Изх. № 08-М-10
Дата: 23.09.2010 год.
ЗМДТ, чл. 17
относно: основание за подаване на декларации по чл. 17 ЗМДТ за вече декларирани нежилищни имоти на предприятия, при несъответствие във вида и броя на имотите
В отговор на въпроса, който поставяте относно липсата на основание към настоящия момент предприятията да подават нови декларации по чл. 17 ЗМДТ за притежавани от тях нежилищни имоти, които вече са декларирани по реда на чл. 17 ЗМДТ, изразяваме следното становище:
Според измененията в ЗМДТ /чл. 21, ал. 1/, в сила от 01.01.2011 г., данъчната основа за облагане с годишен данък на нежилищните имоти на предприятия е по-високата между отчетната стойност и данъчната оценка на имота, определена по норми съгласно Приложение № 2.
За да се извърши сравнение между двете стойности за придобитите /или с учредено право на ползване/ преди 01.01.2010 г. имоти на предприятия е регламентирано задължение за подаване на декларации по чл. 14 ЗМДТ в срок до 30.06.2010 г. /§ 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ/. Постигането на съответствие на данните за всеки имот се извършва служебно от служителите на общините, като за целта в таблицата по т. 7 от декларацията по чл. 17 се вписват съответните данни за обекта /имота от декларацията по чл. 14 ЗМДТ. „Недвижим имот» в случая се използва в същинския вещноправен смисъл, т.е. със съдържанието на „недвижим имот – обект на кадастъра“ по смисъла на чл. 23 от Закона за кадастъра и имотния регистър /недвижим имот е: поземлен имот; сграда, включително изградена в груб строеж; самостоятелен обект в сграда/. «Недвижим имот» е както терена /земята/, така и сградата, която се намира върху него. За да се извърши сравнение между двете стойности е необходимо броят и видът на имотите/обектите в декларациите по чл. 14 ЗМДТ и чл. 17 ЗМДТ да съвпада.
Когато при подаване на декларации по чл. 14 ЗМДТ след 01.01.2010 г. за нежилищни имоти на предприятия се установи, че конкретен имот не е деклариран по реда на чл. 17 ЗМДТ в съответствие с изискванията на закона и указанията за попълване на декларацията /например няколко сгради или сграда и земя,
намиращи се на същия административен адрес, са декларирани с обща отчетна
стойност, какъвто е най-често срещаният случай/, и поради тази причина не е
възможно постигането на съответствие между имотите, декларирани по реда на чл.
14 и по чл. 17 ЗМДТ, би следвало да се подаде нова декларация по чл. 17 ЗМДТ.
Основанието за това е чл. 17, ал. 1 ЗМДТ, в която е казано, че „предприятията
подават в 2-месечен срок от придобиването на нежилищен имот, съответно от
учредяването на право на ползване, декларация пред общинската администрация
по местонахождението му, в която посочват вида на имота, точното му
местонахождение, отчетната стойност и./, т.е. декларация следва да се подаде за
всеки имот /обект/, и съответно следва да се посочат необходимите реквизити за
всеки имот – вид на имота, отчетна стойност, други обстоятелства. Това законово
изискване не е спазено при подаване на декларации в споменатите по-горе случаи.
Необходимо е да се раздели съвкупната отчетна стойност /за целта следва да се
използва лицензиран оценител на недвижими имоти/, счетоводно да се отразят
новите стойности на отделните обекти/имоти и да се подаде нова декларация по чл.
17 ЗМДТ, като процесуалното основание за изискването за подаване на нова
декларация е чл. 103, ал. 1 ДОПК , т.е. в конкретния случай, изложен в писмото Ви
/имот на «………………..» ООД/, следва да изпратите съобщение по чл.
103, ал. 1 ДОПК.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/
‘