Изх. № 24-39-58
Дата: 18.06.2019 год.
ЗДДС, чл. 10, ал. 1, т. 2;
ЗДДС, чл. 10, ал. 2;
ЗДДС, чл. 68, ал. 3, т. 1;
ЗДДС, чл. 69;
ЗДДС, чл. 124, ал. 4;
ППЗДДС, чл. 60, ал. 1;
ППЗДДС, чл. 60, ал. 2.
ОТНОСНО: отразяване по реда, предвиден в Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) и Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), на фактури, с които са документирани доставки на стоки и/или услуги, по които получател е дружество-отчуждител
Във Ваше писмо, постъпило в ЦУ на НАП и прието с вх. № 24-39-58 от 26.03.2019 г., е представена следната фактическа обстановка:
Дружество, регистрирано по ЗДДС лице, извършва разработка на софтуер и изследвания, свързани със семантични технологии: представяне на знания, компютърна лингвистика и управление на процеси.
На 18.01.2019 г. е сключен договор, по силата на който дружеството прехвърля своето предприятие, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на друго дружество-правоприемник, регистрирано по ЗДДС лице, срещу определена цена. Към договора е приложен отчет за финансовото състояние и отчет за дохода към деня на извършване на прехвърлянето.
След горепосочената дата дружеството-отчуждител е получило разходни документи, които касаят данък върху добавената стойност за месец 01.2019 г., по които получател е дружеството-отчуждител. Тези документи не са включени в предоставените отчети при сделката. Допълнително в телефонен разговор е уточнено, че с тези документи са документирани получени абонаментни услуги, за които на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС данъкът е дължим от получателя.
Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следния въпрос:
Как следва да бъдат отразени за целите на данъка върху добавената стойност документите, по които получател е дружеството?
Предвид така изложената фактическа обстановка и съобразявайки относимата нормативна уредба, на основание чл. 10, ал. 1, т. 10 от Закона за Националната агенция за приходите, изразявам следното становище по поставения от Вас въпрос:
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1.
По силата на чл. 15 от Търговския закон (ТЗ), предмет на прехвърлителната сделка може да бъде както търговското предприятие, като цяло, така и обособена част от него. Прехвърлянето на предприятие по реда на чл. 15 или чл. 60 от ТЗ не се смята за доставка по силата на чл. 10, ал. 1 от ЗДДС.
Предвид изложеното в запитването относно извършеното прехвърляне на предприятието на дружеството-отчуждител по чл. 15 от ТЗ, като съвкупност от права, задължения и фактически отношения на дружеството-правоприемник, е налице хипотезата на чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДДС.
В този случай лицето, което получава стоките или услугите, е правоприемник и на всички права и задължения по този закон във връзка с тях, включително на правото на приспадане на данъчен кредит и на задълженията за извършване на корекция на ползвания данъчен кредит (чл. 10, ал. 2 от ЗДДС). Правото на приспадане на данъчен кредит при правоприемство по чл. 10, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, когато правоприемникът е регистрирано по този закон лице, възниква на датата на вписване на прехвърлянето на предприятието по чл. 15 от ТЗ в търговския регистър (чл. 68, ал. 3, т. 1 от ЗДДС).
Условията за възникване и упражняване на правото на данъчен кредит при правоприемство в резултат на прехвърляне на предприятие по чл. 15 от ТЗ са регламентирани в чл. 60 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС).
Разпоредбата на чл. 60, ал. 1 от ППЗДДС се прилага, когато отчуждителят е имал право да приспадне начисления му за получените стоки или услуги данък, но не го е упражнил. Необходимите условия, за да възникне право на приспадане на данъчен кредит по отношение на получените стоки и услуги за правоприемника, са изброени в т. 1 – т. 4 на същата разпоредба:
1. отчуждителят не е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит;
2. не е изтекъл срокът по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, в който отчуждителят е следвало
да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит;
3. получените стоки или услуги ще се използват за целите на извършваните от правоприемника облагаеми доставки по смисъла на чл. 69 от ЗДДС;
4. доставчикът на стоките и услугите е регистрирано по закона лице към датата на издаване на данъчния документ и доставката е била облагаема към тази дата.
Другата хипотеза, при която е налице право на данъчен кредит за правоприемника, е предвидена в чл. 60, ал. 2 от ППЗДДС, съгласно който в случаите на чл. 10 от ЗДДС правоприемникът има право на приспадане на данъчен кредит и за получените стоки и услуги, за които отчуждителят не е имал право на приспадане на данъчен кредит, при наличието на изброените условия в ал. 2 т. 1 – т. 2 от цитираната разпоредба.
Предвид гореизложеното дружеството-правоприемник има право на приспадане на данъчен кредит само ако към него са преминали от дружеството-отчуждител стоки и/или услуги, за които последният не е упражнил правото си на приспадане на данъчен кредит, което условие в случая не е налице. Поради това разпоредбите на чл. 60 от ППЗДДС във връзка с чл. 10, ал. 2 от ЗДДС не са приложими.
Доколкото в случая стоките и/или услугите не са предмет на прехвърлителната сделка, то фактурите, с които те са документирани, следва да намерят отражение в дневника за покупките на дружеството-отчуждител. В случай че дейността на предприятието, което е било предмет на прехвърлителната сделка по чл. 15 от ТЗ, се е изразявала само в извършване на доставки с право на данъчен кредит по смисъла на чл. 69 от ЗДДС, то покупките следва да бъдат отразени като такива с право на данъчен кредит.
Изпълнителен Директор на НАП:
/ГАЛЯ ДИМИТРОВА/