Изх. № 26-В-21
Дата: 21.03.2018 год.
ЗДДФЛ, чл. 4;
ЗДДФЛ, чл. 6;
ЗДДФЛ, чл. 7;
ЗДДФЛ, чл. 8, ал. 2;
ЗДДФЛ, чл. 48;
ЗДДФЛ, чл. 50;
ЗДДФЛ, чл. 53, ал. 1;
ЗДДФЛ, чл. 58, ал. 1.
ЗДДФЛ, чл. 67, ал. 5;
ОТНОСНО: Писмено запитване във връзка с прилагането на данъчното и осигурителното законодателство спрямо лица, командировани в Република България от индийско дружество
Във Вашето писмено запитване, постъпило вна Националната агенция за приходите (ЦУ на НАП), заведено с вх. №26-В-21 от 22.01.2018 г., е описана следната фактическа обстановка:
Въз основа на сключен договор за услуги между индийско и българско дружество, служители на индийското дружество (индийски граждани) ще бъдат командировани в България при следните условия:
1. Период на командироването в България – 18 месеца;
2. Възнагражденията на командированите служителите, както и всички останали разходи за тях, ще се заплащат от индийското дружество;
3. Задълженията на командированите служители, контрола върху тяхната дейност, както и оценката на постигнатите резултати, ще се осъществяват от индийското дружество;
4. Част от лицата ще пребивават в България заедно със семействата си.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Подлежат ли на данъчно облагане и задължително социално и здравно осигуряване командированите в България индийски граждани при изброените по-горе обстоятелства?
2. В случай че данък се дължи, какъв е редът за плащането и декларирането му пред НАП и кой следва да декларира и да плати данъка? Ще има ли някакво отражение обстоятелството, че данъчната година в Индия започва на 1 април и приключва на 31 март – възможно ли е удостоверението за платен данък в България да се издаде за период, различен от нашата финансова година (съвпадаща с календарната)?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По отношение на осигуряването:
Обществените отношения, свързани със социалното и здравно осигуряване по отношение на чуждестранните граждани, осъществяващи дейност на територията на Република България, могат да бъдат регулирани чрез международни споразумения в сферата на социалната сигурност.
Между Република България и Индия няма сключен международен договор в областта на социалната сигурност. Това означава, че по отношение дължимостта на задължителни осигурителни вноски съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) в конкретната ситуация е необходимо да се прецени прилага ли се българското осигурително законодателство.
От информацията, изложена в писменото запитване, става ясно, че работодател на командированите в Република България индийски граждани е дружество, установено в Индия. Предвид спецификата на националното законодателство, в настоящата хипотеза индийското дружество няма качеството на осигурител по смисъла на КСО, респективно осигуряващ съгласно ЗЗО и съответно не дължи задължителни осигурителни вноски по българското законодателство.
По отношение на данъчното облагане:
Редът за облагане доходите на физическите лица, според българското данъчно законодателство, зависи до голяма степен от обстоятелството дали лицето се счита за местно или за чуждестранно. По смисъла на чл. 4, ал. 1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) местно физическо лице, без оглед на гражданството, е лице:
-което има постоянен адрес в Българи, или
-което пребивава на територията на България повече от 183 дни през всеки 12-месечен период (лицето се смята за местно за годината, през която пребиваването му надхвърля 183 дни, като денят на излизане и денят на влизане в страната се смятат поотделно за дни на пребиваване в страната), или
-което е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, от български предприятия, и членовете на неговото семейство, или
-чийто център на жизнени интереси се намира в България.
Следва да имате предвид, че центърът на жизнените интереси се намира в България, когато интересите на лицето са тясно свързани със страната. При тяхното определяне могат да се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си (чл. 4, ал. 4 от ЗДДФЛ).
Местните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България и в чужбина, а чуждестранните физически лица са носители на задължението за данъци за придобити доходи от източници в Република България (чл. 6 и чл. 7 от ЗДДФЛ). На основание чл. 8, ал. 2 от ЗДДФЛ доходите от труд са от източник в Република България, когато трудът е положен на територията на Република България.
Доколкото в конкретния случай статутът на местно/чуждестранно физическо лице за командированите лица не може да бъде категорично установен въз основа на представените от Вас данни, моля да имате предвид следното:
В случай, че командированите лица запазят качеството си на местни физически лица за Индия през периода на престой в България (18 месеца) и при условие, че трудът се полага на територията на България, приложение намира чл. 16,ал. 1 от СИДДО с Индия и реализираните възнаграждения следва да се облагат в България. В такива случаи доходите от трудови правоотношения за труд, положен на територията на страната, ще подлежат на деклариране в годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за данъчната година през която същите са придобити (чл. 50, ал. 3 от закона). Съгласно чл. 15 от ЗДДФЛ данъчна година е календарната година.
Годишната данъчна декларация се подава в срок до 30 април на годината, следваща годината на придобиване на дохода и дължимият данък по чл. 48 от ЗДДФЛ се внася в същия срок (чл. 53, ал. 1 и чл. 67, ал. 5 от ЗДДФЛ). На основание чл. 54, ал. 4 и 5 от ЗДДФЛ, когато годишната данъчна декларация на чуждестранно физическо лице се подава чрез пълномощник с постоянен адрес в страната, подаването се извършва в ТД на НАП по постоянния адрес на пълномощника, а извън тези случаи годишната данъчна декларация се подава в ТД на НАП – София.
В случай че командированите лица станат местни физически лица за България, в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за съответната данъчна годинаследва да се включат освен доходите за труд, положен на територията на България, и придобитите доходи от източници в чужбина (ако имат такива), подлежащи на деклариране.
Следва да се има предвид, че удостоверение по образец за внесен по реда на ЗДДФЛ данък от чуждестранно физическо лице се издава по искане на лицето от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите, в която е подадена или подлежи на подаване данъчната декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ (чл. 58, ал. 1 от ЗДДФЛ). В удостоверението се посочва периодът, за който същото следва да бъде издадено.
ЗАМ.
/АЛ. ГЕОРГИЕВ/’