КСО – чл. 4, ал. 1, т. 1, ал. 3, т. 2, чл. 6, ал. 2, ал. 3, ал. 7, ал. 8 и ал. 10 и чл. 10, ал. 1;
НООСЛБГРЧМЛ- чл. 1, ал. 1 и ал. 2;
ДОПК – чл. 12, ал. 1 и чл. чл. 37, ал. 1
ОТНОСНО: Осигуряване на собственик и управител на ЕООД
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ……/16.09.2015 г., Ви уведомяваме за следното:
Според изложеното в запитването, Вие работите по трудово правоотношение и сте осигурена за всички социални рискове върху месечен осигурителен доход, който е под определения максимален размер. Интересувате се, трябва ли да се осигурявате и в собствената си фирма, при условие че не полагате труд в нея, но имате назначен работник по трудов договор на пълно работно време.
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащите разпоредби по държавното обществено осигуряване, изразяваме следното становище:
Управлението на дружеството с ограничена отговорност (ООД и ЕООД) е регламентирано в чл. 135-147 от Търговския закон (ТЗ). Органи на дружеството са общо събрание и управител (управители). Управителят може да не е съдружник (чл. 135 ал. 1 и 2 от ТЗ).
Съгласно чл. 137, ал. 1, т. 5 от ТЗ общото събрание избира управителя, определя възнаграждението му и го освобождава от отговорност. По отношение на едноличните търговски дружества (ЕООД) в чл. 147, ал. 2 от ТЗ е указано, че въпросите, които са от компетентността на общото събрание, се решават от едноличния собственик на дружеството, за което се съставя протокол в съответната за решенията на общото събрание форма.
Отношенията между дружеството и управителя се уреждат с договор за възлагане на управлението. Договорът се сключва в писмена форма от името на дружеството чрез лице, оправомощено от общото събрание на съдружниците или от едноличния собственик (чл. 141, ал. 7 от ТЗ).
Лицата, които извършват трудова дейност по управление и контрол на търговски дружества, са задължително осигурени за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 4, ал. 1, т. 7 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/).
Осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 и за който са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й (чл. 10, ал. 1 от КСО).
Осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху доходите от трудова дейност. Съгласно чл. 6, ал. 2 от КСО доходът, върху който се дължат осигурителни вноски, включва всички възнаграждения, включително начислените и неизплатени или неначислените и други доходи от трудова дейност.
От изложеното следва, че основополагащо за възникване на осигуряването за държавното обществено осигуряване е упражняването на съответната трудова дейност по КСО, срещу която лицето получава доходи като резултат от положения труд.
От 1 януари 2010 г. с измененията и допълненията в Кодекса за социално осигуряване, в случай че възнагражденията на лицата, които извършват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, не са изплатени или начислени, осигурителните вноски за държавното обществено осигуряване се дължат върху не по-малко от минималния месечен размер на осигурителния доход по основни икономически дейности и квалификационни групи професии (чл. 6, ал. 3 от КСО).
Неначислени възнаграждения на лицата, които упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО, са дължими възнаграждения (договорени или определени по съответния ред), които не са начислени, с други думи, не са отразени по съответния начин в счетоводството на лицето съгласно изискванията на основните принципи за текущо начисляване и съпоставимост на приходите и разходите, заложени в чл. 4 от Закона за счетоводството. В зависимост от вида на търговското дружество възнаграждението може да е определено с договора за управление, да е посочено в дружествения договор, съответно учредителния акт, да е определено с решение на съответния орган на дружеството или по друг начин.
Вписаният за управител собственик (съдружник) може да извършва и друг вид трудова дейност в дружеството извън тази, регламентирана в неговите задължения и функции на управител (да полага личен труд, за който може да получава илида не получава възнаграждение). В този случай осигуряването на лицето следва да се извършва по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО, т.е. по реда, определен за самоосигуряващите се лица.
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 от КСО и се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица (НООСЛБГРЧМЛ).
Задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ). При започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се подава декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП) до компетентната териториална дирекция на НАП, подписана от самоосигуряващото се лице, в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ).
Осигурителните вноски за лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната година (чл. 6, ал. 7 от КСО). Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Предвид изложеното, собствениците и съдружниците в търговски дружества (ЕООД и ООД) подлежат на задължително осигуряване за ДОО съобразно осъществяваната трудова дейност. Когато упражняват дейност по управление и контрол на дружествата те са задължително осигурени по чл. 4, ал. 1, т. 7 от КСО. За лицата по тази точка осигурителни вноски върху неначислени възнаграждения са дължими само при наличие на договорени или определени по съответния ред възнаграждения. Ако извън дейността по управление и контрол полагат и личен труд като самоосигуряващи се, то тогава следва да се осигуряват и по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО. Това означава, че в зависимост от вида на извършваната трудова дейност (управление и контрол или като самоосигуряващи се), посочените лица са задължително осигурени на едното, на другото или едновременно на двете основания.
Когато собственикът/съдружникът на ЕООД/ООД изпълнява определена длъжност по трудово правоотношение в друго дружество, за него възниква още едно основание за осигуряване – по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО. В тази хипотеза, осигурителният доход на лицето за календарния месец ще представлява сбор от осигурителните доходи, формирани поотделно за всяко едно правоотношение (от трудовото правоотношение, от правоотношението по управление и контрол и/или като самоосигуряващо се лице), общо върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход.
На основание чл. 6, ал. 10 от КСО за лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, по следния ред:
1.доходи от дейности на лицата по чл. 4, ал. 1 (в т.ч. от трудови правоотношения);
2.осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски или в неперсонифицирани дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски стопани и тютюнопроизводители;
3.доходи за работа без трудово правоотношение.
От изложеното следва, че упражняването на трудова дейност по смисъла на чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основание за внасяне на осигурителни вноски за съответното лице за фондовете на държавното обществено осигуряване. Обстоятелството, че едно лице е вписано като управител на търговско дружество все още не е достатъчно, за да възникне задължение за неговото осигуряване. Видно от разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от КСО, това задължение ще възникне от момента, в който то започне да упражнява трудова дейност, и ще отпадне при нейното прекъсване/прекратяване. В тази връзка следва да се прави разграничение между личната трудова дейност на управителя от стопанската дейност на дружеството. За трудова дейност може да се приеме всяко действие на управителя по повод функционирането на дружеството след вписването му в търговския регистър.
Упражняването на трудова дейност от лицата по чл. 4 или чл. 4а, ал. 1 от КСО се установява за всеки конкретен случай в хода на административно производство по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Органите по приходите осъществяват производствата самостоятелно, като при изпълнение на правомощията си, определени в чл. 12, ал. 1 от ДОПК те са независими и действат само въз основа на закона. Доказателствата в административното производство се събират служебно от органа по приходите или по инициатива на субекта. Всички събрани доказателства подлежат на обективна преценка и анализ (чл. 37, ал. 1 от ДОПК).