2_409/08.04.2014
КСО-чл.4, ал.6
чл.4, ал.3, т.1
чл.4, ал.1, т.7
ОТНОСНО: осигуряване на самоосигуряващо се лице, което има отпусната пенсия
Според изложеното, самоосигуряващо се лице упражняващо свободна професияот 01.02.2014 г. получава пенсия.Посетило е на 18.03.2014 г. офис на НАП, и е представило декларация за регистрация на самоосигуряващи се лица /обр.ОКд-5/, но служителите са отказали приемането й с обяснението, че следва да се подаде декларация образец № 1.
Във връзка с изложеното са поставени следните въпроси:
1.Самоосигуряващо се лице-пенсионер, счита ли се за задължено лице по смисъла на чл.4 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/, предвид разпоредбата на чл.4, ал.6 от същия кодекс. Ако лицето не желае да се осигурява, задължено ли е да подаде декларация за преустановяване на осигурителните си задължения и с кой образец ?
2.Разпредбата на чл.4, ал.6 от КСО намира ли приложение по отношение на лицата, подлежащи на осигуряване по чл.4, ал.1, т.7 от КСО ?
3.Управителите на търговски дружества, които не упражняват трудова дейност, нямат сключени договори за управление и определено възнаграждение, явяват ли се задължени лица по смисъла на чл.4, ал.1, т.7от КСО, когато имат отпусната пенсия, т.е прилага ли се за тях чл.4, ал.6 от КСО ?
4.Каква би била основата, за дължими данъци по реда на КСО, за пенсионер вписан съгласно ТЗ като управител на търговско дружество, което не осъществява търговска дейност и не сеизплаща възнаграждение на вписания управител ?
5.Правилен ли е, с оглед разпоредбата на чл.99, ал.5 от ДОПК, извършеният на 18.08.2014 г. отказ за приемане на подадената декларация ?
При така изложената фактическа обстановка и действащата нормативна база, свързана с осигурителното законодателство, изразявам следното становище:
По първи въпрос.
Упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване. Според чл.10 от КСО осигуряването възниква от деня в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или 4а, ал.1от КСО и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й.
Кръгът на задължително осигурените по КСО лица е регламентиран в чл. 4 от кодекса.
Съгласно чл.4, ал.3, т.1 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Тези лица са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО, тъй като са длъжни да внасят осигурителни вноски за своя сметка и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
На основание чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително тези, регистрирани като упражняващи свободна професия, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ). Това е декларация за регистрация на самоосигуряващи се лица (образец ОКд-5).
По отношение на самоосигуряващите се лица-пенсионери, в разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО е определено, че лицата по ал. 3, т. 1, 2, 4 – 6, на които е отпусната пенсия, включително упражняващите свободна професия се осигуряват по свое желание. В този смисъл е и разпоредбата на чл.1, ал.6 от НООСЛБГРЧМЛ, предложение второ /Доп.-ДВ,бр.33 от 2013 г./ според която, за лицата по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4-6 от КСО, на които е отпусната пенсия, осигуряването възниква от датата, посочена в декларацията по ал. 2, но не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена.Предвид цитираните разпоредби лицата, които имат отпусната пенсия и упражняват свободна професия, не подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3 от КСО, освен при изразено изрично желание от тяхна страна.
В съответствие с горното от 2013 г. е изменена декларацията за регистрация на самоосигуряващото се лице обр. ОКд-5, вследствие на което, отпада реквизита, свързан с изявяване на желание за прекъсване или прекратяване на осигуряването на самоосигуряващите се лица, продължаващи да извършват трудова дейност, на които е отпусната пенсия. Обстоятелството, че не желаят да се осигуряват, лицата могат дазаявят в т. 15 “Последен ден в осигуряване” на декларация обрИзх. № 1 “Данни за осигуреното лице”. В съответствие с § 1, т. 3, изречение трето от ДР на КСО, те прекъсват осигуряването си за съответния месец и когато не внесат авансовите осигурителни вноски в срок, тъй като самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски. Желанието за осигуряване тези лица следва да заявят изрично, а нежеланието си да се осигуряват, не са длъжни да заявяват изрично, а това може да бъде изразено и имплицитно – чрез преустановяване на внасянето на задължителни осигурителни вноски.
Следва да имате предвид, че правото за осигуряване „по желание”, възниква от датата на придобиване качеството на „пенсионер” т.е когато правото на пенсия е обективирано в надлежен документ по законоустановения ред – издадено е разпореждане за отпускане на пенсия от съответното длъжностно лице в териториалното поделение на НОИ.
От датата на възникване на основанието за получаване на пенсия до датата на отпускане на пенсията с разпореждане от длъжностното лице на НОИ, тече един период от време, през който на лицето все още правото му на пенсия не е обективирано с надлежен документ по законоустановения ред, поради което лицето дължи осигурителни вноски за своя сметка, тъй като все още не притежава качеството на пенсионер и упражнява трудова дейност, която е основание за задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО.
Здравното осигуряване на пенсионерите, регистрирани като упражняващи свободна професия е различно от това по КСО.
Кръгът на лицата, подлежащи на задължително здравно осигуряване в Националната здравноосигурителна каса е определен в чл. 33 от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/. На основание чл. 34, ал. 1 от ЗЗО задължението за осигуряване за всички български граждани възниква от влизането на закона в сила.
