Изх. № 24-31-75
Дата: 07.09.2009 год.
ЗДДС, чл. 92, ал. 8;
ДОПК, чл. 34, ал. 1, т. 2.
ОТНОСНО: Отговор на писмено запитване, касаещо прилагането на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) и Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
Във връзка с писмено запитване от ТД на НАП – гр. …, постъпило в Дирекция „ОУИ“ – гр. ….. и препратено по компетентност вна НАП, с наш вх. № 24-31-75 от 30.06.2009 г., свързано с прилагането на ДОПК и ЗДДС, изразяваме следното становище:
Според изложените факти и обстоятелства в запитването, в хода на ревизионно производство за установяване на задължения по ЗДДС срещу задължено лице – условно наречено дружество „А“, е установено, че по същото време се извършва и ревизия на негов предходен доставчик – условно наречен дружество „В“, като производството по същата (на дружество „В“) е спряно на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК, с оглед извършването на ревизионно производство по реда на чл. 177 от ЗДДС на негов предходен доставчик – условно наречен дружество „С“. Извършено е предварително обезпечаване на задълженията на споменатото дружество „В”, което е работещо предприятие и разполага с активи (ДМА). В резултат на извършените насрещни проверки в хода на ревизионното производство срещу дружество „А” е констатирано,
че част от стоковия поток от дружеството „С”, преминавайки пред дружест-вото„В” постъпва в дружеството „А”.
Поставените от Вас въпроси са:
1.Допустимо ли е да се правят промени с анекс на издадена банкова гаранция по отношение на волеизявлението в нея (премахване на условностите) или следва да бъде издадена нова банкова гаранция?
2.Съгласно така изложената фактическа обстановка, следва ли ревизията на дружеството „А“ да бъде спряна до приключване на ревизиите на дружествата „В“ и „С” с оглед установяването на конкретния размер на солидарната отговорност по реда на чл. 177 от ДОПК?
3.В случай, че ревизионното производство на дружеството „А“ бъде спряно, и
съответно изтече срока на представената банкова гаранция, възможно ли е при
спряно ревизионно производство, да се иска от ревизираното лице удължаване срока на банковата гаранция, да се предприемат действия за налагане на предва-
рителни обезпечителни мерки или да се премине към усвояване на предоставеното по реда на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС обезпечение, при положение, че дружеството „А” не разполага с имущество, върху което да се наложат предварителни обезпечителни мерки?
Предвид изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл.10, ал.1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното становище:
Един от начините на обезпечение, които чл. 92, ал. 8 от ЗДДС предвижда е
учредяване на безусловна и неотменима банкова гаранция. Изискването на закона по
отношение на съдържанието на банковата гаранция, във връзка с това тя да е
безусловна и неотменима, е категорично. В случай, че предоставената банкова
гаранция не покрива изискванията на закона, считам че няма пречка промените да
бъдат направени и с анекс към вече учредената банкова гаранция, но от съдържанието
му категорично следва да е видно, че гаранцията е „безусловна и неотменима“,
съгласно изискванията на закона.
Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК производството по реда на ДОПК се спира при образувано административно, наказателно или друго съдебно производство, което е от значение за изхода му – след представяне на удостоверение, издадено от органа, пред когото е образувано. При наличие на основание по чл. 34, ал. 1 от ДОПК преценката дали да бъде спряно производството се прави от органа, водещ производството, съответно решаващия орган, който преценява дали резултатите от другото производство са от значение за изхода на висящото административно производство (чл. 34, ал. 3 от ДОПК). В този смисъл, необходимо е да се има предвид, че възможността за спиране на едно ревизионно производство на основание чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК, следва винаги да се преценява самостоятелно от органа по приходите с оглед на всички факти и обстоятелства и за всеки отделен случай, досежно това, дали наличието на друго висящо производство (включително в случаите на ревизионни производства по реда на чл. 177 от ЗДДС) е от значение за изхода на висящото производство и за законосъобразното определяне на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски.
Ето защо, наличието на основание по чл. 34, ал. 1, т. 2 от ДОПК за спиране на конкретно ревизионно производство, във връзка с друго висящо такова, изхода от което би имал значение за доказване на отговорността на регистрирано лице – получател по облагаема доставка (чл. 177 от ЗДДС), следва безспорно да се съобразява и с възможното реализиране на тази солидарна отговорност по отношение на ревизираното лице, като преценката за спиране на производството зависи от конкретната фактическа обстановка при ревизията.
Необходимо е да се подчертае, че в случаите на спиране на ревизионното производство на основание чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК, доколкото същото съгласно чл. 110, ал.2 от ДОПК е съвкупност от действия на органите по приходите, насочени към установяване на задължения за данъци и задължителни осигурителни вноски, ревизиращият орган не може да извършва валидни процесуални действия по установяване на задълженията за данъци и задължителни осигурителни вноски на ревизираното лице. В същото време при спряно ревизионно производство не съществува нормативна пречка за предприемане на процесуални действия по предварително обезпечаване на вземанията. Това е така, тъй като производството по налагане на предварителни обезпечителни мерки може да се извършва само в хода на ревизията или при издаване на ревизионния акт (по аргумент на чл. 121, ал. 1 от ДОПК), но същото представлява отделно и самостоятелно административно производство по предварително обезпечаване на вземанията, което е различно от ревизионното такова. Обезпечението на вземането е самостоятелна форма на защита и не оказва въздействие върху определянето на задълженията по ревизионния акт, поради което няма пречка да се постановява и през времето, когато ревизионното производство е спряно. Същото се отнася и когато производството е спряно, на етапа на административното обжалване. В същия смисъл е и изричната законова норма на ГПК /391, ал. 5от ГПК/.
Иначе казано, налагането на предварителни обезпечителни мерки от публичния изпълнител по реда на чл. 121 от ДОПК представлява самостоятелно производство, което се извършва само по време на висящо ревизионно производство, каквото е и ревизионното производството, което е спряно на основание чл. 34, ал. 1 и ал. 2 от ДОПК.
Предвид изложеното и с оглед защита интересите на фиска, такова обезпечаване не само е допустимо, но и е необходимо своевременно да бъде извършено.
В този контекст, следва да се има предвид, че и при спряно ревизионно производство Приходната администрация може да усвои предоставеното по реда на чл. 92, ал. 8 от ЗДДС обезпечение, тъй като това процесуално действие е част от производството по предварително обезпечаване на вземането.
Що се отнася до предоставената в чл. 92, ал. 8 от ЗДДС правна възможност, свързана с учредяване на банкова гаранция, важно е да се има предвид, че по отношение на изискването за нея разпоредбата предвижда банкова гаранция да бъде:
-безусловна и неотменяема и
-със срок на действие не по-кратък от 4 месеца, а в случаите по чл. 114, ал. 3 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – не по-кратък от 8 месеца.
Във връзка с прилагане в практиката на чл. 92, ал. 8 – 10 от ЗДДС, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от ЗНАП Изпълнителния директор на НАП е издал указание Изх. № 24-00-4 от 10.03.2008 г., допълващо указание № 24-00-1 от 14.01.2008 г., с които са дадени насоки на органите по приходите при извършване на ревизионни действия по повод на цитираните разпоредби.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/