Отговор на писмено запитване, касаещо прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния-процесуален кодекс (ДОПК).

Изх. № М-24-36-73
Дата:09.09.2015 год.
ДОПК, чл. 162, ал. 2, т. 7;
ДОПК, чл. 163, ал. 1;
ДОПК, чл. 165;
ДОПК, чл. 168, т. 5;
ЗН, чл. 60, ал. 1;
ЗН, чл. 60, ал. 2;
ЗАНН, чл. 34, ал. 1, буква „а“;
НК, чл. 47, ал. 2.
Относно: Отговор на писмено запитване, касаещо прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния-процесуален кодекс (ДОПК).
Във връзка с Ваше писмо, постъпило по електронен път в на НАП с вх. № ………………2015 г., свързано със събирането на публичните вземания по реда на ДОПК, моля да имате предвид следното:
Видно от изложената в писмото Ви фактическа обстановка частен съдебен изпълнител поставя въпроси относно възможността наследниците да наследяват задълженията за глоби и имуществени санкции на наследодателя и дали тези задължения могат да бъдат предмет на принудително изпълнение по реда на ДОПК срещу наследниците, които са приели наследството.
Съгласно разпоредбата на чл. 163, ал. 1 от ДОПК публичните вземания се събират по реда на този кодекс, освен ако в закон е предвидено друго, а според чл. 162, ал. 2, т. 7 от ДОПК публични са държавни и общински вземания по влезли в сила наказателни постановления. Събирането на държавните и общинските публични вземания се извършва въз основа на влязъл в сила акт за установяване на съответното публично вземане, издаден от компетентен орган, освен ако в закон е установено друго (чл. 165 от ДОПК).
На основание чл. 168, т. 5 от ДОПК публичното вземане се погасява при смърт на физическото лице – след изчерпване на имуществото му, освен ако наследниците или други лица отговарят за публичното задължение. Производството по принудително изпълнение на публичните вземания се прекратява с разпореждане на публичния изпълнител, когато починалият длъжник няма наследници или всички наследници са се отказали от наследството (чл. 225, ал. 1, т. 3 от ДОПК).
В Закона за наследството (ЗН), в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), както и в ДОПК липсва изрична правна регламентация относно възможността публичните вземания, дължими от наследодателя по влезли в сила наказателни постановления, да се събират от наследниците, които са приели наследството. Според възприетото в правната доктрина становище „при събирането й глобата, независимо от нейния наказателно правен характер, има характер на задължение по смисъла на чл. 60, ал. 1 от ЗН, което обременява наследството“ (виж проф. Христо Тасев, „Българско наследствено право“, издание 1993 г., „Софи-Р“, стр. 23). Този извод се обосновава от разпоредбата на чл. 47, ал. 2 от Наказателния кодекс (НК), съгласно която глобата се събира от имуществото, останало от осъдения, и след неговата смърт, ако присъдата е влязла в сила преди това. Следва да се съобрази и обстоятелството, че не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато нарушителят е починал (чл. 34, ал. 1, буква „а“ от ЗАНН).
Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ЗН наследниците, които са приели наследството, отговарят за задълженията, с които то е обременено, съобразно дяловете, които получават. Наследникът, който е приел наследството по опис, отговаря само до размера на полученото наследство (чл. 60, ал. 2 от ЗН).
В този смисъл, когато наследниците са приели наследството, те отговарят за публичните вземания, дължими от наследодателя по влезли в сила до откриването на наследството наказателни постановления (по арг. на чл. 165 от ДОПК във връзка с чл. 34, ал. 1, буква „а“ от ЗАНН и чл. 60, ал. 1 от ЗН). Когато наследникът е приел наследството по опис, той отговаря за публичните вземания, дължими от наследодателя по влезли в сила до откриването на наследството наказателни постановления, само до размера на полученото наследство (по арг. на чл. 60, ал. 2 от ЗН).
ЗАМ.
/ ГАЛЯ ДИМИТРОВА /

Facebook
Twitter
LinkedIn
Pinterest

данъчното третиране на доходи на български граждани от лихви по спестовни влогове в търговски банки в страната и в чужбина, Ви уведомяваме следното:

1000 -София, бул. “Княз Дондуков” № 52 Изх. № 24-33-88Във връзка с препратеното в ЦУ на НАП Ваше писмено запитване относно данъчното третиране на доходи

Молба за предоставяне на информация във връзка със запитване на службите на Европейската комисия (ЕК) по отношение на развитието на селските райони и методи за принудително погасяване на задължения, приложени към помощ за земеделие на Европейския съюз (ЕС), получена от земеделски производител (предполагаема дискриминация)

Изх. № ЕП-04-29-15Дата: 11.11.2019 год. ДОПК, чл. 213; ГПК, чл. 444, т.8; ЗДБРБ за 2015 г., чл. 94; ЗПЗП, чл. 11, ал. 2, т. 4;

данъчни аспекти на сделки, свързани с осъществяване на сондажни дейности в изключителната икономическа зона на България по договор за изпълнение от дружество, регистрирано в Швейцария

Изх. № 24-39-151Дата: 18.01.2016 год.ДР на ЗКПО, § 1, т. 2;ЗДДС, чл. 21, ал. 2;ЗДДС, чл. 31, т. 4, буква „а“;ЗДДС, чл. 86, ал. 3.Относно:

Прилагане разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в изпълнение на Споразумение между правителството на Република България и правителството на Съединените американски щати за икономическа, техническа и съответна друга помощ (Споразумение/ Споразумението)

Изх. № М-21-00-19Дата: 27.07.2018 год. ЗДДС, чл. 173 ОТНОСНО: Прилагане разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) в

ЗЗО, чл.33, aл. 1, т. 3,ЗЗО, чл.34, aл. 1, т. 2

5_53-02-176/14.06.2011г. ЗЗО, чл.33, ал.1, т.3, чл.34, ал.1, т.2;Фактическа обстановка: Осигурител е внасял вноски за здравно осигуряване на чужди граждани с разрешение за продължително пребиваване на

въпроси по прилагане на ЗДДС и счетоводното законодателство

.№ ………………Дата, ……………….. До………………………Копие:………………………Относно: въпроси по прилагане на ЗДДС и счетоводното законодателствоУважаемигосподин ……………….,Във връзка с Вашето запитване, получено вс вх. № ………………., на основание чл.10,

aabed