Изх. №20-00-118
25.03.2020 г.
ЗКПО – чл.18
ЗКПО – чл.30, ал.1
В дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика” e постъпило по компетентност писмено запитване, прието с вх. №20-00-118/12.03.2020 г., относно разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО).
В запитването не е изложена фактическа обстановка. Посочено е, че сдружението е регистрирано в частна полза. Във връзка с получени дарения са поставени следните въпроси:
1. Получените дарения облагат ли се по ЗКПО?
2. Ако сдружението не осъществява стопанска дейност и не дължи данък върху разходите, длъжно ли е да подава декларация по чл. 92 от ЗКПО?
Предвид поставените въпроси и относимата нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 1, т. 2 от ЗКПО във връзка с чл. 5, ал. 1 от с.з. местните юридически лица, които не са търговци, подлежат на облагане с корпоративен данък за печалбата си от сделки по чл. 1 от Търговския закон (ТЗ), както и от отдаване под наем на недвижимо и движимо имущество.
Изброяването на сделките в чл. 1, ал. 1 от ТЗ е неизчерпателно, предвид което за да се определи една дейност, осъществявана от ЮЛНЦ, като търговска/стопанска, тя следва да отговаря на следните възприети в данъчната практика критерии:
1. дейността да се извършва по занятие, да е източник на постоянен, регулярен доход и дейността да се осъществява с цел печалба /не е необходимо печалбата фактически да е реализирана/ или дейността да се осъществява в частен интерес на юридическото лице;
2. цените на предоставените услуги или стоки да се формират на пазарен принцип.
С разпоредбата на чл. 3, ал. 3 и ал. 4 от Закона за юридическите лица с нестопанска цел (ЗЮЛНЦ) юридическите лица с нестопанска цел (ЮЛНЦ) могат да извършват допълнителна стопанска дейност само ако е свързана с предмета на основната дейност, за която са регистрирани, и като използват прихода за постигане на определените в устава или учредителния акт цели.
Предвид гореизложеното и поради липсата на информация относно дейността на сдружението не можем да изразим конкретно становище относно наличието на стопанска дейност. Това следва да прецените като вземете предвид посоченото до тук относно изпълнението на сделки по чл. 1 от ТЗ и възприетите за данъчни цели критерии.
В случай на определяне на дейността като такава, от която се реализират печалби от сделки по чл. 1 от ТЗ следва да прилагате разпоредбите на ЗКПО в неговата цялост.
Съгласно чл. 18 от ЗКПО данъчният финансов резултат се определя чрез преобразуване за данъчни цели на счетоводния финансов резултат. Положителният данъчен финансов резултат е данъчна печалба, съответно -отрицателният данъчен финансов резултат е данъчна загуба.
Счетоводен финансов резултат по смисъла на § 1, т. 16 от ДР на ЗКПО е печалбата (загубата) по отчета за приходите и разходите (отчета за доходите) за определен период преди начисляването на разходите за данъци от печалбата. Данъчната основа за определяне на корпоративния данък е данъчната печалба (чл. 19 от ЗКПО).
Законът за счетоводството (ЗСч) определя, че местните юридически лица, които не са търговци са предприятия. Като такива те следва да прилагат разпоредбите на закона и приложимите счетоводни стандарти. Организацията на счетоводството на ЮЛНЦ, отразяването на операциите от стопански и нестопански характер в разчетите на тези лица са уредени в Национален счетоводен стандарт (НСС) 9 „Представяне на финансовите отчети на предприятията с нестопанска дейност”.
Съгласно т. 3.2 от стандарта, предприятията с нестопанска дейност съставят индивидуален сметкоплан, в който предвиждат сметки за отделно отчитане на нестопанската от стопанската дейност, както и за отделно отчитане на приходите и разходите, свързани с тези дейности. Когато предприятията с нестопанска дейност осъществяват и стопанска дейност, те съставят отчет за приходите и разходите за стопанската си дейност в двустранна или едностранна форма съгласно изискванията на НСС-1 „Представяне на финансови отчети“ (т. 8.2 от НСС-9).
В ЗКПО има специална разпоредба в чл. 30, която регламентира признаването за данъчни цели на част от неразпределяемите разходи на ЮЛНЦ, с която следва да се съобразите при формиране на данъчния финансов резултат. Понятието „неразпределяеми разходи“ е дефинирано с § 1, т. 17 от ДР на ЗКПО.
Съгласно чл. 30, ал. 1 от ЗКПО счетоводно отчетените неразпределяеми разходи, съответстващи на дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, на ЮЛНЦ, не се признават за данъчни цели. За данъчни цели се признава частта от неразпределяемите разходи, определена, като общият размер на неразпределяемите разходи се умножи по съотношението между приходите от дейността, подлежаща на облагане с корпоративен данък, и всички приходи на ЮЛНЦ (чл. 30, ал. 2 от ЗКПО).
Освен това, следва да се имат предвид и останалите разпоредби на закона относно данъците върху разходите и данък при източника, при условие че ЮЛНЦ е платец на доходи по смисъла на чл. 12 от ЗКПО.
Според т. 3.4 от НСС-9, даренията, които не са обвързани с условия и членският внос се признават като текущ приход за периода. Когато даренията са обвързани с определени условия, се отчитат като финансиране по реда на НСС-20 „Отчитане на правителствени дарения и оповестяване на правителствена помощ“ (т. 3.5 от НСС-9).
В ЗКПО няма специално третиране на приходите, които са получени от ЮЛНЦ под формата на дарение. Доколкото са спазени други законови изисквания относно същността на дарението и предвиденото счетоводно отчитане от гледна точка на данъчното законодателство, приходите от дарения се третират като приходи от нестопанска дейност и като такива не подлежат на данъчно облагане.
Това обаче няма да е в сила, когато предоставените суми по своята същност не са дарения, а прикрити такси или плащания по сделки за услуги и стоки, които по своята същност могат да бъдат определени като сделки по реда на чл. 1 от ТЗ.
В запитването не са изложени конкретни факти относно даренията, как е определен размера на сумите, които се даряват, обвързани ли са даренията с получаването на някакви насрещни услуги от страна на сдружението, поради което не може да се даде конкретен и категоричен отговор на поставения въпрос.
При условие, че получените дарения на сдружението са предоставени без условия, размерът им не е определен от сдружението, а по инициатива на дарителите, не са задължителни и се използват за покриване на общи разходи на ЮЛНЦ, тези приходи не следва да се облагат с корпоративен данък.
Когато при извършване на данъчен контрол се установят факти и обстоятелства, на основание на които се оспори същността на предоставените като дарения суми органът по приходите, осъществява данъчното облагане съобразно събраните доказателства, компетентността и задълженията му, определени от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
По втори въпрос:
Местните юридически лица, които не са търговци (сдруженията с нестопанска цел), подават ГДД по чл.92 от ЗКПО, само в случаите, когато осъществяват сделки по чл. 1 от ТЗ и/или отдаване под наем на движимо и недвижимо имущество и/или са данъчно задължени за данък върху разходите по чл. 204, ал. 2 от ЗКПО.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.