Изх. №23-22-103
10.02.2020 г.
КСО – чл. 9, ал. 3, т. 2
КСО – чл. 7, ал. 12, т. 2
КСО – чл. 5, ал. 4
Наредба №5/2002 г. – чл. 7, т. 2
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” … е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №23-22-103/22.01.2020 г., относно прилагането на разпоредбите на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
С решение на Софийски градски съд (СГС) от 21.11.2019 г., потвърждаващо решение № /09.05.2019 г. на Софийски районен съд (СРС), съдът, на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда (КТ), признава за незаконно уволнението на М.Р.И., отменя като незаконосъобразна заповедта ? за уволнение и я възстановява на заеманата до уволнението длъжност. Осъжда, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, НЦ да заплати на лицето 7903,31 лв., представляващи обезщетение за оставане без работа, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане, както и сумата от 1500,00 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Във връзка с изпълнението на съдебното решение има издаден изпълнителен лист от 05.12.2019 г. от СГС. Дължимите суми (обезщетение в размер на 7903,31 лв. и лихва в размер на 1018,65 лв.) са преведени по банковата сметка на лицето с платежни нареждания от 06.01.2020 г. Г-жа М.Р.И. декларира, че за периода 31.08.2018 г. – 06.01.2019 г. не е работила, а от 07.01.2019 г. до 28.02.2019 г. работи по трудово правоотношение и прилага служебна бележка за получените брутни трудови възнаграждения от Сдружение „Б.Ч.“.
С решение № /31.10.2019 г. СРС отменя уволнението на Т.В.Д. като незаконосъобразно на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ и я възстановява на заеманата преди уволнението длъжност. Осъжда, на основание чл. 344, ал. 1, т. 3 във връзка с чл. 225, ал. 1 от КТ, НЦ да заплати на лицето 14640,00 лв. – парично обезщетение за оставане без работа, поради незаконно уволнение, ведно със законната лихва върху тази сума от 10.04.2019 г. до окончателното ? плащане, както и сумата от 800,00 лв. – разноски по делото за адвокатско възнаграждение. Има издаден изпълнителен лист от 05.12.2019 г. от СРС за изпълнение на съдебното решение. НЦ е превел по банковата сметка на лицето дължимите суми (обезщетение в размер на 14640,00 лв., лихва в размер на 1114,27 лв. адвокатско възнаграждение в размер на 800,00 лв.) с платежни нареждания от 06.01.2020 г. Т.В.Д. декларира пред НЦ, че за периода 18.02.2019 г. – 06.01.2020 г. не е работила.
В телефонен разговор е уточнено, че НЦ е на централизирано разплащате на осигурителните вноски.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Какви последващи действия следва да предприеме НЦ за спазване на данъчното и осигурителното законодателство?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По прилагане на осигурителното законодателство:
Съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, за осигурителен стаж се зачита времето, през което работниците и служителите са били без работа поради уволнение, което е признато за незаконно от компетентните органи – от датата на уволнението до възстановяването им на работа, но не по-късно от 14 дни от влизането в сила на акта, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. За този период се внасят осигурителни вноски за сметка на осигурителя, върху последното брутно възнаграждение, ако лицето не е било осигурявано. Ако лицето е било осигурявано, осигурителните вноски се внасят върху разликата между последното брутно възнаграждение и осигурителния доход за периода, ако този доход е по-малък.
Осигурителният стаж за периодите по чл. 9, ал 3, т. 2 от КСО се зачита от категорията труд, по която лицето е работело преди незаконното уволнение, ако това е по-благоприятно за лицето (аргумент чл. 9, ал. 4 от КСО). Осигурителните вноски за периодите на неправомерно уволнение са в размерите за фонд „Пенсии“, съответно фонд „Пенсии за лицата по чл. 69“, и за допълнително задължително пенсионно осигуряване и Учителския пенсионен фонд (основание чл. 9, ал. 5 от КСО).
За времето на незаконното уволнение, което се зачита за осигурителен стаж съгласно чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО, не се внасят здравноосигурителни вноски от осигурителя.
