Освобождаване от данък върху недвижимите имоти на сгради, използвани за експлоатационни нужди на обществения транспорт съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)

3_ 2276/02.08.2011г.
ЗМДТ, чл. 24, ал.1,т.13
Относно: Освобождаване от данък върху недвижимите имоти на сгради, използвани за експлоатационни нужди на обществения транспорт съгласно Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ)
Според изложеното в запитването дружеството има недвижими имоти представляващи автогара, сервиз за ремонт на автобуси и други площи, свързани с тази дейност, които са използвани за експлоатационни нужди на обществения транспорт, но от 2003 г. до сега за тях се заплаща данък върху недвижимите имоти. Във връзка с това се поставят следните въпроси :
1. Може ли дружеството да се възползва от право за освобождаване от данък върху недвижимите имоти, свързани с експлоатационни нужди на обществения транспорт?
2.В случай, че дружеството се възползва от данъчното облекчение по чл. 24, ал. 1, т. 13 от ЗМДТ, ще може ли да подаде коригираща декларация по чл. 17 от ЗМДТ и надвнесените данъци да бъдат приспаднати от задължения по ЗМДТ за текущата година?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗМДТ ( обн. ДВ бр.117 от 10 декември 1997г., посл. изм. ДВ бр. 39 от 20 май 2011г.) изразяваме следното становище:
Цитираната норма на чл. 24, ал. 1, т. 13 от ЗМДТ поставя изискването имотите да се използват “непосредствено за експлоатационни нужди“ на обществения транспорт, в процеса на функциониране на обществения транспорт. Според на § 6, т. 29 от ДР на ЗДвП “обществен превоз“ е този, който се извършва с превозно средство срещу заплащане“, като аналогична е и дефиницията, дадена в § 1, т. 1 от ДР на Закона за автомобилните превози (ЗАП). Процесът на функциониране /експлоатация/ на транспорта следва да се разграничава от този по поддържане и ремонт на превозните средства, осъществяващи обществен превоз. Поддръжката и ремонтът включват полагането на системни грижи за осигуряване на целогодишна нормална експлоатация на превозните средства, както и отстраняването на неизправности при функционирането им.
Предвид горното считаме, че гари, автогари и аерогари /изцяло или в частта, в която функционират като такива/ следва да бъдат освободени от данък, доколкото без тези сгради общественият транспорт не би могъл да функционира. Понятията автогара и автоспирка са дадени в т. 12 и т. 13 от § 1 от ДР на ЗАП.
Няма обаче никакво основание търговски обекти и други помещения, дадени под наем за осъществяване на стопанска дейност, включително намиращи се в сградите на гари, автогари и пр., да бъдат освобождавани от данък. Те не са необходими за функционирането на обществения транспорт.
Гаражи и работилници за ремонт, складове, автомивки, навеси, депа и пр. имоти, които се използват за поддържането и ремонта на превозните средства, осъществяващи обществен транспорт, не се освобождават от данък.
Относно бензиностанциите, които обслужват само превозни средства на обществения транспорт, считаме, че има основание да бъдат освободени от данък.
От данък се освобождава и терена, върху който са построени сградите, освободени от данък на това основание.
При условие, че върху един УПИ са разположени сгради, освободени от данък и такива, които не са освободени, от данък се освобождава частта от имота, съответстваща на идеалната част от правото на строеж за сградите, които се освобождават от данък (чл. 24, ал. 4 ЗМДТ).
Съгласно чл. 27 от ЗМДТ лицата предявяват правото си на освобождаване от данък или за ползване на данъчно облекчение чрез данъчна декларация, която подават в срока по чл. 14, ал. 1. Следователно правото да се освободи от данък дружеството може да реализира чрез подаване на декларация по чл. 14, ал. 1 от закона. ‘

Оценете статията

Вашият коментар