Изх. №20-00-116
30.03.2020 г.
чл. 173, ал. 1 от ЗДДС
чл. 173, ал. 6 от ЗДДС
Фактическата обстановка, изложена в запитванeто, е следната:
Дружеството извършва доставки на нидерландско юридическо лице (Х), което е международна организация по смисъла на член 143, параграф 1, буква ж) и член 151, параграф 1, буква б) от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директива 2006/112/ЕО) и международна организация по смисъла на член 23, параграф 1, второ тире от Директива 92/12/ЕИО на Съвета от 25 февруари 1992 г. относно общия режим за продукти, подлежащи на облагане с акциз, и държането, движението и мониторинга на такива продукти (Директива 92/12/ЕИО).
Нидерландското юридическо лице е освободено от задължение да плаща ДДС, като съдоговорители извън Нидерландия следва да имат право да издават на името на Х фактури без начислен ДДС. Х може да предостави следните документи на съдоговорителите си, които следва да са достатъчни за прилагане на режима за освобождаване на задължение за начисляване на ДДС.
– копие от официално писмо от нидерландското Министерство на образованието, културата и науката, указващо, че Х е международна организация съгласно Директива 92/12/ЕИО и следователно, освободена от задължението за начисляване на ДДС;
– сертификат за освобождаване от ДДС и акциз на Европейската общност – издаден по чл. 151 от Директива 2006/112/ЕО и чл. 13 от Директива 2008/118/ЕО на Съвета от 16 декември 2008 година относно общия режим на облагане с акциз и за отмяна на Директива 92/12/ЕИО (Директива 2008/118/ЕО).
Към писменото запитване са представени следните приложения:
– чл. 143 и чл. 151 от Директива 2006/112/ЕО;
– чл. 23 от Директива 92/12/ЕИО;
– чл. 13 от Директива 2008/118/ЕО;
– копие на договор съставен на английски език, без официален превод, сключен между „У“ ООД и Х;
Проформа фактура, съставена на английски език, без официален превод, съгласно договор между „У“ ООД и Х;
– пълномощно.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Има ли право дружеството да бъде освободено от задължение за начисляване на ДДС при издаване на фактура на името на Х, какъв е редът за упражняване на това право и какви документи е необходимо да бъдат представени за получаване на потвърждение за прилагане на режима на чл. 173, ал. 1 от ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
За да се приложи определен режим на облагане с данък върху добавената стойност на доставките на услуги по която доставчик е дружество, установено на територията на страната, е необходимо правилно да се определи мястото на изпълнение на съответната доставка. В зависимост от това се определя приложимият данъчен закон – за доставките с място на изпълнение на територията на страната – ЗДДС, а за тези с място на изпълнение извън територията на страната – данъчният закон по местоизпълнение на доставката. Това е определящо относно цялостното данъчно третиране на съответната услуга, приложимата данъчна ставка, лицето – платец на данъка, и възникване на задължения във връзка със съответния регистрационен режим.
Съгласно разпоредбата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДС облагаема доставка е всяка доставка на стока или услуга по смисъла на чл. 6 и 9 от закона, когато е извършена от данъчно задължено лице по този закон и е с място на изпълнение на територията на страната, както и доставката, облагаема с нулева ставка, извършена от данъчно задължено лице, освен в случаите, в които този закон предвижда друго.
Доколкото от предоставеният договор и проформа фактура, може да се предположи, че предмет на доставките извършвани от дружеството са свързани с провеждането на конференция/семинар за определен период (наем на конферентна зала, хотелско настаняване, ресторантьорски услуги), тъй като същите не са представени с официален превод на български език. За целите на ЗДДС следва да се приеме, че тези доставки са с място на изпълнение на територията на страната, независимо от качеството на лицето получател по доставката. За целите на ЗДДС, този вид доставки с място на изпълнение на територията на страната не са освободени от облагане, но е възможно при определени условия да са облагаеми с нулева ставка на данъка.
