Писмо с Изх. №20-00-109; 30.04.2018 г; ЗКПО – чл. 92

Изх. №20-00-109
30.04.2018 г

ЗКПО – чл. 92

В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. №20-00-109/13.04.2018 г. относно прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
АД има регистриран клон в Република Македония с предмет на дейност – упражняване на строителен надзор на обект: „АА”.
За 2017 г . финансовият резултат от дейността на клона в Македония е загуба. През същата година АД е с финансов резултат загуба.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следният въпрос:
Следва ли да се подава приложение №2 (образец 1012) на годишната данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2017 г.?
Предвид така изложената фактическа обстановка, въпросът и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
Съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица се облагат с данъци по този закон за печалбите и доходите си от всички източници в Република България и в чужбина, т.е. местните юридически лица се облагат по реда на корпоративния закон за световната си печалба, която включва и печалбата от място на стопанска дейност в чужбина (МСД). Когато местно юридическо лице осъществява дейност в чужбина, чрез МСД, финансовият резултат от тази дейност се включва в счетоводния финансов резултат на дружеството, посочен в чл. 18 от ЗКПО, който подлежи на преобразуване по реда на част втора от закона с цел определяне на данъчния финансов резултат на предприятието като цяло.
Дефиниция на МСД, за целите на ЗКПО, е дадена в т. 5 от § 1 на ДР на ДОПК, (т. 2 от § 1 на ДР на ЗКПО).
Когато в международен договор, ратифициран, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на ЗКПО, се прилагат разпоредбите на съответния международен договор (чл. 13 от ЗКПО). Такъв международен договор е Спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане между Република България и Република Македония (СИДДО с Република Македония), ратифицирана със закон, обнародвана в ДВ, бр. 113 от 28.12.1999 г., в сила от 24.09.1999 г.
Предвид териториалния обхват на действие на българското законодателство, когато трябва да се изследва наличието на МСД извън територията на Република България, е необходимо да се съобрази дефиницията на това понятие, която се съдържа в СИДДО с Република Македония.
В чл. 5, ал. 1 от СИДДО с Република Македония се определя понятието МСД, като това е определено място на дейност, чрез което предприятие на едната договаряща държава извършва цялостно или частично стопанската си дейност в другата договаряща държава.
Съгласно чл. 5, ал. 2 от спогодбата, терминът МСД включва по-специално:
а) място на управление;
б) клон;
в) офис;
г) фабрика;
д) работилница, и
e) мина, нефтен или газов кладенец, кариера или всяко друго място за добиване на природни богатства.
Строителна площадка, строителен или монтажен обект или надзорна дейност, свързана с тях, представлява място на стопанска дейност само ако продължава повече от дванадесет месеца (чл. 5, ал. 3).
От гореизложеното следва, че българското дружество има МСД в Република Македония. Правният статут на клона се регламентира от търговското законодателство на Република Македония.
Данъчният режим на реализираните печалби на клона в Република Македония е подчинен на данъчното законодателство на тази държава и на разпоредбите на спогодбата.
Съгласно чл. 7, ал. 1 и ал. 2 от СИДДО с Република Македония печалбите на предприятие на едната договаряща държава се облагат само в тази държава, освен ако предприятието извършва стопанска дейност в другата договаряща държава чрез МСД, намиращо се там. Ако предприятието извършва стопанска дейност по този начин, печалбите на предприятието могат да се облагат в другата държава, но само такава част от тях, каквато е причислима към това МСД. Към мястото на стопанска дейност се причисляват печалбите, които то би получило, ако беше различно и отделно предприятие, извършващо същите или подобни дейности при същите или подобни условия и работещо напълно независимо от предприятието, на което то е МСД.
Реализацията, разчитането и данъчното облагане на клона на българското дружество е съгласно изискванията на съответното чуждо законодателство и предвиденото в по-горе цитираната спогодба. Независимо от това всички приходи и разходи, реализирани чрез клона, следва да участват във формирането на общия финансов резултат от извършваните дейности, по реда и съгласно изискванията на действащото счетоводно и данъчно законодателство в страната.
При начислени и внесени данъци в чуждата държава, предвид разпоредбите на съответната СИДДО с Република Македония се прилагат предвидените методи за премахване на двойното данъчно облагане, конкретно за случая е приложим методът на данъчен кредит (чл. 24 от спогодбата).
Прилагането на методите за избягване на двойното данъчно облагане се реализира чрез попълването и подаването на годишната данъчна декларация (ГДД) по чл. 92 от ЗКПО с приложение №2 към нея, като в ГДД се включва данъчният финансов резултат от дейността, развивана на територията на Република България и печалбите/доходите от източник в чужбина.
Данъчен кредит по смисъла на § 1, т. 12 от ДР на ЗКПО е правото на юридическото лице при определените по закона условия да приспада вече платен в чужбина данък върху печалби или доходи.
Съгласно чл. 92, ал. 6 от ЗКПО, данъчно задължените лица, чиито печалби са обложени в друга държава, прилагат към ГДД по чл. 92 от закона, доказателства за размера на внесените в чужбина данъци. Тази разпоредба не се прилага спрямо печалби от източник в чужбина, по отношение на които в спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане е предвиден метод за избягване на двойното данъчно облагане „освобождаване с прогресия“.
Следователно приложение №2 към ГДД се попълва и подава само когато е налице място на стопанска дейност в чужбина и/или са получени доходи от източници в чужбина и са приложени методи за избягване на двойното данъчно облагане.
В запитването си сте посочили, че данъчният финансов резултат за 2017 г. както на дружеството в България, така и на клона е данъчна загуба. По отношение на загубата на клона ще са приложими правилата на чл. 74 „Загуба от източник в чужбина при прилагане на метода на данъчен кредит“ от ЗКПО.
Съгласно чл. 74, ал. 1 от ЗКПО, когато данъчно задължено лице е формирало данъчна загуба и тази загуба или част от нея е от източник в чужбина, за който се прилага методът на данъчния кредит за избягване на двойното данъчно облагане, неприспаднатата загуба през текущата година се приспада при спазване изискванията на тази глава последователно само от данъчните печалби от източника в чужбина, от който е възникнала, през следващите 5 години.
С оглед гореизложеното в приложение №2 към ГДД следва да попълните справка 2 като посочите в кол. 7 данъчната загуба на колона, която следва да се приспада само от данъчните печалби от източника в чужбина, от който е възникнала.
В част III на ГДД (образец 1010) на ред 2 следва да отбележите наличието на МСД в чужбина.

5/5

Вашият коментар