Изх. №24-30-34
Дата: 11.08.2009 год.
ЗДДС, чл. 6, ал. 3, т.1;
ЗДДС, чл. 111;
ЗЗД, чл. 357;
ЗЗД, чл. 359.
Относно: Отговор на писмено запитване, касаещо прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (в сила от 01.01.2007г.).
Във връзка с Ваше писмено запитване, препратено от Дирекция “ОУИ“ – гр. Бургас по компетентност в ЦУ на НАП с вх. № 24-30-34/11.06.2009г., свързано с прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС), изразяваме следното становище:
Според изложените факти и обстоятелства в запитването Ви, в хода на ревизия е установено, че българско дружество с ограничена отговорност прехвърля право на собственост на 25 лица (юридически и физически лица) върху недвижими имоти (апартаменти) в съответни идеални части съобразно участието им в дружество по Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), като изрично в нотариалния акт е посочено, че всички тези лица действат в качеството си на съдружници в учредено преди това българско гражданско дружество. При проверка в имотния регистър е установено, че като приобритател са записани съответните физически и юридически лица. Апартаментите са заприходени като активи в баланса на гражданското дружество, което е регистрирано по ЗДДС лице. В подадената справка-декларация по ЗДДС е деклариран данък върху добавената стойност за възстановяване, произтичащ основно от покупката на апартаменти.
Въпросът Ви във връзка с горното е:
Следва ли да се приеме, че е налице основание за приспадане на данъчен кредит при условие, че в предоставения в ревизията нотариален акт за собственост като купувач се сочат съответните съдружници?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, по зададените от Вас въпроси на основание чл.10, ал.1, т. 10 от Закона за националната агенция за приходите изразявам следното принципно становище:
Правилата за създаване на граждански дружество и определянето на взаимоотношенията между съдружниците са регламентирани в глава XV от ЗЗД. С договора за гражданско дружество две или повече лица се съгласяват да обединят своята дейност за постигане на една обща стопанска цел (чл.357 от ЗЗД). Гражданското дружество по нашия закон е неперсонифицирано образувание. Съгласно действащото в страната ни данъчно законодателство, гражданското дружество е самостоятелно данъчно задължено лице. Същевременно, извън третирането си за целите на данъчното облагане, гражданското дружество не е самостоятелен правен субект и не може да се третира като такъв. От гледна точка на гражданското право неперсонифицираните дружества не могат да бъдат страна по облигационни и търговски правоотношения, нито притежават имущество. В чл. 358 от ЗЗД е посочено, че за постигане на общата цел съдружниците могат да уговарят и вноски в пари или в други имоти. Внесените пари, заместими вещи и вещи, които се унищожават чрез употреба, са обща собственост на съдружниците. Всяка друга вещ се счита внесена за общо ползване, ако не е уговорено друго.
1
Видно от приложения дружествен договор (чл. 3.1.1) съдружниците са договорили участие с парични вноски. Следователно придобиването на имотите попада в разпоредбата на чл. 359, ал. 1 от ЗЗД, съгласно която всичко, което е придобито за дружеството, е обща собственост на съдружниците.
От гледна точка на гражданското право, непесонифицираните дружества не могат да бъдат страна по облигационни и търговски правоотношения. Правата и задълженията по договора за гражданско дружество възникват директно в правната сфера на съставителите го лица и съобразно установеното в договора участие, като съдружниците запазват своята юридическа и икономическа самостоятелност. Именно поради това в гражданско правен смисъл правото на собственост върху недвижимите имоти (апартаменти) в съответни идеални части е на съдружниците, учредители на гражданското дружество. Всъщност това е единствено допустимата законова форма за придобиване на недвижимите имоти.
За целите на производствата по реда на Данъчно-осигурителния кодекс, нормата на чл.9, ал.2 от същия закон приравнява неперсонифицираните дружества на юридически лица. Следователно те подлежат и на регистрация по ЗДДС при наличие на законовите условия за това – чл.101, ал.2, т.3 от ЗДДС. Съгласно чл.1, ал.2 от Закона за счетоводството предприятия са: търговците по смисъла на Търговския закон; юридическите лица, които не са търговци, бюджетните предприятия, неперсонифицираните дружества и др. Като самостоятелно предприятие гражданското дружество съставя счетоводен отчет. На основание чл.3, ал.1, т.6 от Закона за регистър БУЛСТАТ в регистър БУЛСТАТ се вписват и неперсонифицираните дружества по ЗЗД. С оглед на това е допустимо гражданско дружество да издава фактура от свое име, посочвайки своя идентификационен код БУЛСТАТ, въпреки, че от гледна точка на гражданското право, непесонифицираните дружества не могат да бъдат страна по облигационни и търговски правоотношения. Както вече НАП е изразявала становище (например писма с изх. №№ 26-К-111/20.06.2007г.; 24-34-51/05.06.2009г.) в тази връзка за всички извършени от гражданското дружество доставки на стоки или услуги спрямо трети лица, както и за получените такива доставки от трети лица се прилагат общите правила на ЗДДС.
В случая, предвид това, че дружеството по ЗЗД има качеството на получател по доставката във връзка с чл. 11, ал. 2 от ЗДДС, същото ще има право на данъчен кредит за закупените от съдружниците недвижими имоти при изпълнение на общите условия в ЗДДС.
Следва да се обърне внимание, че съгласно чл. 359, ал. З от ЗЗД съдружникът може да иска своя дял от общата собственост само при излизане от дружеството или при прекратяването му. В този смисъл следва да се има предвид дължимото начисляване на ДДС при евентуално прекратяване на дружеството по силата на чл. 111 от ЗДДС. В случай на напускане на съдружник, при което същият получава в натура своя дял от общата собственост е налице хипотезата на чл. 6, ал. З, т. 1 от ЗДДС, като дружеството следва да начисли ДДС за приравненото на възмездна доставка предоставяне на стока.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/’