Изх. № 24-34-572……………..
Дата: .…………… .2008 г.
Относно: освобождаване от облагане с данък върху разходите на социални разходи за ваучери за храна по ЗКПО.
По повод Ваше писмено запитване с вх.№ 24-34-572/ 29.06.2007 г. по описа нана Националната агенция за приходите. Ви уведомявам следното:
Видно от изложеното в запитването, ръководството на дружеството възнамерява да осигури хранене на персонала чрез кетьринг. В тази връзка са поставени въпроси за освобождаване от облагане с данък върху разходите на социалните разходи за ваучери за храна.
Социалните разходи, предоставени в натура (по смисъла на § 1. т.34 от ДР на ЗКПО) на работниците и служителите и лица, наети по договор за управление и контрол се облагат с данък върху разходите.
Разходите за ваучери за храна се третират изрично от ЗКПО – чл.204. т.2. б.“б“, като социални разходи, предоставени в натура. Данъчно задължени лица са всички работодатели или възложители по договори за управление и контрол.
Не се облагат разходите за ваучери за храна в размер до 40 лв. месечно на всяко наето лице, когато са налице едновременно условията на чл.209 от ЗКПО. Неизпълнението на тези условия или на някое от тях е основание за облагане на целия размер на начисления разход. В случай, че са изпълнени всички условия, само превишението на тези разходи над 40 лв. подлежи на облагане с данък. Данъчната ставка на данъка е 10 на сто. Данъкът се внася до 15-о число на месеца, следващ месеца, в който е начислен разходът.
Когато работодател осигурява безплатно хранене на работниците и служителите чрез кетъринг от съществено значение е да няма парични взаимоотношения под каквато и да с форма (аванс, възстановяване па разходи и др.) между него и лицата, получили социалните придобивки. ЗКПО не предвижда освобождаване от облагане на социалните разходи за безплатна храна (чл.294 от КТ), предоставени в натура, ако не са под формата на ваучери за храна, т.е следва да бъде обложен целия размер на разходите с данък по чл.204 от закона.
Следва да се има предвид, че социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляващи доход на физическото лице, подлежат на облагане при условията и по реда на ЗДДФЛ.
С данък върху разходите се облагат документално обосновани разходи. Принципът на документална обоснованост с регламентиран с разпоредбата на чл.10 от ЗКПО. За данъчни цели счетоводните разходи се считат за документално обосновани, когато са документирани с първичен счетоводен документ по смисъла на Закона за счетоводството, отразяващ вярно стопанската
1
операция. Разходи, които не са документално обосновани но смисъла на ЗКПО не се признават за целите на корпоративното облагане и формират данъчна постоянна разлика съгласно чл.26, т.2 от закона.
//’