Относно: Отразяване на документи в отчетните регистри по Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и прилагане на Наредба Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства (ФУ) на продажбите в търговски обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18/2006г.)
В Дирекция ОДОП ….. постъпи Ваше писмено запитване с вх. № 96-00-23 от 26.01.2021 г., препратено за отговор по компетентност от Офис …..
Изложена е следната фактическа обстановка:
Фирмата е регистрирана по ЗДДС в страната и ще търгува със стока чрез електронна платформа на Амазон. Стоката ще се купува от Китай и ще се транспортира и реализира в САЩ чрез Амазон на крайни клиенти, физически лица и юридически лица. В края на всеки месец, „Амазон“ издава фактура/известие с обобщени данни за продажбите и начислени такси, свързани с електронната търговия, както и фактури със съответните такси, които се фактурират.
Поставени са следните въпроси:
Получената фактура (инвойс от Китай) за доставка с място на изпълнение извън територията на страната къде следва да намери отражение в дневника за покупки? Дължим ли е ДДС на покупката на стока, ако „да“, къде и как се внася? Ще има ли право дружеството на ускорено възстановяване на ДДС?
За съответните такси на база получения документ българската фирма съставя ли протоколи по чл. 117, ал. 2 от ЗДДС, с които получателят по услугата си самоначислява данък за получената услуга по чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС?
При реализация/продажба на стоката, освободена ли е фирмата от начисляване на ДДС, съгласно чл. 86, ал. 3 от ЗДДС? Българската фирма няма склад в САЩ – използва склад на Амазон, за което плаща такса. В коя клетка в дневника за продажби намира отражение продажната фактура?
Нужно ли е фирмата да се регистрира за ползваната платформа за електронна търговия на Амазон в НАП и в какъв срок?
Фактурите трябва ли да са преведени на български език от лицензиран преводач?
В отговор на поставените от Вас въпроси, съобразявайки относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДДС, облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по ЗДДС и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Място на изпълнение при доставка на стока, която не се изпраща или превозва, съгласно разпоредбата на чл. 17, ал. 1 от ЗДДС е мястото, където стоката се намира при прехвърляне на собствеността и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик или при фактическото предоставяне на стоката по чл. 6, ал. 2 от закона. Мястото на изпълнение при доставка на стока, която се изпраща или превозва от доставчика, получателя или от трето лице, е регламентирано в чл. 17, ал. 2 от ЗДДС и това е местонахождението на стоката към момента, в който се изпраща пратката или започва превозът й към получателя.
В изложената в запитването фактическа обстановка е посочено, че стоката се изпраща от Китай към крайни получатели – физически и юридически лица в САЩ – извън ЕС. На основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната и за дружеството не възниква задължение за начисляване на данък, предвид разпоредбата на чл. 86, ал. 3 от ЗДДС. Не е налице възможност за ускорено възстановяване на ДДС, тъй като тези доставки не са облагаеми с нулева ставка на данъка.
За доставките с място на изпълнение в трета страна, по силата на чл. 111а, ал. 3 от ЗДДС, документирането следва да бъде извършено съобразно чл. 113 и чл. 114 от ЗДДС. В този случай, за извършената доставка на стоки от Китай към крайни получатели от трети страни, дружеството следва да издаде данъчен документ – фактура, в която е посочено, че на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДДС мястото на изпълнение на доставката е извън територията на страната.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи, както и отчетите за извършените продажби по чл. 119 от закона в дневника за продажбите за данъчния период, през който са издадени.
Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 4 от ЗДДС, регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Данъчни документи (фактура, известие и протокол), определени в чл. 112, ал. 1 от ЗДДС, са документите, издадени по смисъла на ЗДДС, поради което лицата не са длъжни да отразяват в дневника за покупките документи, издадени по реда на законодателства на други държави. В конкретния случай, дружеството не следва да отразява фактурата, получена от китайския доставчик за закупените от него стоки в дневника за покупките.
За получените услуги от чуждестранни доставчици (обслужване, административни такси, складиране и др.) за дружеството е налице хипотезата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС и възниква задължение за начисляване на данък чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. Този протокол се отразява в отчетните регистри, като фактурата от чуждестранния контрагент не се включва в тях.
Разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
В ал. 3 от цитираната правна норма е посочено, че фискалната касова бележка (фискалният бон) е хартиен документ, регистриращ продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издаден от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип, за което е заверено свидетелство за регистрация.
Редът и начинът за издаване на фискални касови бележки и за установяване на дистанционна връзка с НАП са определени с Наредба № Н-18 на Министерство на финансите от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин.
В чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. е указано, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Основното предназначение на фискалните устройства е регистрация и отчитане на оборотите от извършваните продажби на стоки и услуги в търговските обекти на задълженото лице.
Съгласно § 1, т. 87 от Допълнителните разпоредби на ЗДДС „електронен магазин“ е интернет-сайт, чрез който се извършва продажба на стоки/услуги чрез сключване на договор от разстояние по чл. 45 от Закона за защита на потребителите и който има вградена функционалност за избор, включване и изключване на стоки/услуги в потребителска кошница, за въвеждане на информация за купувача, адреса на доставката и за избор на метод на плащане.
В случая, дружеството осъществява дейност – продажба на стоки чрез електронен магазин.
Съгласно чл. 52м, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006г. лице по чл. 3, което извършва продажба на стоки или услуги чрез електронен магазин, независимо дали използва собствен домейн, нает домейн или домейн на друго лице, предоставящо платформа за извършване на продажби в интернет, преди започване на дейност по продажби на стоки/услуги чрез електронен магазин подава информация по електронен път с квалифициран електронен подпис по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс чрез електронна услуга в Портала за е-услуги на НАП, достъпен на интернет страницата на НАП, съгласно Приложение № 33.
В запитването е уточнено, че дружеството осъществява дейността си изцяло на територията на САЩ – стоките се намират в склад на Амазон и тръгват към клиентите от този склад.
Следва да се има предвид, че изискванията за използване на фискално устройство за регистриране и отчитане на продажбите на стоки и услуги, както и задължението за подаване на информация за електронен магазин по чл. 52м, ал. 1 от Наредбата, съгласно българското законодателство, имат териториален характер, т.е. нормативната уредба за регистриране и използване на фискални устройства, одобрени за разпространение в България, както и електронни магазини, не се прилага за продажби, реализирани извън територията на страната.
Отчитането на приходите от продажби на стоки и/или извършването на услуги от български дружества на територии извън страната следва да се извърши в съответствие със Закона за счетоводството.
Следователно, по отношение на регистрирането на оборота от извършването на продажби на стоки или услуги извън територията на България, дружеството следва да проучи законодателството на съответната държава – в случая – САЩ.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от Закона за счетоводството, счетоводните документи, които постъпват в предприятията на чужд език, се превеждат на български език, в случаите, когато това е предвидено в закон.
Съгласно чл. 55, ал. 1 от ДОПК, при поискване от орган по приходите субектът е длъжен да представи съставен на чужд език документ, придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.