Изх. №07-00-11
Дата: 06.04.2015 год.
ДОПК, чл. 107, ал. 3;
ДОПК, чл. 108, ал. 1;
ДОПК, чл. 118;
ЗМДТ, чл. 4, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 4, ал. 3;
ЗМДТ, чл. 4, ал. 5.
Относно: Отговор на писмено запитване по прилагането на разпоредбите на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
Във връзка с Ваше писмо дона НАП с вх. № ………….от ……….2015 г., касаещо прилагането на чл. 107, ал. 3 от ДОПК от общинската администрация, моля да имате предвид следното становище:
Съгласно чл. 4, ал. 1 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) установяването, обезпечаването и събирането на местни данъци се извършва от служителите на общинската администрация по реда на Данъчно-осигурително процесуален кодекс (ДОПК), като обжалването на свързаните с тях актове се извършва по същия ред. Според чл. 4, ал. 3 от ЗМДТ в производствата по ал. 1 служителите на общинската администрация имат правата и задълженията на органи по приходите, а в производствата по обезпечаване на данъчни задължения – на публични изпълнители. На основание чл. 4, ал. 5 от ЗМДТ кметът на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл. 152, ал. 2 от ДОПК, а ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община – на териториален директор на Националната агенция за приходите.
От друга страна, в глава ХIV от ДОПК са регламентирани способите за установяване на задължения за данъци изадължителни осигурителни вноски, като от тях за местните данъци и такси са приложими два способа: предварително установяване, което се осъществява с акт за установяване на задължение по чл. 107, ал. 3 от ДОПК и установяване, което се осъществява с ревизионен акт по чл. 108 от ДОПК. Когато не е издаден ревизионен акт и срокът за започване на ревизия по чл. 109 от ДОПК е изтекъл, установените задължения по раздел първи, глава ХIV от ДОПК са окончателно установени.
Съгласно разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК по искане на задълженото лице органът по приходите издава акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Акт за установяване на задължението може да се издаде и служебно при установяване на несъответствие между декларираните данни и данните, получени от трети лица и организации, след като е изчерпан редът по чл. 103 от ДОПК, както и когато не е подадена декларация или задължението не е платено в срок и не е извършена ревизия (чл. 107, ал. 3 от ДОПК, изречение 3). Актът може да се обжалва в 14-дневен срок от получаването му пред директора на териториалната дирекция, като в тези случаи чл. 154 от ДОПК не се прилага (чл. 107, ал. 4 от ДОПК).
Видно от съдържанието на разпоредбата на чл. 107, ал. 3 от ДОПК задължено лице, което е подало декларация, има възможност да поиска от органът по приходите да издаде акт за установяване на задължението в 30-дневен срок от искането. Ако в този законов срок акт не бъде издаден, налице е хипотезата на мълчалив отказ, който може да бъде в едномесечен срок от изтичането на срока, в който органът по приходите е бил длъжен да се произнесе пред по-горестоящия административен орган (чл. 84, ал. 2 от АПК), като в общинската администрация това е ръководителят на звеното за местни приходи в съответната община.
Актът за установяване на задължения по декларация (АУЗД) е индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), и като такъв задължително следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му. Фактическите и правни основания са мотивите на акта по смисъла на чл. 59, ал. 1 от АПК във връзка с § 2 от Допълнителните разпоредби (ДР) на ДОПК.
Необходимо е да се има предвид, че при актовете за установяване на задължения по чл. 107, ал. 3 от ДОПК не се изисква заповед за възлагане на ревизия, не се изготвя ревизионен доклад и не се издава ревизионен акт. Процесуалният ред за издаване на ревизионните актове и актовете за установяване на задължения е различен. Актовете за установяване на задължения по декларация (АУЗД) не са подчинени на режима на издаване на ревизионни актове, но в производствата по издаването им органите по приходите могат да събират относимите към съответното производство доказателства служебно или по инициатива на задълженото лице (чл. 37, ал. 1 от ДОПК). Това произтича и от принципите на законност, обективност и служебно начало, според които органите по приходите са длъжни да установяват действителните факти и обстоятелства от значение за правата, задълженията и отговорността на задължените лица по реда и чрез доказателствените средства, предвидени в ДОПК.
От разпоредбите в глава ХIV от ДОПК следва, че при неподадена декларация задължението за данъци и задължителни осигурителни вноски, респ. задължението за местни данъци и такси, може да бъде установено чрез служебно издаване на акт по чл. 107, ал. 3 от ДОПК или чрез извършване на ревизия на задълженото лице.
Поради естеството на предварително установяване на размера на задълженията по реда на чл. 107, ал. 3 от ДОПК въз основа на данни, декларирани от задълженото лице, в случаите, когато декларация не е подадена, с оглед процесуална икономия, необходимо е лицето да бъде поканено от органите по приходите да подаде декларация, ведно с документите, касаещи определянето на задълженията му. Подаването на декларация от задълженото лице би улеснило в значителна степен предварителното установяване на задълженията и може да доведе до отпадане на необходимостта от издаване на АУЗД.
Трябва изрично да се подчертае, че в случаите, когато не са налице предвидените в чл. 107, ал. 3 от ДОПК предпоставки за издаване на АУЗД, както и когато липсват каквито и да било данни за задълженията на конкретно лице, включително, когато не е подадена декларация, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 108, ал. 1 ДОПК, съгласно която данъчните задължения се установяват с ревизионен акт.
Данъчните задължения възникват по силата на закона (ex lege), определени са по основание, субект и размер в съответните данъчни закони, т.е. винаги са определяеми (ликвидни) и с настъпване на датата на падежа им стават и изискуеми (виж Тълкувателно решение № 1 от 07.05.2009 г. по т. дИзх. № 1/2009 Г. на ОСНК на ВКС).
Следователно, с издаването на ревизионен акт по чл. 118 от ДОПК или на акт за установяване на задължение по чл. 106 – 107 от ДОПК, или с подаването на декларация, в случаите, когато лицето само изчислява данъчната основа и дължимия данък (чл. 105 от ДОПК), се констатира (установява) вече възникналото по силата на закона данъчно задължение и се създава изпълнително основание (изпълнителен титул) за неговото събиране по принудителен ред, респ. основание за неговото прихващане.
Ето защо, за да подлежи едно публично задължение за местни данъци и такси на прихващане или на принудително събиране по реда на ДОПК или на ГПК, то следва да бъде установено по реда на глава ХIV от ДОПК.
Във връзка с поставените въпроси, свързани с начина на вземане на решения от длъжностните лица по чл. 113, ал. 1, т. 2 от ДОПК – ревизиращите органи и ръководителят на ревизията, при извършване на ревизионните производства по установяване на задължения за местни данъци и такси, трябва да се отбележи, че при липсата на законодателна уредба, този въпрос следва да бъде уреден от вътрешните правила и работни процедури на звеното за приходи в съответната община.
С оглед на зададения от Вас въпрос относно прилагането на института на погасителната давност в производствата по ДОПК, следва да се отбележи, че ако длъжникът не е предявил възражението си за изтекла давност в етапа на установяването на задълженията, то за него остава възможността да направи това в хода на евентуално изпълнително производство, в което съответният орган по принудителното изпълнение следва да извърши преценка за наличие на обстоятелства по чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 171, ал. 1 от ДОПК. В случай, че възражението за изтекла погасителна давност бъде преценено като неоснователно, тази преценка подлежи на контрол по реда на чл. 266 и чл. 268 от ДОПК.
ЗАМ.
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/