Съгласно чл. 1а, ал. 1 от Наредбата за елементите на възнаграждението и доходите, върху които се правят осигурителни вноски (НЕВДПОВ), осигурителните вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – т. 3 от КСО се внасят върху възнаграждението, определено по трудовото, служебното или друго приравнено правоотношение, за последния календарен месец преди месеца на незаконното недопускане или отстраняване от работа, незаконното уволнение, или отстраняването и възстановяването на работа по реда, определен в специални закони, през който лицето е имало отработени дни. Когато не са отработени всички работни дни през месеца, възнаграждението, върху което се внасят осигурителните вноски, се определя, като възнаграждението се раздели на броя на отработените дни и получената сума се умножи по броя на работните дни за същия месец.
Възнаграждението, върху което се внасят осигурителни вноски по чл. 9, ал. 3, т. 1 – т. 3 от КСО, не може да бъде по-малко от минималния месечен осигурителен доход, определен съгласно чл. 6, ал. 2, т. 3 от кодекса, а за лицата, за които няма определен минимален месечен осигурителен доход, осигурителните вноски се внасят върху не по-малко от минималната месечна работна заплата за страната за съответния период (аргумент чл. 1а, ал. 2 от НЕВДПОВ).
На основание чл. 4а от НЕВДПОВ, за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 1 и т. 2 от КСО лицето представя пред осигурителя/работодателя декларация за месечния размер на осигурителния доход, върху който е било осигурявано, или декларира обстоятелството, че не е било осигурявано.
Не се изчисляват и внасят осигурителни вноски върху обезщетенията по чл. 225 от КТ (основание чл. 1, ал. 8, т. 7 от НЕВДПОВ) и върху лихвите, изплащани по реда на чл. 245, ал. 2 от КТ (чл. 1, ал. 8, т. 6 от същата наредба).
Осигурителните вноски за периодите по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО се внасят от осигурителите до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган (основание чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО).
В случаите на уволнение, признато за незаконно от компетентните органи, следва да се представят в компетентната териториална дирекция на НАП данни по чл. 5, ал. 4 от КСО за периода, през който лицето не е работило или е работило, но е осигурявано върху по-малък осигурителен доход. Осигурителят подава данните с декларации образец №1 и №6 (приложения №1 и №4 към чл. 2, ал. 1 и ал. 2 от Наредба №Н-13 от 17.12.2019 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица (Наредба №Н-13/2019 г.).
Декларация образец №1 „Данни за осигуреното лице“ (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата) се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП в сроковете за внасяне на осигурителните вноски по чл. 7, ал. 12, т. 2 от КСО за лицата, на които за осигурителен стаж се зачита времето по чл. 9, ал. 3, т. 2 от КСО (чл. 4, ал. 1, т. 1, буква „б“ от Наредба №Н-13/2019 г.), т. е до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който е влязъл в сила актът, с който се признава незаконността на уволнението от съответния компетентен орган. Декларацията се подава за всеки един месец от периода на оставане без работа или от периода на осигуряване върху по-малък осигурителен доход като в т. 12 „Вид осигурен” се попълва код 18.
Декларация образец №6 „Данни за дължими вноски и данък по чл. 42 от ЗДДФЛ“ (приложение №4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-13/2019 г.) за дължимите осигурителни вноски се подава в съответната компетентна териториална дирекция на НАП – едновременно с подаване на декларация образец №1 (приложение №1 към чл. 2, ал. 1 от наредбата) (основание чл. 4, ал. 3, т. 1 от Наредба №Н-13/2019 г.), а за данъка по чл. 42 от ЗДДФЛ – в срок от 1-во до 25-о число на месеца, следващ месеца, през който данъкът е удържан или през който са направени частичните плащания в случаите по чл. 42, ал. 6 от ЗДДФЛ (основание чл. 4, ал. 3, т. 5, буква „а“ от Наредба №Н-13/2019 г.).
Задължените лица, които прилагат схема за централизирано разплащане на осигурителните вноски не подават декларация образец №6 (приложение №4 към чл. 2, ал. 2 от Наредба №Н-13/2019 г.) (аргумент чл. 2, ал. 3 от Наредба №Н-13/2019 г.).
Съгласно чл. 3, ал. 1, т. 2 от Наредба №5/29.12.2002 г. за съдържанието и реда за изпращане на уведомлението по чл. 62, ал. 5 от КТ (Наредба №5/29.12.2002 г.) уведомлението съгласно приложение №1 се изпраща в седемдневен срок от прекратяване на трудовия договор. В чл. 7, т. 2 от същата наредба е указано, че уведомление (приложение №1) се изпраща и когато работодателят иска заличаване на подадено преди това уведомление, ако уволнен работник или служител бъде възстановен на работа при отмяна на заповедта на уволнението. Уведомлението се изпраща в тридневен срок от заемане на длъжността.
