осигуряване на собственика на капитала на ЕООД, което има регистрация като земеделски производител

3_2367/17.05.2008 г
КСО, чл. 4, ал. 3, т. 2 и т. 4;
НООСЛБГРЧ, чл. 4;
ЗЗО, чл. 40, ал. 1, т. 2
Относно: осигуряване на собственика на капитала на ЕООД, което има регистрация като земеделски производител
Според изложеното в запитването ЕООД е регистрирано като земеделски производител. Поставя се въпроса какви осигурителни вноски дължи самоосигуряващото се лице, което е едноличен собственик и представляващ дружеството, при положение, че това дружество ще извършва единствено земеделска дейност и че физическото лице работи и по трудов договор към друга фирма?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО, ДВ, бр. 110/1999 г., посл. Изм. ДВ бр. 43/2008 г.), Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр.70/1998 г., посл. изм. ДВ бр. 37/2008 г.) и Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ, ДВ бр. 21/2000 г., посл. изм. ДВ бр. 17/2008 г.) изразяваме следното становище:
С разпоредбата на чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО регистрираните земеделски производители са обособени като отделна категория осигурени лица и социалното им осигуряване се подчинява на самостоятелен и привилегирован правен режим. В § 1, т. 5 от Допълнителните разпоредби на същия кодекс е посочено изрично кои са регистрирани земеделски производители по смисъла на КСО. Това са физически лица, които произвеждат растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба и са регистрирани по установения ред. Регистрацията се извършва по реда на Наредба № 3 от 29.01.1999 г. за създаване и поддържане на регистър на земеделските производители.
Следователно дружествата, регистрирани като земеделски производители не могат да ползват привилегирования правен режим на осигурените лица по чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО независимо от обстоятелството, че същите извършват единствено земеделска дейност.
Управителите на ЕООД, които са и собственици на тези дружества, могат да се осигуряват вдружествата по дваначина:
– по договор за управление и контрол – осигуряването е завсичкиосигурени социални рисковена основание чл. 4, ал.1, т. 7 от КСО върхувъзнаграждение, не по-малко отминималния месечен осигурителен доход и не повече от максималния размер за основнитеикономически дейности и квалификационни групи професии (Приложение № 1 към чл. 8, т. 1 и Приложение № 2 към чл. 12, ал. 1, т. 3 от ЗБДОО). Вноската е в размер на 26,5 на сто и вноската за трудова злополука и професионална болест, чийто размер е в зависимост от основната икономическа дейност на дружеството – чл. 6, ал. 1, т. 1 от КСО. Здравноосигурителните вноски (в размер на 6 на сто) се внасят на основание чл. 40, ал. 1, т. 1 от ЗЗО. Социалните и здравни вноски се разпределят в съотношение (60:40 за 2008 г.) между осигурител и осигурено лице. Изпълнителите по договор за управление и контрол не извършват годишно изравняване наосигурителния доход.
– като самоосигуряващи се лица – осигуряването е по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО и чл. 1 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина. Съгласно гореспоменатите разпоредби на задължително осигуряване подлежат едноличните търговци, собственици или съдружници на търговски дружества, които упражняват трудова дейност. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация, подадена в компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7- дневен срок от настъпване на обстоятелството. На основание чл. 6, ал. 7, т. 1 от КСО осигурителните вноски се внасят върху избран месечен доход между минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица ( 240 лв. за2008 г.) и максималния месечен размер на осигурителния доход, определени със Закона за бюджета на ДОО за всяка календарна година. Размерът на осигурителните вноски, регламентирани в КСО, е следният:
– за лицата, осигурени за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, и родени преди 01.01.1960 г. – 22 на сто;
– за лицата, осигурени за всички социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, и родени преди 01.01.1960 г. – 25,5 на сто;
– за лицата, осигурени за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, и родени след 31.12.1959 г. – 17 на сто и 5 на сто за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд;
– за лицата, осигурени за всички социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица, и родени след 31.12.1959 г. – 20,5 на сто и 5 на сто за допълнително задължително пенсионно осигуряване в универсален пенсионен фонд.
Авансовите осигурителни вноски се внасят до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят. Ако към 10-то число на месеца лицата се намират във временна неработоспособност, те могат да внесат осигурителните вноски до 10-то число на месеца, следващ месеца, през който е изтекъл срокът на неработоспособността.
Самоосигуряващите се лица, осигурени само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, дължат осигурителни вноски за периодите на временна неработоспособност или бременност и раждане, също така могат да внесат дължимите месечни осигурителни вноски авансово върху избрания осигурителен доход за определен от тях период през календарната година.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание, в случаите когато упражняват дейностите по чл. 4, ал. 3, т. 2 по реда на този кодекс.
Собствениците на еднолични дружества, ако получават възнаграждение за положения личен труд в дружеството, определят окончателен размер на годишния осигурителен доход по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. При положение, че не са получавали месечни възнаграждения, които да формират реален осигурителен доход, собствениците на ЕООД ще се осигуряват върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.
Съгласно чл. 4 от Наредбата за самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина, ако лицата по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО работят по трудово правоотношение, авансовите осигурителните вноски за дейността им като търговци се внасят върху избран осигурителен доход. За лицата, които получават доходи от дейности на различни основания по чл. 4 от КСО, осигурителните вноски се внасят върху сбора от осигурителните им доходи, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход (чл. 6, ал. 10 от КСО), по следния ред:
1. доходи от трудови и/или по служебни правоотношения, по договори за управление и контрол и от трудова дейност като член-кооператори;
2. осигурителен доход като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества, упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност, регистрирани земеделски производители и тютюнопроизводители;
3. доходи за работа без трудово правоотношение.
Размерът на здравноосигурителната вноска, съгласно чл. 29, ал. 3 ЗЗО, се определя със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса (ЗБНЗОК) и с чл. 2 ЗБНЗОК за 2008 г. е определен в размер 6 на сто. Здравноосигурителните вноски за самоосигуряващите се лица се внасят ежемесечно до 10-то число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, по сметките за здравно осигуряване на компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите. С разпоредбата на чл. 43 от ЗЗО е предоставена възможност дължимите месечни здравноосигурителни вноски да бъдат внесени авансово за избран от лицето период.
Самоосигураващите се лица, които се осигуряват за всички социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица за своя сметка по реда на КСО, внасят здравноосигурителни вноски върху изплатените им обезщетения за временна неработоспособност поради болест, бременност и раждане и за отглеждане на дете в размер 60на сто от размера на определената вноска – 3,6 на сто. Вноските се внасят до 10-то число намесеца, следващ този, за който се отнасят (чл. 40, ал. 1, т. 5).
Съгласно чл. 5, ал. 4 от КСО лицата по чл. 4 от същия кодекс са задължени да представят данни за социално и здравно осигуряване в компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите по реда на Наредба Н-8 за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхраняване на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (ДВ бр. 1/2006 г., посл. изм. ДВ бр. 8/2008 г.)

Оценете статията

Вашият коментар