3_1807/05.10.2018 г.
КСО, чл. 4, ал. 6;
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4;
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 2 и ал. 6
ОТНОСНО: осигуряване на самоосигуряващо се лице, на което предстои да му бъде отпусната пенсия
Според изложеното в запитването, самоосигуряващо се лице упражнява трудова дейност като едноличен търговец. Подало е в НОИ документи за пенсиониране, тъй като на 25.09.2018 г. придобива право на пенсия за осигурителен стаж и възраст. Ще продължи да упражнява трудова дейност, но не желае в бъдеще да се осигурява във фондовете на държавното обществено осигуряване (ДОО) по реда на Кодекса за социално осигуряване (КСО).
В тази връзка са поставени следните въпроси:
1. От коя дата лицето може да спре осигуряването си – от датата, на която придобива право на пенсия, т.е. от 26.09.2018 г. или от датата, на която е издадено от НОИ решението за отпускане на пенсия?
2. Следва ли лицето да подаде декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице- в какъв срок и какво да съдържа?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на КСО (обн. ДВ бр. 110/1999 г., посл. изм. ДВ бр. 77/2018 г.) и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица на МС (НООСЛБГРЧМЛ, обн. ДВ бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 29/2017 г.) е изразено следното становище:
Съгласно чл. 5, ал. 2 от КСО самоосигуряващо се е физическо лице, което е задължено да внася осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Лицата, упражняващи трудова дейност и подлежащи на осигуряване в качеството им на самоосигуряващи се лица, внасят осигурителните вноски за своя сметка на основание чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО. Тези лица задължително се осигуряват за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт, а по свой избор и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО). Самоосигуряващите се лица се смятат за осигурени за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски по чл. 6, ал. 8 от КСО.
Редът за осигуряване на самоосигуряващите се лица е уреден с НООСЛБГРЧМЛ. Във връзка с чл. 10 от КСО и чл. 1, ал. 1 от същата наредба, задължението за осигуряване за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец (декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице обр. Окд-5) от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство. Задължението за деклариране на тези обстоятелства е регламентирано в чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО самоосигуряващите се лица по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от КСО, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Според изложеното в запитването, лицето упражнява и ще продължи да упражнява трудова дейност като самоосигуряващо се лице. Подало е в НОИ документи за пенсиониране, тъй като на 25.09.2018 г. е придобило право на пенсия. Не посочва обаче да е получило документ за отпускане на пенсия, от което следва, че правото му на пенсия все още не е обективирано в надлежен документ, издаден по законоустановения ред. До издаването на този документ е налице нормативно основание за задължително осигуряване по смисъла на КСО и НООСЛБГРЧМЛ.
Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 от КСО дава възможност осигуряването на самоосигуряващите се лица за времето, след като им е отпусната пенсия, да е тяхно право, но не и задължение, и като правен субект те могат да преценят дали ще упражнят предоставеното им от закона субективно право или ще се въздържат от упражняването на това право. В запитването е посочено, че лицето не желае в бъдеще да се осигурява за ДОО. С оглед изложената фактическа обстановка е прието, че лицето не желае да се осигурява за периодите след пенсионирането. В този случай, правото му като пенсионер да не се осигурява за ДОО е ex lege с настъпването на факта, без да са необходими някакви допълнителни действия от негова страна, освен задължението в последната, подадена декларация образец № 1 с данни за ДОО да се впише последния ден в осигуряване и да подава ежемесечно декларация образец № 1 с данни само за здравно осигуряване като лице, подлежащо задължително на здравно осигуряване по реда на чл. 40, ал. 1, т. 2 от Закона за здравното осигуряване. В хипотезата, когато самоосигуряващо се лице, което е придобило качеството пенсионер не желае да се осигурява за ДОО, за същото не възниква необходимост да подава допълнително декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице (обр. Окд-5), за да удостовери факта, че е пенсионер и че не желае да се осигурява.
Извън горното следва да се има предвид, че когато самоосигуряващото се лице, на което е отпусната пенсия, желае да се осигурява за фондовете на ДОО, на основание чл. 1, ал. 6 (изречение второ) от НООСЛБГРЧМЛ следва да подаде декларация по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ (обр. Окд-5) в компетентната териториална дирекция. В този случай осигуряването възниква от датата, на която е подадена декларацията. В същата се попълва тази част, в която е вписан текстът „Пенсионер съм и желая да се осигурявам“ като се посочва вида осигуряване и датата, от която лицето желае да се осигурява.