ЗДДС, чл.86, aл. 1,ЗДДС, чл.69, aл. 1, т. 1,ЗДДС, чл.25, aл. 6, т. 1,ЗДДС, чл.72, aл. 2

Изх. № 20-00-105
01.07. 2013 г.
чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС
чл. 72, ал. 2 от ЗДДС
чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС
чл. 86, ал. 1 от ЗДДС
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Дружеството има сключен договор от 16.11.2010 г. за наем на недвижим имот собственост на ,, Ф” ООД.
През м. март 2013 г. дружеството получава уведомление от ,,Банка ” ЕАД, че на основание чл. 44а от Закона за особените залози (ЗОЗ) банкатапредприема действия по събиране на вземанията си от ,,Ф” ООД по сключен договор за кредит от 2007 г. между ,,Банка ” ЕАД и ,,Ф” ООД.
В резултат дружеството започва да превежда плащанията за дължимия наем в т. ч и ДДС на назначения депозитар Т П без да получава данъчен документ за платените суми от ,,Ф” ООД.
Дружеството е установило, че на известнияадрес на наемодателя същия не се намира и не може да установи контакт с негов представител.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Как дружеството, може да упражни правото си на данъчен кредит без данъчен документ?
Предвид изложената в запитването фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Правото на данъчен кредит е налице когато са изпълнени предпоставките, регламентиращи това право, предвидени в Глава седма „Данъчен кредит“ от ЗДДС.
Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС, когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне данъка за стоките или услугите, които доставчикът регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави.
Условията за упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит са визирани в чл. 71 от ЗДДС.
Съгласно чл. 71, т. 1 от ЗДДС, лицето упражнява правото си на приспадане на данъчен кредит, когато притежава данъчен документ, съставен в съответствие с изискванията на чл. 114 и 115, в който данъкът е посочен на отделен ред по отношение на доставки на стоки или услуги, по които лицето е получател.
В чл. 72, ал. 1 от закона е регламентирано, че регистрирано по този закон лице може да упражни правото си на приспадане на данъчен кредит за данъчния период, през който е възникнало това право, или в един от следващите дванадесет данъчни периода.
Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗДДС правото на данъчен кредит се упражнява като лицето включи размера на данъчния кредит при определяне на резултата за данъчния период по ал.1 в справка- декларация и посочи документа по т. 1, т.е упражняването на правото на данъчен кредит предполага освен обективното възникване на правото и едновременното наличие на предпоставките по чл. 72, ал.2 от ЗДДС, а именно лицето да притежава издаден от доставчика данъчен документ.
Липсата на издадена фактура прави невъзможно отразяването й в справка-декларация и в дневника за покупки, каквито саизискванията на чл. 72, ал. 2, т. 1 и т. 2 от ЗДДС.
Неблагоприятните последици от неупражняване на правото на данъчен кредит в срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС, не следва да се прилага по отношение на получателя, в случаите в които пропускането на срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС се дължи на недобросъвестно поведение на неговия доставчик. В този мисъл е и Решение от 29.04.2004 г. на Съдът на Европейските общности (СЕО), понастоящем Съд на Европейския съюз (СЕС) по дело С-152/02 Terra Baubedarf-Handel GmbH.
В конкретния случай, за дружеството като получател по доставката началния момент, от който започва да тече срока по чл. 72, ал. 1 от ЗДДС за упражняване правото на приспадане на данъчен кредит е моментът, към който са изпълнени едновременно двете условия, а именно: данъкът е станал изискуем и лицето притежава фактура, издадена от доставчика.
Съгласно чл. 25, ал. 4 от ЗДДС за доставката с непрекъснато изпълнение, каквато е договорът за наем, данъчното събитие възниква на датата, на която плащането е станало дължимо. По силата на чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС на датата на възникване на данъчното събитие за доставчика е възникнало задължение да начисли данък по реда на чл. 86, ал. 1 от ЗДДС. Съставянето на данъчен документ е кумулативно необходим елемент от очертания в тази разпоредба състав, следователно при липсата на такъв документ данъкът не е начислен.
Извън горното следва да се отбележи, че за разлика от вземането за данъчната основа на доставката, което е частно с титуляр съответния доставчик, вземането за начисления от доставчика ДДС е публично. Това е така, тъй като кредитор по това вземане е държавата. Субектите по веригата от крайния потребител, който носи данъчната тежест, до титуляра на вземането, са само платци на данъка, чиито задължения от този аспект се свеждат до начисляване на ДДС и евентуално внасяне на сумата в републиканския бюджет. Поради това размерът на начислявания от доставчика данък не може да бъде предмет на особен залог и не следва да служи за погасяване на негови частноправни задължения.
Същевременно съгласно разпоредбата на чл. 82, ал. 1 от ЗДДС, при осъществяване на облагаема доставка данъкът е изискуем от доставчика, с изключение на изчерпателно изброените случаи. Други изключения от правилото не се допускат.
Гореизложеното означава, че независимо от факта, че срещу доставчика са предприети действия по изпълнение на негови частноправни задължения, сумата за начисления данък следва да бъде превеждана на доставчика, а не на което и да било трето лице.
Извън горепосоченото Ви уведомявам, че ,,Ф” ООД е дерегистрирано по ЗДДС лице, считано от 06.02.2013 г.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.’

Share on facebook
Facebook
Share on google
Google+
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

Запитването. В този случай, съгласно разпоредбата на чл.29, ал.3 от Наредба № Н-18/2006 г., фискалното устройство следва

Оценете статията Физическо лице е регистриран земеделски производител. Заедно със съпругът си, също регистриран като земеделски производител отглеждат и реализират готова земеделска продукция на стоково

Прочети »