3_3553/12.12.2011г.
ЗДДС, чл. 118, ал. 1;
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, чл. 3, ал. 1;
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, чл. 4;
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, чл. 5;
Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, чл. 25, ал.1, ал.2 и ал.3;
Относно: отчитане на извършените продажби на стоки от търговец, който няма стационарен обект по реда на Наредба № Н-18/2006 г. на МФ
Според изложеното в него, „В” ЕООД гр. П с ЕИК 999999999, ще започва „дистрибутивна търговия” без стационарен обект. Във връзка с това се поставя въпроса следва ли транспортните средства, съответно дистрибуторите да бъдат оборудвани с мобилни касови апарати, с които да отчитат продажбите?
При така изложената фактическа обстановка с оглед разпоредбите на Наредба № Н-18 от 13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства (Наредба № Н-18/2006 г. на МФ, обн. ДВ бр.106 от 27 декември 2006г., посл. изм. ДВ бр.64 от 19 август 2011г.) и Закон за данък върху добавената стойност (ЗДДС, обн. ДВ бр.63 от 4 август 2006г., посл. изм. ДВ. бр.77 от 4 октомври 2011г.) изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки в търговски обект чрез издаване на касова бележка от фискално устройство, независимо дали е поискан друг данъчен документ, а получателят е длъжен да получи фискалната касова бележка и да я съхранява до напускане на обекта.
На основание чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/2006 г. на МФ всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (ФУ), освен когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. По смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС „търговски обект” е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо, че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.
Разпоредбата на чл. 25, ал.1 и ал.3 от Наредба № Н-18 на Министъра на финанситерегламентира, че независимо от документирането с първичен счетоводен документ задължително се издава фискална касова бележка за всяка продажба на лицата по чл. 3, ал. 1за всяко плащане с изключение на случаите, когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по чл. 3, ал. 1, като фискалната касова бележкасе издава при извършване на плащането. Изключение от това правило са случаите при извършване на разносна търговия, когато фискалната касова бележка, издадена от лицето по чл.3, ал.1 от Наредбата се предава на разносвача, който от своя страна я предоставя на купувача при плащането (чл.25, ал.2). „Разносна търговия” по смисъла нат.1 от §1 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г. на МФ е продажба на стоки или услуги извън търговския обект по предварителна заявка.
Не е задължено да регистрира извършваните от него продажби в търговски обект чрез ФУ лице, което извършва дейностите, посочени в разпоредбата на чл.4, както и лицата посочени в чл.5 от Наредба №Н-18/2006 г. на МФ.
Поради обстоятелството, че в запитването не е посочено подробно и точно, по какъв начин ще се извършва дейността „дистрибутивна търговия”, не може да се изрази еднозначно становище дали тази дейност може да се квалифицира като „разносна търговия” по смисъла на т.1 от §1 от ДР на Наредба №Н-18/2006 г. на МФ или като такава, осъществявана от търговски обект (от превозно средство) съгласно дефиницията на §1, т.41 от ДР на ЗДДС. Независимо от това към кой от двата вида дейности може да се отнесе дейността на „В” ЕООД, предвид гореизложената нормативна уредба и с оглед на обстоятелството, че тези дейности не са сред изброените в чл. 4, както и че лицето не е сред тези посочени в чл. 5 от наредбата, за дружеството съществува задължението да регистрира и отчита всички извършвани продажби на стоки чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (стационарен или мобилен касов апарат).Задължението за това отпада само в случаите,когато плащането се извършва чрез кредитен превод, директен дебит или чрез наличен паричен превод или пощенски паричен превод по смисъла на чл. 3, ал. 1 от наредбата.
‘