Съгласно чл. 173, ал. 1 от ЗДДС за доставки, които са освободени от ДДС по силата на международни договори, спогодби, споразумения, конвенции или други подобни, по които Република България е страна, ратифицирани и обнародвани по съответния ред, се прилага нулева ставка на данъка. В алинея 2 на същата правна норма е определен редът, по който доставчикът следва да прилага нулевата ставка, а именно – доставчикът е длъжен писмено да поиска становище от компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (НАП) за основанието за освобождаването. Към искането се прилагат документите, доказващи основанието за прилагане на освобождаването, определени с чл. 107, ал. 3 от Правилника за прилагане на закона за данък върху добавената стойност (ППЗДДС), както следва:
1. наименование, дата на обнародване, дата на влизане в сила на международния договор, спогодба, споразумение, конвенция или др., в които е предвидено освобождаване на облагаеми доставки от данък върху добавената стойност или от данък, налог или вземане с еквивалентен на косвен данък ефект;
2. наименование на програмата или проекта, във връзка с които се осъществяват доставките, за които се иска потвърждаване на наличието на основанията за ползване на режима по чл. 173, ал. 1 от закона.
3. заверено от основния изпълнител копие на договора, сключен в изпълнение на програма или проект по т. 2, съгласно който данъчно задълженото лице е основен изпълнител, а възложител или получател е координиращият орган;
4. наименование, седалище, адрес на управление, идентификационен номер и идентификационен номер по ДДС на лицето – основен изпълнител по договора по т. 3;
5. наименование, седалище, адрес на управление, идентификационен номер на координиращия орган по т. 3, а когато същият е чуждестранно лице – наименование, седалище и адрес на управление.
Съгласно чл. 107, ал. 4 от ППЗДДС в 14-дневен срок от получаване на искането ТД на НАП ….., изпраща до регистрираното лице потвърждение, че са налице основания за ползване на режима по чл. 173, ал. 1 от закона.
Основен изпълнител е лице, което е доставчик на стоки и/или услуги по договора, по който координиращият орган е възложител. Нулевата ставка по чл. 173, ал. 1 от закона се допуска само по отношение на доставки, извършени от основния изпълнител.
Предвид горното, ако дружеството е основен изпълнител по договор, сключен в изпълнение на ратифициран и обнародван по съответния ред международен договор, спогодба, споразумение, конвенция иди други подобни, по които Република България е страна, в който е предвидено освобождаване от данък върху добавената стойност за доставките, на основание чл. 173, ал. 1 от ЗДДС, би била приложима нулева ставка на данъка за извършените доставки, като е необходимо и писмено потвърждение от ТД на НАП София.
Доколкото няма международно споразумение, което да предвижда освобождаване от данък върху добавената стойност за доставки на този вид услуги, по които получател е международната организация Х, разпоредбата на чл. 173, ал. 1 от ЗДДС е неприложима.
Следва да се има предвид, че ЗДДС предвижда и друг ред за прилагане на нулева ставка на данъка, който също би могъл да бъде приложим по отношение на тези доставки:
По силата на чл. 151 от Директива 2006/112/ЕО държавите – членки на ЕС са задължени да освободят от облагане с ДДС доставките, посочени в текста. Необходимите документи са посочени в чл. 51 от Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на съвета от 15 март 2011 година за установяване на мерки за прилагане на директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност (Регламент № 282/2011). Разпоредбите на регламента са пряко приложими без да е необходимо същите да бъдат транспонирани в националното законодателство на държавите-членки. Съгласно посочения текст, за да бъде освободен от задължението да начисли данък при осъществяването на доставката, доставчикът е длъжен да разполага с удостоверението за освобождаване от ДДС, предвидено в приложение II към регламента, което следва да съхранява в документацията си.
