здравно осигуряване на лицата по чл. 40, ал. 3, т. 5 и т. 9 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)

3_ 3177/09.11.2011 г.
НООСЛБГРЧМЛ, чл. 1, ал. 2
ЗЗО – чл. 40, ал. 3, т. 5
чл. 40, ал. 3, т. 9
Относно: здравно осигуряване на лицата по чл. 40, ал. 3, т. 5 и т. 9 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО)
Постъпило е писмено запитване относно приложението на здравноосигурителното законодателство. В същото се поставят следните въпроси:
1. Ако едно лице е регистрирано като едноличен търговец, фирмата на когото не е заличена в Агенцията по вписванията, кога може да се счита, че същата не развива дейност?
2. При освидетелстване от ТЕЛК на лица, ползващи социална услуга, със степен на увреждане, даваща им право на пенсия, считано от кога следва да се прекрати здравното им осигуряване на основание чл. 40, ал. 3, т. 5 от ЗЗО?
3. Ако експертното решение на ТЕЛК изтича на дата, различна от 1-во число на месеца, считано от кой месец следва да се осигурят здравно лицата по реда на чл. 40, ал. 3, т. 9 от ЗЗО?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО, ДВ бр. 70/1998г., посл. изм. ДВ бр. 60/2011г.) и Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица на МС (НООСЛБГРЧМЛ, ДВ бр. 21/2000г., посл. Изм. ДВ бр. 13/2011г.) изразяваме следното становище:
По първи въпрос:
Според търговското право „едноличен търговец” е само определена от закона правоспособност на физическото лице, която се добива с факта на регистрация в търговския регистър. Чрез регистрацията не се създава нов правен субект, различен от физическото лице, действащо като търговец.
В българското осигурително законодателство трудовата дейност е основна правопораждаща предпоставка за възникване на основанието за осигуряване и като общ принципе изведена в чл.10 от КСО: „ осигуряването възниква от деня, в който лицата започват да упражняват трудова дейност по чл.4 или чл. 4а, ал. 1 и за които са внесени или дължими осигурителни вноски и продължава до прекратяването й”. В този смисъл за да възникне основание за осигуряване нафизическо лице, регистрирано по Търговския закон като едноличен търговец, следва да е налице упражняване на лична трудовадейност в това качество. За упражняване на трудова дейност от едноличния търговец се приема всяко действие по повод функциониране на неговото предприятие.
Съгласно чл. 1, ал.2 от НООСЛБГРЧМЛ лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1- 4 (в т.ч. едноличните търговци) декларират в компетентната териториална дирекция на НАП започването, прекъсването, възстановяването и прекратяването на трудовата им дейност с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП (декларация за регистрация на самоосигуряващото се лице, образец ОКд – 5), подадена в 7-дневен срок от настъпването на съответното обстоятелство. Декларацията има за цел да установи пред органите на НАП определени факти и обстоятелства от значение за осигуряването на самоосигуряващите се лица и няма ред, по който да бъде коригирана, анулирана или заличена.
Следва да се има предвид, че законът не ограничава самоосигуряващото се лице да подава декларации при всяко прекъсване и възобновяване на трудовата си дейност. Ако след подаване на декларацията за прекъсване на дейност, същото реши да възобнови трудовата си активност, то може и следва да подаде декларация за това без значение от продължителността на периода, през който е прекъсната трудовата дейност.
Освен това едноличният търговец може да декларира прекъсване на дейността си и при положение, че е назначило прокурист. Чрез договора за прокура се предава управлението на едно предприятие като съвкупност от права, задължения и фактически отношения, а прокуристът – управител се задължава срещу определено възнаграждение да постигне конкретни стопански резултати в рамките на договорения срок. В този случай предприятието му не е прекратило дейност и продължава да работи.Данни за назначен прокурист може да се черпят от Агенцията по вписванията, тъй като същият подлежи на вписване в търговския регистър.
Прекъсването на трудовата дейност е факт, който зависи изцяло от волята на самоосигуряващото се лице. С подаване на въпросната декларация за прекъсване на дейността лицето е изпълнило законовите си задължения към НАП. Ако в действителност продължава да упражнява трудова дейност (като едноличен търговец), същото е подало декларация с невярно съдържание и подлежи на санкциониране. Преценката относно верността на декларираните данни в декларацията за регистрация на самоосигуряващите се лица се осъществява от органи по приходите на компетентната ТД на НАП при извършване на проверки и ревизии.
Следователно, ако едноличният търговец не е заличил регистрацията на фирмата си в търговския регистър, не е учредил прокура и е подал в законоустановения срок декларация за прекъсване на дейността си, следва да се счита, че фирмата не развива дейност.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 40, ал. 3, т. 5 от ЗЗО здравно се осигуряват за сметка на републиканския бюджет гражданите, които отговарят на условията за получаване на месечни социални помощи и целеви помощи за отопление по реда на Закона за социално подпомагане, ако не са осигурени на друго основание, както и настанените в специализирани институции за социални услуги и приети за обслужване в социални учебно-професионални центрове и центрове за временно настаняване, центрове за настаняване от семеен тип, преходни жилища, защитени жилища, наблюдавани жилища и кризисни центрове.
Ако лице, ползващо някои от горепосочените социални услуги от Агенцията за социално подпомагане, е получило от ТЕЛК определена група инвалидност и има право на пенсия, здравното му осигуряване по реда на чл. 40, ал. 3, т. 5 от ЗЗО следва да се прекрати от датата на отпускане на пенсията.
По трети въпрос:
Съгласно чл. 40, ал. 3, т. 9 от ЗЗО родителите, осиновителите или съпрузите, които полагат грижа за инвалиди със загубена работоспособност над 90 на сто, които постоянно се нуждаят от чужда помощ, се осигуряват здравно за сметка на републиканския бюджет, освен ако не са осигурени по реда на ал. 1 на същия член.
Ако експертното решение на ТЕЛК за лице със загубена работоспособност над 90 на сто, което постоянно се нуждае от чужда помощ, изтича на дата, различна от първо число на месеца, то от следващата дата следва да се спре здравното осигуряване по реда на чл. 40, ал. 3, т. 9 от ЗЗО.
С оглед пълнота на изложението следва да се има предвид разпоредбата на чл. 40, ал. 4 от ЗЗО, която указва, че здравните вноски за лицата по чл. 40, ал. 3, т. 5 и т. 9 от ЗЗО се внасят в размера, определен със Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за съответната година, върху половината от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица, а в сила от 01.01.2013 г. – върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се лица.

Оценете статията

Вашият коментар