Изх. № 1831/09.08-2017 г.
ЗДДС, чл.124, ал. 4
ЗДДС, чл.112, ал. 1
Относно: отразяване на документи в отчетните регистри съгласно изискванията на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС)
Според изложеното в запитването, „Г“ ЕООД е дъщерна фирма на едноличния собственик на капитала L Group GmbH (Германия). Заедно с производители тя е част от L HOLDING със седалище вГермания.
Като част от групата, „Г“ ЕООД извършва сделки със свързани лица, като продажбите на дружеството са основно към свързани лица на базата на сключени договори. „Г“ ЕООД, заедно с останалите дъщерни дружества е получател на споделени и консултантски услуги в холдинга. За тези услуги през януари 2017 г. са получени две фактури с продължително действие с указание от страна на финансовия отдел на дружеството майка да бъдат осчетоводявани всеки месец до края на годината.
Във връзка с горното е поставен въпроса допустимо ли е една и съща фактура да бъде осчетоводявана и включвана в дневниците по ДДС всеки месец до края на 2017 г. на основание описанието във фактурата? На какво основание може да се начисляват и съответно да се плащат тези задължения при условие, че в Германия е допустимо издаване на фактури с продължително действие и няма издадени фактури за всеки месец поотделно от месец февруари до сега?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. и доп. ДВ бр.24 от 21 март 2017 г.) е изразено следното принципно становище:
При извършена проверка в търговския регистър е установено, че „Г“ ЕООД, гр. Габрово е местно юридическо лице с едноличен собственик на капитала L Group GmbH (Германия).
Съгласно чл. 124, ал. 4 от ЗДДС регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него данъчни документи в дневника за покупки най-късно до дванадесетия данъчен период, следващ данъчния период, през който са издадени, но не по-късно от последния данъчен период по чл. 72, ал. 1 от закона.
Предвид разпоредбата на чл. 112, ал. 1 от закона, данъчен документ е фактурата,известието към фактура и протоколът, издадени съгласно изискванията на този закон. В този смисъл издадената фактура от доставчик – чуждестранно лице (L Group GmbH) не представлява данъчен документ по ЗДДС и не следва да се отразява в дневника за покупки.
Съгласно чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС, в сила от 28.02.2013 г., не е доставка на услуга доставката на услуга между лице, установено на територията на държава членка, и негови клонове или структурни звена, установени на територията на страната, и обратното.
Описаният в запитването случай не попада в хипотезата на чл. 3, ал. 6 от ППЗДДС, тъй като „Г“ ЕООД е самостоятелно юридическо лице, а не клон или структурно звено в състава на L Group GmbH, поради което следва да бъдат приложени общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.
Доколкото от приложените към запитването копия на фактури е видно, че получените от „Г“ ЕООД услуги не попадат в изключенията, посочени в разпоредбите на чл. 21, ал. 4 и чл.23 от ЗДДС, за определяне мястото на изпълнение на същите приложение намира разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС и това е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, независимо дали доставчикът е лице от държава членка или трета страна. В този смисъл когато регистрирано по ЗДДС лице получава облагаема услуга, която не попада в изключенията, визирани в горепосочените норми от доставчик, който е установен извън България и няма седалище и постоянен обект на територията на страната, мястото на изпълнение на същата е на територията на страната съгласно чл. 21, ал. 2 от ЗДДС.
Следва да се има предвид и разпоредбата на чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС, в която е указано, че когато доставчикът не е регистриран по ЗДДС и не е установен в България, а доставката е с място на изпълнение на територията на страната и е облагаема, данъкът е изискуем от получателя на услугата, когато той да е данъчно задължено лице по смисъла на чл. 3, ал. 1, 5 и 6 от закона.
За регистрираното по ЗДДС лице, получател на облагаема услуга с място на изпълнение на територията на страната, предоставена от доставчик, който не е регистриран по ЗДДС и не е установен в България, възниква задължение за самоначисляване на ДДС на основание чл. 82, ал. 2, т. 3 от ЗДДС. Във връзка с това следва да бъде издаден протокол по чл. 117, ал. 1 т. 1 от ЗДДС не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът за доставката е станал изискуем и да бъде начислен ДДС, прилагайки данъчна ставка 20 на сто. В описания в запитването случай в отчетните регистри по ЗДДС следва да намерят отражение издадените протоколи от дружеството като получател на услугата.
‘