2_1485/26.08.2010г.
Регламент № 883/2004 чл. 11(1)
Регламент № 883/2004 чл. 12(1)
ЗДДФЛ §1, т.26, буква а/ от ДР
ЗКПО чл.3, ал.2
ДОПК §1, т.5 от ДР
СИДДО чл.5, ал.3
Във Ваше писмено запитване, постъпило в Дирекция „ОУИ” ……………….. с вх.№……………. е описана следната фактическа обстановка:
Дейността на дружеството е извършване на строителни услуги/изкопни, кофражни, строителни дейности/, без влагане на собствени материали, т.е. само труд. Предстои да се сключи договор с германска фирма за обект, който се намира в Германия. Първоначално периода на договора е три месеца, впоследствие може да се удължи над една година. Дружеството няма регистриран клон в Германия, няма открит обект там /офис, представителство, цех, склад/. Според запитването въпросите касаят приложение на СИДДО /при договор за 3 месеца и за над една година/ и се иска разяснение относно:
-Осигуряването и данъка върху доходите на работниците, които ще са български физически лица и с които дружеството има сключени трудови договори;
-Прилагането на ЗКПО – във връзка с данък печалба;
-Следва ли да бъде уведомена НАП и ако е така, какви документи да се подадат;
-Следва ли да се уведоми данъчната администрация на Германия, или това ще е задължение на германския контрагент.
Поставените въпроси са поставени общо и по принцип, отнасят се до бъдещи намерения, не е представен договор /такъв предстои да се сключи/ и не са изяснени конкретни факти и обстоятелства, касаещи извършваната дейност.
При така представената информация съобразно действащата нормативна уредба изразяваме следното принципно становище:
По приложение на осигурителното законодателство
Относно осигуряването на българските граждани, изпратени /командировани/ на работа в държава-членка на Европейския съюз/ЕС/ от българско предприятие следва да имате предвид, следното:
Свободното движение в рамките на Общността е право, гарантирано на трудово активните лица с Договора за създаване на Европейска общност. За да се реализира свободата на движение на заетите и самостоятелно заетите лица, са установени правила за координиране на системите за социално осигуряване.
От 01.05.2010 г. са въведени и се прилагат нови регламенти за координация на системите за социална сигурност на държавите–членки на Европейския съюз /ЕС/ – Регламент (ЕО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета и регламент за неговото прилагане (Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета). Предназначението на Регламент № 883/2004 и Регламент № 987/2009 е да се гарантира и стимулира свободното движение на гражданите на държавите–членки, така както е предвидено с първичните източници на правото на ЕС.
В горния смисъл при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държавиот лица, попадащи в персоналния обхват на регламента) се определя приложимото законодателство според разпоредбите на Дял II от Регламент № 883/2004 (чл. 11 – 16). „Определяне на приложимото законодателство” е един от основните принципи, установени с Регламент № 883/2004. Според този принцип, лицата, за които се прилага регламента са подчинени на законодателството на само една държава–членка (основание чл. 11(1) от Регламент № 883/2004).
Основните последици от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент № 883/2004 са:
1. определя се държавата–членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски и/или данъци за социална сигурност, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави–членки;
2. определя се от коя държава следва да се заплатят всички обезщетения и услуги по регламента.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата–членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава–членка са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент № 883/2004). С оглед избягване на неблагоприятни последици, които биха настъпили за работниците, работодателите и институциите за социална сигурност, при прилагане на основното правило са предвидени изключения, едно от което е въведено с разпоредбата на чл.12, параграф 1 от Регламент № 883/2004.
Съгласно чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 лице, което осъществява дейност като заето лице в държава–членка от името на работодател, който обичайно осъществява дейността си в нея и което е командировано от този работодател в друга държава–членка, за да осъществява там дейност от името на същия работодател, продължава да е подчинено на законодателството на първата държава–членка, при условие, че предвиденото времетраене на тази работа не превишава двадесет и четири месеца и че не е изпратено да замества друго лице.
Като изключение от основното правило, тази разпоредба поставя редица задължителни изисквания, чието изпълнение е абсолютно условие за запазване на приложимото законодателство на изпращащата държава–членка спрямо заетите лица, които временно извършват работа на територията на другадържава–членка.