Предвид цитираните разпоредби, във връзка с уволненията, признати за незаконни от компетентните органи, НЦ, в качеството си на осигурител дължи осигурителни вноски за целия период, през който лицата са били без работа и/или са били осигурявани върху по-малък осигурителен доход. За този период следва да подадете данни с декларация образец №1 (приложения №1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба №Н-13/2019 г.) и уведомления по чл. 62, ал. 5 от КТ за заличаване на подадените преди това уведомления за прекратяване на трудовите правоотношения.
По прилагане на ЗДДФЛ:
По силата на чл. 12, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаеми по този закон са доходите от всички източници, придобити от данъчно задълженото лице през данъчната година, с изключение на доходите, които са необлагаеми по силата на закон.
Съгласно чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2. Доколкото обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ не е в обхвата на необлагаемите доходи по чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ и не е освободено от облагане по силата на друг закон, същото представлява облагаем доход от трудово правоотношение за съответното физическо лице. Следователно това обезщетение подлежи на облагане по реда и при условията, предвидени в ЗДДФЛ за авансовото и годишното облагане на доходите от трудови правоотношения.
Обстоятелството, че в конкретния случай не е удържан дължимият авансов данък, не Ви освобождава от задължението да посочите изплатения доход от трудови правоотношения в справката по чл. 73, ал. 6 от ЗДДФЛ, която се подава само по електронен път в срок до 28 февруари на следващата година.
По силата на чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛ не са облагаеми лихвите по съдебно установени вземания, които не подлежат на облагане. По аргумент от посочената разпоредба, изплатените лихви са облагаеми, тъй като съдебно установеното вземане – присъденото обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, не е освободено от облагане. Облагаемите лихви (с изключение на лихвите по банкови сметки) са в обхвата на т. нар. доходи от други източници (чл. 35, т. 3 от ЗДДФЛ). На облагане подлежи брутната сума на този вид доходи, придобити през данъчната година. Съгласно чл. 44а, ал. 1 от ЗДДФЛ паричните доходи по чл. 35 от същия закон, в т.ч. лихвите, се облагат авансово с данък, когато платецът на дохода е предприятие или самоосигуряващо се лице. Размерът на данъка се изчислява, като облагаемият доход се умножи по данъчна ставка 10 на сто. Данъкът се определя и удържа от платеца на дохода при изплащането му (чл. 44а, ал. 2 от ЗДДФЛ) и се внася в срок до края на месеца, следващ тримесечието на придобиване на дохода (чл. 65, ал. 12 от ЗДДФЛ). В срока на внасяне на авансовия данък платецът е задължен да подаде данъчна декларация по чл. 55, ал. 1 от ЗДДФЛ. Не се удържа и внася авансов данък за доходи от лихви, придобити през четвърто тримесечие, освен ако лицето не пожелае удържането на данъка.
Видно от изложеното в запитването, в конкретния случай не е удържан и дължимият авансов данък за изплатените лихви, но, без оглед на това обстоятелство, същите следва да се посочат в справката по чл. 73, ал. 1 от ЗДДФЛ, която се подава в срок до 28 февруари на следващата година.
На основание чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗДДФЛ облагаемите доходи от други източници, в т.ч. лихвите, както и доходите от трудови правоотношения, придобити през данъчната година, подлежат на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон, като се попълват съответно Приложение № 1 „Доходи от трудови правоотношения“ и Приложение № 6 „Доходи от други източници по чл. 35 от ЗДДФЛ“.
В тази връзка, при поискване от страна на лицето, НЦ следва в 14-дневен срок да издаде съответните служебни бележки за изплатените доходи през 2020 г., независимо, че с отмяната на ал. 4 на чл. 50 от ЗДДФЛ, в сила от 01.01.2019 г., отпадна изискването предвидените в чл. 45 от същия закон служебни бележки да се прилагат към годишната данъчна декларация.
Във връзка с представените документи е необходимо и уточнението, че на основание чл. 13, ал. 1, т. 10 от ЗДДФЛ присъдените разноски по съдебни дела не подлежат на облагане. В ЗДДФЛ не е предвидено тези необлагаеми суми да се посочват в справката по чл. 73, ал. 1, както и да се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от същия закон.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.