Писмо с Изх. № 20-00-314; 21.08.2019 г.;

Изх. № 20-00-314
21.08.2019 г.

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-314/01.08.2019 г., във връзка с прилагането разпоредбите на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Образувал сте изпълнително дело за принудително изпълнение на задълженията на „…..“ АД към „…..“ АД. Задълженията са били обезпечени с ипотека върху недвижими имоти – урегулиран поземлен имот (УПИ) по смисъла на Закона за устройство на територията (ЗУТ), намиращ се в гр. София, ведно с построената в него административно-складова и производствена сграда. Към учредяването на ипотеката имотите са били собственост на „…..“ АД с ЕИК ….., регистрирано по ЗДДС към настоящия момент.
След учредяването на ипотеката, на 25.10.2011 г., собственикът е апортирал ипотекираните имоти в капитала на „…..“ ЕООД, с ЕИК ….., дерегистрирано по реда на ЗДДС на 26.11.2015 г. Апортът е вписан по партидите на двете дружества в търговски регистър, но не е отразен в имотния регистър на Агенцията по вписванията.
Предстои продажба на апортираните имоти.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли продажбата на имотите да бъде обложена по реда на ЗДДС?
По така установената фактическата обстановка, въпроса и относимата към тях нормативна уредба изразявам следното становище:
Общата уредба на апортните вноски се съдържа в разпоредбите на чл. 72 и чл. 73 от Търговския закон (ТЗ). Видно от текста на чл. 73, ал. 4 правото върху апортната вноска се придобива от момента на възникване на дружеството. Съгласно чл. 73, ал. 5 от ТЗ извършеното разпореждане с право на собственост подлежи на вписване, като съответният орган на дружеството след възникването му представя в службата по вписванията за вписване нотариално заверено извлечение от дружествения договор. Вписването се извършва по реда, установен от Правилника за вписванията (ПВ). Съгласно мотивите, изложени в тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013 г. по тълк. д. № 7/2012 г., ОСГТК на ВКС това вписване, за разлика от вписването на дружество в търговския регистър, няма конститутивен ефект. В случай на липса на доказателства за правата на вносителя вписването следва да бъде отказано, но този отказ не може да засегне правата на дружеството, ако вносителят действително е бил собственик – в този случай вещното право е преминало от момента на вписване в търговския регистър, а вписването в книгите по ПВ е условие единствено за противопоставимост. Аналогични мотиви са изложени и в решение № 219 от 05.12.2016 г. по гр. д. № 2215/2016 г., Г. К., І Г. О. на вкс.
Видно от изложеното няма основание да се приеме, че поради липсата на вписване по реда на ПВ извършването на разпореждането с имотите е недействително и продажбата им да бъде третирана като облагаема доставка за целите на ЗДДС,
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Допълнителните разпоредби на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *