Изх. № 24-32-112
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
Относно: Писмено запитване от ТД на НАП-гр.====с изх.№ 2506/ 28.02.20071. за разсрочени задължения по реда на § 19г от ПЗР на ЗЗО
Предвид изложената в писмото Ви фактическа обстановка, съгласно решение от 29.11.2005г. на Директора на ТП на ПОИ – гр.===, на основание подадена молба -декларация по § 19г. от ПЗР на ЗЗО е извършено разсрочване На задълженията на …………. от гр. …. за здравноосигурителни вноски в общ размер на 873,42лв.. от които главница – 644.52лв. и лихви – 228,90лв.
Решението за разсрочване е влязло в законна сила. На 12.04.2006г. …… с вносна бележка е превел сумата 173лв. по код на плащане за разсрочените му задължения.
На 23.11.2006г. лицето е подало молба-декларация в ТП на НАП – гр…….., с която е поискало да бъде освободено от внасянето на здравноосигурителни вноски по реда на § 19в. от ПЗР на ЗЗО. На същата дата …….. е подал и молба за коригиране размера на разсрочените му с решението на Директора на ГП на ПОИ – гр. …… задължения за здравни вноски.
На 20.02.2007г. длъжникът е подал молба за прехвърляне на част от внесената от него сума. с която е погасявал дължимите здравноосигурителни вноски, съгласно влязлото в сила решение за разсрочване, към периоди, за които дължи вноски по ЗЗО след 01.01.2007г.
Като взехме предвид гореизложената фактическа обстановка, изразяваме следното становище:
1. По решението за разсрочване на задължения за здравоосигурителни вноски:
Съгласно разпоредбата на § 19г. (ДВ, бр. 45 от 2005 г., в сила от 01.06.2005 г.), лицата, които дължа! здравноосигурителни вноски за своя сметка до 1 юни 2005 г., могат да поискат разсрочване на плащането на задължението до 31 декември 2006 г., ако за периода 1 октомври 2004 г. – 31 март 2005 г. имат средномесечен доход на член от семейството до 200 лв. включително.
Решението е постановено от Директора на ГП на ПОИ – гр.Плевен на основание подадена лично от лицето молба – декларация по § 19г. от ПЗР на ЗЗО.
Това решение не е било обжалвано по реда на чл. 118 от КСО и е влязло в законна сила, като с него са определени по основание и размер безспорно дължими от лицето задължения по ЗЗО.
Съгласно разпоредбата на § 19г.. ал.7 от ПЗР на ЗЗО, за периода на разсрочване давностният срок за вземанията спира да тече. Следователно за периода от 29.11.2005г. до 31.12.2005г. давностни срокове за установеното с решението задължение не текат.
При това положение, на 12.04.2006г., с внасянето на сумата 173лв. по кода за плащане за разсрочените му задължения, лицето погасява част от задълженията си за период след 01.01.2000г. Освен това, извършеното по този начин плащане представлява конклудентно действие, с което лицето признава наличието на задължението.
Въпреки, че лицето не е погасило установеното с решението за разсрочване задължение изцяло, органите на НАП не могат да предприемат предвидените в закона принудителни действия за събирането му.
При сега действащата нормативна уредба, такива действия могат да бъдат предприемани единствено, ако задълженията са били установени с ревизионен акт, какъвто в конкретния случай не е налице.
2. По искането на лицето за освобождаване от задължението за внасяне:
Съгласно разпоредбата на § 19в. (ДВ, бр. 45 от 2005 г., в сила от 01.06.2005 г.) от ПЗР на ЗЗО, българските граждани, които са пребивавали извън страната повече от 183 дни през една календарна година за периода 1 януари 2000 г. – 31 декември 2004 г. и дължат здравноосигурителни вноски за своя сметка за времето, през което са били в чужбина, могат да бъдат освободени от задължението за внасяне на тези вноски, ако не са направили свободен избор на изпълнител на медицинска помощ, сключил договор с районна здравноосигурителна каса по чл. 4, ал. 1 за съответната календарна година.
Следва да се има предвид, че текстът на § 19в. от ПЗР на ЗЗО няма обратно действие в случаите, когато задължението или част от него е било погасено от длъжника, какъвто е въпросният случай – плащането е извършено на 12.04.2006г.
Аргумент в подкрепа на това становище е текстът на самата разпоредба на § 19в. където се казва „могат да бъдат освободени от внасянето на здравноосигурителни вноски“.
Тълкуването на този текст показва, че той се отнася само за лицата, които освен, че отговарят на останалите изисквания, все още не са внесли здравноосигурителните вноски за посочения период, съответно – за тях не е приложима или приложена друга разпоредба на закона.
Предвид гореизложеното, здравноосигурителните вноски, чийто размер е определен с решението за разсрочване не могат да бъдат принудително събирани по общия ред, тъй като, макар и да са публични вземания, за тях не е налице изпълнително основание по чл. 209 от ДОПК, а разпоредбата на §19в. от ПЗР на ЗЗО не се прилага за тях.
3. По искането на лицето за коригиране размера на задължението:
Видно от приложеното към преписката писмо от РЗОК – ф.Плевен, представено заедно с молбата-декларация от 23.11.2006г. по §19в от ПЗР на ЗЗО, В. Величков е направил първоначален избор на общопрактикуващ лекар на 07.06.2004г.
При наличие на влязлото в сила решение за разсрочване, по което са били внесени суми за погасяване на установените задължения, прилагането на §19в от П З Р на ЗЗО за същите задължения е недопустимо.
Разпоредбите на §19в. и §19г. от ПЗР на ЗЗО (ДВ. бр. 45 от 2005 г.) са в сила от 01.06.2005 г. и действат през един и същи период, приложението им е алтернативно, тъй като всяка от тях води до различни правни последици – едната допуска възможността за освобождаване на лице от задължението за внасяне на здравноосигурителни вноски, а другата допуска разсрочване на установени с издаването на административен акт по специален ред задължения.
В конкретния случай, лицето е направило свободен избор да поиска разсрочване на задължения по реда на § 19г. от ПЗР на ЗЗО, което както отбелязахме по-горе изключва едновременното приложение и на § 19в. от ПЗР на ЗЗО.
Разпоредбата на чл. 99 от Административно-процесуалния кодекс регламентира основанията и реда за изменение и отмяна на влезли в сила индивидуални или общи администрагивни актове, които не са били оспорени пред съда. Сам органът не може да измени, рее п. отмени разпореждането, защото такава възможност е предвидена, само ако административният акт не е подлежал на оспорване по административен ред. Тази разпоредба в случая е неприложима, тъй като не е изпълнено нито едно от изискванията за прилагането й.
С оглед гореизложеното не е допустимо коригиране размера на задължението, респективно – прехвърлянето на внесената сума за погасяване на задължение по решението за разсрочване за периоди след 01.01.2007г.
//
‘