Едно от решаващите условия за прилагане на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е командироващият работодател обичайно да осъществява дейността си на територията на изпращащата държава–членка. Съгласно чл. 14(2) от Регламент № 987/2009, за целите на прилагането на чл. 12(1) от основния регламент, изразът „което обичайно осъществява дейността си в нея“ се отнася до работодател, който обичайно извършва значителни по обхват дейности, на територията на държавата–членка, в която е установен, като се вземат предвид всички критерии, характерни за дейностите, извършвани от въпросното предприятие.
Друго решаващо условие за прилагане на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е поддържането на пряка връзка между работодателя и изпратеното лице. Наличието на пряка връзка предполага запазване на взаимоотношенията между командированото заето лице и изпращащия работодател в рамките на съществуващото помежду им правоотношение.
Следващо условие, определено в чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е предвиденото времетраене на работата да не превишава 24 месеца. Ако поначало е ясно, че времето, което е необходимо за извършване на работата надвишава този период, разпоредбата не може да се приложи, дори лицето да е изпратено засрок до 24 месеца. Разпоредбата на чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 въвежда общ период от 24 месеца, без възможност за удължаване с допълнителен период.
В случай, че предвиденото времетраене на работата превишава 24 месеца, заетото лице може да остане подчинено на българското законодателство, ако се постигне споразумение по чл. 16 от Регламент № 883/2004 между НАП и институцията по приложимо право на държавата–членка, в която е командировано лицето.
Последното задължително условие, определено в чл. 12(1) от Регламент № 883/2004 е лицето да не е изпратено да замества друго лице. Предвид това, наетото лице,може да остане подчинено на законодателството на изпращащата държава при условие, че не е изпратено на територията на друга държава–членка, за да извърша работата на друго лице. Приложимото законодателство се удостоверява чрез формуляр А 1, издаван от институцията, която е определена от компетентния орган (министър) на съответната държава–членка.
Въз основа на Приложение 4 от Регламент № 987/2009 Националната агенция за приходите е компетентна да определя приложимото законодателство по Дял II от Регламент № 883/2004 и да издава въпросния формуляр.
Регламент№ 987/2009 въвежда задължение за работодателя, или в зависимост от случая, заетото/самостоятелно заетото лице да уведомява институцията по приложимо право на съответната държава–членка. След поискване удостоверението за приложимо законодателство се издава от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите /НАП/ по реда на Регламент № 987/2009 и Глава дванадесета от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/.
Информация за определяне на приложимото законодателство, включително нормативни документи /регламенти/, становища и наръчник по определяне на приложимото законодателство според Дял ІІ от Регламент№ 883/2004, може да откриете на интернет страницата на НАП – http://www.nap.bg – „Осигуряване”-„Евроинтеграция”.
По приложение на данъчното законодателство
По информация от запитването между дружеството /като работодател според §1, т.27 от ДР на ЗДДФЛ / и работниците ще възникнат трудови правоотношения по смисъла на §1, т.26, буква а/ от ДР на ЗДДФЛ. Работодателят следва да спазва разпоредбите на ЗДДФЛ относно задълженията за удържане и внасяне /авансово и в годишен размер/ на данъка върху доходите от трудови правоотношения.
Ако работодателят командирова работниците си да извършват определена работа в чужбина, тогава следва да се съобрази и с разпоредбите на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина.
Според чл.3, ал.2 от ЗКПО местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина, т.е. местните юридически лица се облагат по реда на корпоративния закон за световната си печалба, която включва и печалбата от място на стопанска дейност в чужбина. Определение за място на стопанска дейност е дадено в §1, т.5 от ДР на ДОПК. Същевременно ЗКПО предвижда приоритетно прилагане на международните договори, ратифицирани от Република България, обнародвани и влезли в сила, в които се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон. Затова данъчно задълженото лице следва да определи дали дейността му в Германия би образувала място на стопанска дейност, съобразявайки се с чл.5 от СИДДО между България и Германия, като според чл.5, ал.3 от Спогодбата строителство или монтаж е място на стопанска дейност само ако продължителността му е повече от 12 месеца.
Въпроса относно уведомяване на НАП е неясен, поради което не може да се изготви отговор, а по въпроса за уведомяване на данъчната администрация на Германия следва да бъде проучено вътрешното законодателство на тази държава.
Коректен отговор на поставените въпроси може да бъде изготвен при условие, че данъчно задълженото лице максимално изчерпателно изясни фактическата обстановка и конкретно и ясно постави въпросите си по приложение на данъчното и осигурително законодателство.