1_ИТ-00-119/10.10.2008
чл.9 и чл.21, ал.2, т.3, б.”в” от ЗДДС
Във връзка с Ваше запитване, постъпило в ……., изразяваме следното принципно становище:
Изложена фактическа обстановка: предстои Ви сключване на договор за производство на ишлеме, съгласно който ще възложите на лицето „Х”, установено на територията на страната, да произведе Ваша продукция. За целите на изпълнението предвиждате предоставяне на изпълнителя на Ваши машини и оборудване, които ще бъдат използвани единствено за производството на продукцията. Машините ще бъдат разположени на територията на лицето „Х”.
Поставен въпрос: трябва ли за машините и оборудването, които ще се предоставят на изпълнителя да е налице договор за наем с лицето „Х”и какви са данъчните последици?
За търговските сделки се прилагат разпоредбите на Търговския закон. За неуредените с ТЗ положения за търговските сделки се прилагат разпоредбите на гражданското законодателство, а при непълнота и в него – търговските обичаи – чл.288 от ТЗ. Видно от предмета на договора, който предстои да сключите, считаме, че същият притежава характеристиките на договора за изработка, уреден в чл.258 и сл. от ЗЗД. С договора за изработка едно лице (изпълнител) се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно поръчката на другата страна, която дължи възнаграждение. Предмет на договора за изработка е определен трудов резултат. Това може да бъде нова вещ – например изработване на облекло; преобразуване на една вещ в друга; поправка на вещ и др. Видно от нормата на чл.259 от ЗЗД ако не е уговорено друго, изпълнителят е длъжен да изработи поръчаното със свои средства – парични средства, съоръжения, инструменти, работна ръка. В тази връзка страните могат свободно в договора да уговорят клаузи относно отклонение от чл.259 от ЗЗД и в зависимост от постигнатите договорености ще са налице различни хипотези на данъчно третиране на доставката/те.
В контекста на гореизложеното, ако сключите договор за изработка, чиито клаузи предполагат предоставянето както на Ваши материали, така и на Ваши машини и оборудване, то в случая ще е налице единствено доставка на услуга по чл.9 и чл.21, ал.2, т.3, б.”в” от ЗДДС от доставчик (лицето „Х” ) към Вашето дружество, изразяваща се в работа по движими вещи – изработка на продукция в резултат на производството на ишлеме. Данъчното събитие, изискуемостта и данъчната основа на услугата се определят по глава втора от ЗДДС. Наред с това доставянето на материалите и машините ще бъде свързано с преместването на същите от територията на Вашето дружество до територията на изпълнителя „Х”. В този случай ще е необходимо стопанската операция да бъде документирана със съответните първични счетоводни документи, отговарящи на изискванията на чл.7 от ЗСч., които да удостоверяват тези факти както във Вашето дружество, така и при изпълнителя.
Няма да противоречи на законодателството, ако е постигнато съгласие между Вас и изпълнителя „Х” машините и оборудването да се предоставят на база сключен договор за наем. При наличие на договор за наем ще е налице и доставка на услуга по чл.9 и чл.25, ал.4 от ЗДДС, по която доставчик ще се явява Вашето дружество, а получател ще е лицето „Х”.
Извън всичко посочено по-горе, следва да имате предвид и разпоредбата на чл.9, ал.3, т.1 от ЗДДС, по силата на която определени доставки ще се смятат за възмездни и ще подлежат на данъчна регулация по ЗДДС.
‘