Разпоредбата на чл. 151 от Директива 2006/112/ЕО е транспонирана в българското законодателство в чл. 173 от ЗДДС. Съгласно разпоредбата на чл. 173, ал. 6, т. 1 буква „г“ от ЗДДС в случаите, когато мястото на изпълнение на доставките на стоки и услуги е на територията на страната се прилага нулева ставка на данъка, при едновременно изпълнение на следните условия:
– получатели са международни организации, признати от държавните органи на държавата членка – домакин, или на членове на такива организации при ограниченията и условията, установени в международните конвенции за създаване на организациите или в споразуменията за техните седалища;
– Република България не е държава домакин на лицата по т. 1.
В този случай, съгласно чл. 109, ал. 3, т. 1 и 2 от ППЗДДС, за прилагане на нулевата ставка на данъка доставчикът е длъжен да разполага със следните документи:
1. фактура за доставката, и
2. удостоверение за освобождаване от задължение за заплащане на данък по образец – приложение към Регламент № 282/2011 (чл. 151 от Директива 2006/112/ЕС), потвърдено от съответния компетентен орган на държавата членка домакин – за лицата по ал. 1 и 2, когато Република България не е държава домакин.
По смисъла на § 1, т. 5, б. „а“ от ДР на ППЗДДС „държава домакин“ за международните организации е държавата, в която лицата са установени или имат седалище съгласно международните конвенции за създаването им или в споразуменията за тяхното създаване. В настоящият случай държава домакин на Х е Нидерландия.
Както бе споменато по-горе, посоченото удостоверение за освобождаване от данък върху добавената стойност е по образец – приложение II към Регламент № 282/2011. Съгласно чл. 51, пар. 1 от Регламента същото служи, в съответствие с обяснителните бележки от приложението към посоченото удостоверение, за потвърждение, че сделката попада в обхвата на освобождаването по силата на чл. 151 от Директива 2006/112/ЕО. Удостоверението се подпечатва от компетентните органи в държавата членка домакин. Ако обаче доставените стоки или услуги са предназначени за служебно ползване, държавите членки при определени от тях условия могат да освободят получателя от задължението да подпечатва удостоверението (чл. 51, пар. 2 от Регламент № 282/2011).
В случай, че компетентният орган в държавата членка домакин предостави подпечатано удостоверение по посочения образец, с което потвърждава, че съответната сделка попада в обхвата на освобождаването по силата на чл. 151 от Директива 2006/112/ЕО, при наличие на изпълнение и на останалите условия, е приложима нулева ставка на данъка за доставки на стоки и/или услуги с място на изпълнение на територията на страната, предназначени за Х. Във фактурата доставчикът следва да посочи размера на данъчната основа на доставката и приложимата данъчна ставка в размер на 0%, като основание за прилагането й, следва се посочи – чл. 173, ал. 6, т. 1, буква „г“ от ЗДДС.
В случай, че лице, което прилага чл. 173, ал. 6 от ЗДДС не се снабди с документите по чл. 109, ал. 3 от ППЗДДС до изтичане на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем, на основание чл. 109а от ППЗДДС се счита, че доставката е облагаема със ставка 20 на сто. В този случай данъкът се начислява от доставчика чрез издаване на протокол по чл. 117, ал. 2 от закона, който се издава в 15-дневен срок, считано от последния ден на календарния месец, следващ календарния месец, през който данъкът за доставката е станал изискуем. Тази корекция е двупосочна, доколкото се регламентира не само начисляването на данък със ставка 20 на сто при отсъствие на удостоверяващите документи, но и елиминиране на ефекта от така начисления данък при последващо снабдяване с необходимите документи. Когато впоследствие доставчикът се снабди с необходимите документи, той коригира резултата от корекцията чрез анулиране на протокола. За анулирането не се издава нов протокол. Анулирането се извършва в 5-дневен срок, считано от датата, на която лицето се е снабдило с необходимите документи.
Следва да се има предвид, че нулевата ставка по реда на чл. 173, ал. 6 от ЗДДС е приложима само в случаите на доставки с място на изпълнение на територията на страната, но не и за доставки с място на изпълнение извън територията на страната.