДВ, бр. 12 от 2015 г./) от ДР на КСО).
Регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1 – 4 от КСО – еднолични търговци, съдружници в търговски дружества, собственици на ЕООД, физически лица – членове на неперсонифицирани дружества, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители, лица, упражняващи по регистрация свободна професия или занаятчийска дейност, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 1 и 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, в т.ч. за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители, са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово: върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО).
Съгласно Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за 2015 г. минималният месечен размер на осигурителния доход за регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители е 300 лв., а максималният месечен осигурителен доход (за всички осигурени лица) е 2600 лв. Лицата, регистрирани като земеделски стопани, когато едновременно с тази дейност упражняват и дейност по чл. 4, ал. 3,т. 1 и 2 от КСО (т.е. като лица, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност и като лица, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, и физически лица – членове на неперсонифицирани дружества), се осигуряват върху минималния осигурителен доход, определен за тези лица (чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ, посл. изм. – ДВ, бр. 18 от 2015 г., в сила от 17.02.2015 г.).
Окончателният размер на месечния осигурителен доход за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), и не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход (чл. 6, ал. 8 от КСО).
Регистрираните земеделски стопани, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност (чл. 6, ал. 9 от КСО). “Непреработена растителна и животинска продукция“ по смисъла на § 1, ал. 1, т. 9 от Допълнителните разпоредби на КСО е всеки първичен продукт, получен от растенията и животните, който се използва в естествен вид, без да е подлаган на технологична обработка и преработка, в резултат на която да са настъпили физико-химични изменения в състава.
При определяне на годишния осигурителен доход не се включват сумите, получени под формата на държавни помощи, субсидии и друго подпомагане от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони и от държавния бюджет (чл. 3, ал. 3, т. 1 и т. 3 от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски).
На основание чл. 6, ал. 10 (ал. 11 – ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1.(посл. изм. – ДВ, бр. 54 от 2015 г., в сила от 17.07.2015 г.) доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 10;
2.(посл. изм. – ДВ, бр. 12 от 2015 г.) осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
3.доходи за работа без трудово правоотношение.
С оглед определената в чл. 6, ал. 10 от КСО поредност на доходите, върху които се дължат осигурителните вноски, в чл. 4 (посл. изм. – ДВ, 18 от 2015 г., в сила от 01.01.2015 г.) от Наредбата за елементите на възнаграждението и за доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДОВ) е въведено задължение за лицата, когато упражняват трудова дейност на повече от едно основание по чл. 4, ал. 1 и/или ал. 3, т. 5 и 6 от Кодекса за социално осигуряване, да декларират пред всеки следващ осигурител дохода, върху който се дължат осигурителни вноски на всяко едно основание.
Съгласно чл. 3, ал. 9 от Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (посл. изм. – ДВ, бр. 60 от 2015 г., в сила от 07.08.2015 г.) за лицата, осигурени на повече от едно основание по чл. 4 КСО, се подават декларации обрИзх. № 1 и в случаите, в които на едно от основанията осигурителните вноски са внесени върху максималния месечен осигурителен доход.
При направена справка в информационната система на НАП се установи, че за периода 01.01.2015 г. – 31.07.2015 г. за лицето Ф.И.Ф., ЕГН ….., са подавани данни с декларация образец № 1 с код за вид осигурен 03 – работещи при условията на втора категория труд, като месечният му осигурителен доход е достигнал максималния размер (2600 лв.) само през месец февруари. За останалите месеци от периода осигурителният доход е под този размер. Това означава, че при започване на дейност като регистриран земеделски производител той трябва да се осигурява и в това качество по описания по горе ред на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО и при спазване на поредността по чл. 6, ал. 10 от КСО до достигане на максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със ЗБДОО за съответната година.
‘