Относно:Поставени въпроси във връзка с връчване на ЗВР по реда на чл.32 ДОПК
В отговор на направеното от Вас запитване списмо вх.№ … от 03.01.2012г. при Дирекция «ОУИ» …………….. изразяваме следното становище:
Изложена фактическа обстановка:
В писмото си пишете, че със ЗВР № …./27.09.2011г. е възложена ревизия на лицето ……………………….. Извършени са 2 посещения на адреса по местоживеене на лицето в гр………….., ул.»……………….. и същият не е намерен. В отговор на отправено искане за съдействие от органите при МВР сте получили писмо справка /копие от което прилагате/, от което става ясно, че лицето е напуснало България на 03.02.2006г. и към момента няма данни за същият да се е върнал в страната.
Във връзка с посочените факти търсите отговор на следните въпроси:
1.При условие, че има данни че лицето ………………………… е напуснал България на 03.02.2006г. и към момента няма данни за същият да се е върнал в страната, счита ли се за местно физическо лице по смисъла на ЗДДФЛ, което може да бъде субект на данъчно облагане?
2.Възможно ли е ЗВР да бъде връчена по реда на чл.32 от ДОПК?
В отговор на първия въпрос:
Статута на местно лице на България се определя за цялата календарна /данъчна/ година и не зависи от гражданството на лицето. Местно физическо лицепо смисъла на чл.4 от Закона за данъците върху доходите на физически лица /ЗДДФЛ/ без оглед на гражданството, е лице,което отговаря поне на един от следните критерии:
1. има постоянен адрес в България. Това е постоянният адрес на лицето по смисъла на Закона за гражданската регистрация /чл.93 от ЗГР/, който е вписан в българските документи за самоличност. Съгласно §1 т.3 от Закона за българските документи за самоличност „постоянен адрес” е адресът в населеното място на територията на РБългария, където гражданинът е вписан в регистъра на населението; или
2. пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период.Лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването надхвърля 183 дни.Денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната. Не се смята за пребиваване в България периодът на престой единствено с цел обучение или медицинско лечение; или
3. е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство; или
4. чийто център на жизнени интереси се намира в България. Центърът на жизнени интереси е в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. Това е допълнителен критерий, при който се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което собствеността се управлява, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност.
Съгласно чл.4, ал.5 от ЗДДФЛ не е местно физическо лице лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намира в страната.
Предвид гореизложеното и оскъдната информация, с която разполагате за въпросното лице не може категорично да се квалифицира като местно физическо лице. Периодът след 03.02.2006г. е достатъчно продължителен, за да настъпят промени относно статута на това физическо лице. В изпълнение на законовите критерии, цитирани по-горе наличието на постоянен адрес в Р България за едно физическо лице не е достатъчно за да се квалифицира същото като местно физическо лице.
Дефинирането на едно физическо лице като местно или като чуждестранно има първостепенно значение за определяне на данъчните му задължения. Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица – само за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и 7 от ЗДДФЛ).
‘