2_3246/ 22.12.2008 г.
КСО – чл.4, ал.3, т.4
чл.9, ал.2, т.5
ЗЗО – чл.40, ал.1, т.2
чл.40, ал.1, т.5
ОТНОСНО: Осигуряване на регистриран земеделски производител през периодите на бременност и раждане и отглеждане на малко дете
Съгласноизложената в писмото Ви фактическа обстановка регистриран земеделски
производител /майка/ започва да се осигурява като самоосигуряващо се лице от 20 нември 2008 г. На 01.06.2008 г., преди да започне да се осигурява, тя е родила дете и към тозимомент няма никакъв осигурителен стаж. Във връзка с изложеното задавате въпроси свързани с правото на обезщетение от средствата на държавното общестевно осигуряване и за дължимите осигурителни вноски през периода през който лицето следва да се осигурява за да добиеправо на обезщетение за майчинство.
При така изложената фактическа обстановка, компетентността на НАП и действащата нормативна уредба свързана с общественото осигуряване, изразявам следното принципно становище по поставените въпроси:
На основание чл.4, ал.3, т.4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са регистрираните земеделски производители.Задължението за осигуряване за тези лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството /чл.1, ал.1 и 2 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина/ НООСЛБГРЧ /.
Осигурителните вноски са за сметка на осигурените лица и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между петдесет на сто от минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година /чл.6, ал.7, т.2 от КСО/, а когато те упражняват само земеделска дейност – върху месечен осигурителен доход между 25 на сто от минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година/чл.6, ал.7, т.3 от КСО/. По свое желание тези лицамогат да се осигуряват и заобщо заболяване и майчинство /чл.4, ал.4 от КСО/.
Здравното осигуряване на регистрираните земеделски производители които упражняват трудова дейност се извършва по реда на чл.40, ал.1, т.2 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/ върху осигурителни доходи, определени с Кодекса за социално осигуряване.
Запериода след настъпване на осигурения социален риск „майчинство”/бременност и раждане и отглеждане на малко дете/, когато осигуреното лице няма право на парично обезщетение от средствата на ДОО, намират приложение разпоредбите на чл.9, ал.2, т.5 от КСО- „за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски, се зачита времето през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт и за общо заболяване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и за отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение”. Подобна разпоредба, съгласно коятоосигурителни вноски не се внасят през тези периоди сесъдържа и в чл.3, ал.3 от НООСЛБГРЧ.
От изложеното следва, че когато упражнява трудова дейност лицето /майката/, подлежи на осигуряване в качеството й на регистриран земеделски производител. Времето, през което самоосигуряващата се майка, която е осигурена за общо заболяване и майчинство, е в състояние на бременност и раждане или отглеждане на малко детеи не получава обезщетение от средствата на ДОО се зачита заосигурителен стаж /чл.9, ал.2, т.5 от КСО/ без да се внасят осигурителни вноски за ДОО. Здравно осигурителните вноски през този период са дължими на основание чл.40, ал.1, т.5 от ЗЗО, върхуминималния осигурителен доходза регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители вразмера определен за сметка наработодателите-3.6 % през 2008 г. и 4.8 % през 2009 г.
Без оглед гореизложеното необходимо е да имате в предвид, че съгласно чл.85 от Данъчно осигурителния процесуален кодекс/ ДОПК/ и в съответствие с разпоредбите на чл.3, ал.1, т.1 от Закона за Националната агенция за приходите, при последваща кореспонденция с Националната агенция за приходите следва да посочвате както данните идентифициращи Вас / три имена, ЕГН, адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция / както и данни, идентифициращи лицето, с чиито права и задължения е свързано запитването Ви /име, ЕГН, съответно фирма и ЕИК по БУЛСТАТ, адрес по чл.8 от ДОПК и адрес за кореспонденция/.
‘