В чл.40 от ЗЗО са регламентирани доходите на различни групи задължително здравноосигурени лица, от които се изчислява дължимата здравноосигурителна вноска.
Пенсионерите са обособени в самостоятелна група /чл.40, ал.1, т.4 от ЗЗО/ и е указано, че дължимите от тях здравноосигурителни вноски са за сметка на републиканския бюджет. Работещите пенсионери, се явяват в двояко качество – от една страна са пенсионери по смисъла на чл.40, ал.1, т.4 от ЗЗО, чиито осигурителни вноски за получаваните от тях пенсии са за сметка на републиканския бюджет, а от друга страна те са лица, които реализират доходи от трудова дейност. За получените от тях доходи от съответната трудова дейност, работещите пенсионери дължат здравноосигурителна вноска, която е отделна от вноската за тях като пенсионери, която е за сметка на републиканския бюджет, тъй като съгласно чл. 40, ал. 1, т. 6 от ЗЗО за лицата, получаващи доходи на различни основания,посочени в чл. 40, ал. 1, т. 1, 2, 2а, 3, 4 и 5 от ЗЗО, вноските се внасят върху сбора от осигурителните доходи и в предвидените за тях срокове по реда, определен в чл.4а, ал.6 и чл. 6, ал. 10 от КСО.
На основание изложеното и поради това, че в ЗЗО не е предвидена възможност упражняващите трудова дейност – пенсионери, да внасят здравноосигурителни вноски по желание, лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия, включително когато получават пенсии, дължат здравноосигурителни вноски и за тази дейност по реда на чл.40, ал.1, т.2 от ЗЗО. Осигурителните вноски се дължат авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл.6, ал.8 от КСО..
По втори, трети и четвъртивъпрос
Както беше посочено, упражняването на трудова дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за осигуряване, в този смисъл собствениците и съдружниците в търговските дружества, които са вписави и като управители, подлежат на държавно обществено осигуряване съобразно извършваната трудова дейност.
Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица /за всички осигурени социални рискове/. Вноските се дължат върху получените, включително начислените и неизплатените, брутни месечни възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не по-малко от минималния осигурителен доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии и не по-вече от максималния месечен размер на осигурителния доход /чл.6, ал.3 от КСО/. „Неначислени” възнаграждения са дължими възнаграждения, когато са договорени или определени по съответния ред, но не са начислени и/или изплатени /Указание № 24-00-10/10.03.2010 г. на Изпълнителния директор на НАП/, т.е. за лицата по тази точка вноски са дължими само при наличие на изплатени, начислени или договорени/определени по съответния ред възнаграждения.
Когато извън дейността по управление и контрол собствениците/съдружниците упражняват трудова дейност в дружеството в качеството им на самоосигуряващи се лица /полагат личен труд в дружеството/, следва да се осигуряват по реда на чл.4, ал.3, т.2 от КСО, за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл.4, ал.4 от КСО/.
Самоосигуряващите се лица по чл.4, ал.3, т.1, 2 и 4 от КСО на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание в случаите когато упражняват дейност (чл. 4, ал. 6 от КСО).
Следва да се има предвид, че по отношение на лицата които извършват дейност по управление и контрол на търговски дружества и са задължително осигурени по чл.4, ал.1, т.7 от КСО,разпоредбата на чл.4, ал.6 от КСО за осигуряване „по свое желание” не е приложима. От този режим могат да се възползват само лицата, които подлежат на осигуряване по чл.4, ал.3, т.1, 2, 4-6 от КСО, т.е самоосигуряващите се лица и работещите без трудово правоотношение.
Осигурителното законодателство, в това число и Кодекса за социално осигуряване не си служат с термини, като „данъчна основа”, основата върху която се дължат осигурителни вноски е осигурителният доход, който включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност /чл.6, ал.2 от КСО/.
По пети въпрос
Както беше изяснено в изложението по първия въпрос, когато след получаване на разпореждането за отпускане на пенсия, осигуряването на самоосигуряващите се лица не е прекъснато или прекратено и те продължават да упражняват трудова дейност, но не желаят да продължат да се осигуряват за държавното обществено осигуряване, не подават декларация образец ОКд-5, тъй като в декларацията от 2013 г. не се съдържа реквизит „пенсионер съм и не желая да се осигурявам”, т.е с нея не се може да се декларира „нежелание” за осигуряване. Такава декларация /образец ОКд-5/ се подава само при желание за осигуряване, като задължението за осигуряване възниква не по-рано от 1-во число на месеца, през който е подадена. Обстоятелствотото, че лицето не желание да се осигурява и прекъсва осигуряването си по КСО, може да се изрази чрез декларация обр.№ 1 и/или имплицитно, чрез преустановяване внасянето на осигурителни вноски.
Според разпоредбата на чл.99, ал.5 от от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/, приемането на декларация може да бъде отказано само ако не е подписана или не е подадена от упълномощено лице или не съдържа данните за идентификация по чл.81, ал.1, т.2 и 3 от същия. В тази връзка обаче, следва да имате предвид, че процедурните действия на органите по приходите, са извън определената компетентност на Дирекция „Обжалване и данъчно–осигурителна практика”.