1_ИТ-00-30/18.03.2015 г.
Чл.26, 30, 31 и 50 от ЗДДФЛ
Чл.1 и 2 от ТЗ
Чл.113 от ЗТ
Относно: Прилагане на Закона за данъците върху доходите на физическите лица/ЗДДФЛ/.
Във Ваше запитване, постъпило в дирекция ОДОП – ……… с вх. №.2015 г., сте изложили следната фактическа обстановка:
Физическо лице, което няма регистрация по Закона за регистър булстат иЗакона за търговския регистър, отдава за летния сезон самостоятелни стаи с категоризация три звезди.
В тази връзка поставяте въпроса по кой ред и в кои приложения на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ трябва да се посочи доходът от извършваната дейност?
Предвид гореизложеното, изразяваме настоящето становище, съобразено с относимата нормативна уредба:
Търговският закон (ТЗ) в чл.1, ал.1, т.13 регламентира, че търговец е всяко физическо или юридическо лице, което по занятие извършва хотелиерски, туристически, рекламни, информационни, програмни, импресарски или други услуги.
Не се смятат за търговци лицата, извършващи хотелиерски услуги чрез предоставяне на стаи в обитаваните от тях жилища (чл.2, т.3 от ТЗ).
Условията за упражняване на хотелиерство са регламентирани в Закон за туризма (ЗТ). Съгласно чл.113, ал.2 от закона, хотелиерство в стаи за гости и къщи за гости може да извършва и лице, което не е търговец по смисъла на търговския закон, когато те са част от обитаваното от него жилище.
Легална дефиниция на понятието „обитавано жилище” липсва в ТЗ. Тя се съдържа в §1, т.87 ДР на Закона за туризма – обитавано жилище е жилището, в което лицето, извършващо хотелиерство, живее и то е неговият настоящ адрес по адресна регистрация.
По смисъла на §1, т.28 ДР на ЗТ под „стаи за гости” следва да се има предвид до 5 стаи – самостоятелни или в апартаменти, в една сграда, предоставяни на туристи за нощувка.
Следователно, ако извършващото хотелиерски услуги физическо лице не е търговец по смисъла на ТЗ и действително обитава жилището, където се намират стаите за гости, при определянето на облагаемия му доход следва да се прилагат разпоредбите на чл.31 и чл.32 от ЗДДФЛ, който се декларира в Приложение 4 на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ за 2015 г.
По отношение на поставения въпрос следва да имате предвид, че ако не е изпълнено някое от посочените по-горе условия ще се счете, че хотелиерските услуги се извършват от физическо лице в качеството на търговец, като доходите от тази дейност следва да се третират като доходи от стопанска дейност като едноличен търговец и да се облагат по общият ред на Раздел ІІ от Глава пета на ЗДДФЛ.
Разпоредбата на чл.26, ал.7 от ЗДДФЛ изрично урежда, че по реда на ал.1-6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическото лице, което е търговец по смисъла на ТЗ, но не е регистрирано като едноличен търговец. В този случай, облагаемият доход ще се декларира в Приложение 2 на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ.
Обръщаме Ви внимание, че независимо от броя на звездите с които са категоризирани стаите за гости, лицата извършващи хотериерска дейност са самоосигуряващи се лица по смисъла на Кодекса за социално осигуряване.
‘