Изх. № 24-33-424
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: Отговор на писмено запитване на Дирекция „ОУИ“- гр.Пловдив, касаещо прилагането на Закона за данък върху добавената стойност (В сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз, обн. ДВ. бр.63 от 4 Август 2006 г.)
УВАЖАЕМИ КОЛЕГИ,
Във връзка с Ваше писмено запитване до Дирекция „Данъчно-осигурителна методология“ прина НАП с вх.№ от 27.09.2007 г., Ви уведомяваме за следното:
С оглед на така поставените във Вашето запитване въпроси, свързани с облагането с данък върху добавената стойност на извършвани специфични доставки на стоки по глава деветнадесета „а“ от ЗДДС (в сила от 01.01.2007 г.) и приложени документи и конкретни данни за действителното съдържание на доставките в конкретно ревизионно производство, можем да се ангажираме само с принципно становище по прилагането на конкретни разпоредби на ЗДДС, които считаме, че са относими спрямо фактическата обстановка, съдържаща се във Вашето запитване.
Глава деветнадесета“а“ от ЗДДС урежда „Доставка на стоки и услуги по приложение № 2 с място на изпълнение на територията на страната, по които данъкът е изискуем от получателя. Според изложените обстоятелства във Вашето писмено запитване, данъчно задълженото лице извършва търговия на едро с отпадъци и прилага схемата на „обратно начисляване“ на ДДС съгласно чл.16За от ЗДДС. Поставеният от Вас въпрос по същество е свързан с невъзможността при извършването на насрещни проверки да се установи по безспорен начин осъществяването на доставка – някои от доставчиците не са открити на адреса за кореспонденция, а други са декларирали, че такава доставка не е била осъществена.
Съгласно чл. 6, ал.1 от ЗДДС, доставка на стока по смисъла на закона е прехвърлянето на правото на собственост или друго вещно право върху стоката. Наоснование чл.68, ал.1, т.1 от ЗДДС, данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за получени от него стоки или услуги по облагаема доставка.
Според разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът -регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави. А съгласно чл.68, ал.2 от същия закон, правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. По смисъла на чл.82, ал.5 от ЗДДС данъкът е изискуем от получателя – регистрирано по този закон лице, в случаите на чл. 163а от ЗДДС, независимо дали доставчикът е данъчно задължено или данъчно незадължено по закона лице.
Видно от така споменатите текстове, за да е налице право на приспадане на данъчен кредит, задължително условие е наличието на доставка.
В този смисъл, считаме, че ако по безспорен начин се докаже липсата на доставка (няма прехвърляне на право на собственост или друго вещно право, фактическо предоставяне на стока и т.н.) в резултат от извършването на насрещни проверки при прекия доставчик, няма да е налице право на приспадане на данъчен кредит във връзка със „самоначисления“ данък на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС – не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.
Относно начисляването на данъка по смисъла на чл.82, ал.5 от ЗДДС -„самоначисляване“, считаме, че същия е дължим, предвид разпоредбите на чл.88 от ЗДДС – данъкът е изискуем от всяко лице, което посочи данъка в данъчен документ по чл. 112. Издадения документ в случая е протокол, който е данъчен документ по смисъла на чл. 112 от ЗДДС.
//
‘