2_416/24.02.2010г.
КСО – чл.4, чл.6
ОТНОСНО: осигуряване на съдружници и управители в ООД или собственици на ЕООД
Отправили сте писмено запитване, заведено в регистъра на Дирекция “ОУИ”, в което описвате, чесъдружници в ООД се самоосигуряват в дружеството.
Въпросите, които поставяте са:
1. Ако съдружници в ООД бъдат назначени в по трудов договор в същото дружесто като управители или на друга длъжност ще отпадне ли задължението им да се самоосигуряват?
2. Ако собственик на ЕООД е назначен по трудов договор отпада ли задължението му да се самоосигурява?
В съответствие с действащата нормативна база, изразявам следното принципно становище:
Трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на осигуряване и като общ принцип е изведена в чл. 10 от КСО. Задължението за осигуряване на лицата възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване.
Съгласно разпоредбите на чл.4, ал.3 т.2 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества са задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт.
Лицата, упражняващи трудова дейност като изпълнители по договори за управление и контрол на търговски дружества се осигурява социално по реда на чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). Те са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица върху всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход за основната икономическа дейност на съответното търговско дружество и квалификационна група професии и не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване за съответната година /чл. 6, ал. 2, т. 3 и ал. 3 от КСО/.
Ако съдружниците в търговските дружества имат сключени трудови договори с дружествата, те подлежат на осигуряване за всички осигурени социални рискове върху всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
В случай че съдружниците упражняват трудова дейност в търговските дружества извън работата си по трудовото правоотношение, например като самоосигуряващи се лица, осигуряването се извършва едновременно и на двете основания, тъй като съгласно чл.6, ал.10 от КСО, за лицата, получаващи доходи от дейности на различни основания по чл.4 от КСО, осигурителните вноски, се внасят върху сбора от осигурителните им доходи при спазване на определената в нормата поредност, а именно:
1. доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 и 2 от КСО;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Следва да се отбележи, че Националната агенция за приходите е компетентна да дава становища по приложението на данъчното и осигурително законодателство.
Въпросите касаещи сключването на трудови договори са от компетентността на Министерство на труда и социалната политика, респективно Дирекция “Инспекция по труда“, поради което следва да отнесете въпросите касаещи трудовото законодателство към тях.
‘