Изх. №21-04-3
06.04.2021 г.
ЗДДС –чл. 6, ал. 3, т. 3
ЗДДС – чл. 7, ал. 4
ЗДДС – чл. 82, ал. 2, т. 3
ЗДДС – чл. 125
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
„ХХХХХХ“ ЕООД произвежда бижутерски изделия, без да използва за производството им благородни метали и скъпоценни камъни. Дружеството е регистрирано по ЗДДС. Същото възнамерява да изпраща готовата продукция в склад в Белгия, с цел контрол на качеството, откъдето продукцията да се продава на едро.
Във връзка с изложената фактическа обстановка е поставен следния въпрос:
Може ли готовата продукция (бижутерските изделия) да бъде складирана в Белгия, с цел контрол на качеството и ако е възможно как следва да се осъществи процесът, с цел правилното прилагане на ЗДДС?
Предвид това, че в отправеното запитване поставеният от Вас въпрос е хипотетичен и не са изложени изчерпателно конкретните факти и обстоятелства, имащи значение за данъчното облагане, изразявам следното принципно становище:
Преместването на стока между отделни структури на един и същ правен субект представлява вътрешен трансфер на имущество и в общия случай при него липсва прехвърляне на собственост и възмездна доставка, която да поражда изискуемост на ДДС.
Член 17, параграф 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност (Директивата за ДДС) третира като възмездна доставка на стоки прехвърлянето в друга държава членка от данъчно задължено лице на стоки, представляващи част от неговите стопански активи. „Прехвърлянето в друга държава членка“ е дефинирано в същата разпоредба и означава изпращането или превоза на движима материална вещ от или от името на данъчно задълженото лице, за целите на неговата стопанска дейност, до местоназначение извън територията на държавата членка, на чиято територия се намира вещта, но на територията на Общността.
От казаното следва, че за целите на данъчния режим по ДДС, при търговия осъществявана на територията на Европейския съюз се приема, че преместването на стоки между структурни подразделения на един и същ правен субект, установени на териториите на различни държави членки на ЕС, представлява облагаема доставка.
Съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 и ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност /ППЗДДС/ за доставките на стоки между лице, установено на територията на страната и негови структурни звена, установени на територията на друга държава членка, се прилагат общите правила на закона, регламентиращи режима на доставките.
Разпоредбата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, чрез която е транспониран чл. 17, параграф 1 от Директивата за ДДС, регламентира, че за възмездна доставка на стока се счита изпращането или транспортирането на стоки, произведени, извлечени, обработени, закупени, придобити или внесени на територията на страната от данъчно задължено лице в рамките на неговата икономическа дейност, когато стоките се изпращат или транспортират за целите на неговата икономическа дейност от или за негова сметка от територията на страната до територията на друга държава членка, в която лицето не е регистрирано за целите на ДДС. Това не се прилага при прехвърляне на стоки под режим на складиране на стоки до поискване.
На основание чл. 7, ал. 4 от ЗДДС изпращането или транспортирането от името или за сметка на регистрирано по ЗДДС данъчно задължено лице (ДЗЛ) на стока – произведена, придобита или внесена на територията на страната за целите на икономическата му дейност, до територията на друга държава членка, в която лицето е регистрирано по ДДС и стоката се премества за целите на икономическата му дейност на нейната територия, се определя от закона като вътреобщностна доставка (ВОД).
В случая дружеството транспортира стоки в рамките на своята икономическа дейност от територията на страната до територията на Белгия на чиято територия ще извършва последващи продажби, т.е. попада в хипотезата на чл. 6, ал. 3, т. 3 от ЗДДС, като съгласно чл. 7, ал. 4 от ЗДДС за дружеството ще е налице възмездна вътреобщностна доставка на стоки, при условие, че дружеството е регистрирано за целите на ДДС в Белгия. Операцията ще подлежи на облагане с нулева данъчна ставка (чл.53, ал.1 от ЗДДС). За удостоверяване извършването на вътреобщностната доставка, дружеството следва да разполага с относимите към случая документи, посочени в чл.45 от ППЗДДС.
В случай, че дружеството не е регистрирано лице за целите на ДДС на територията на другата държава членка (Белгия), няма да е изпълнено условието за наличие на ВОД, поради което операцията подлежи на облагане с данъчна ставка 20 на сто.
Документирането на доставката по чл. 6, ал. 3, т. 3/ чл.7, ал.4 от ЗДДС, на основание чл. 117, ал. 1, т. 3 от ЗДДС следва да се извърши с протокол, който се издава не по-късно от 15 дни от датата, на която данъкът е станал изискуем, т. е. не по-късно от петнадесет дни от датата на възникване на данъчното събитие.
Данъчното събитие на доставката е датата на започването на транспорта, по аргумент от чл. 25, ал. 3, т. 2 от ЗДДС и аналогично с чл. 25, ал. 3, т. 3 от ЗДДС.
Данъчната основа на тази доставка, съгласно чл. 27, ал. 1 от ЗДДС е равна на данъчната основа при придобиването на стоката или на себестойността й, а в случаите, когато стоката е внесена на данъчната основа при вноса.
Данните от протокола, с който е документирана доставката се отразяват в данъчните регистри и в справката декларация по общ ред. Данъчната основа се отразява в колона 11 « ДО на облагаемите доставки със ставка 20%, вкл. дистанционните продажби с място на изпълнение на територията на страната», а данъкът в колона 12 «Начислен ДДС за доставки по к.11» от дневника за продажбите, съответно клетка 11 и клетка 21 от справка-декларацията. В случай, че дружеството е регистрирано за целите на ДДС в Белгия и операцията се определя като вътреобщностна доставка по смисъла на чл.7, ал.4 от ЗДДС данъчната основа се отразява в колона 20 «ДО на ВОД» от дневника за продажбите, съответно клетка 15 от справка-декларацията.
Съгласно чл. 125, ал. 2 от ЗДДС лицата, извършили в даден данъчен период ВОД, са задължени да декларират доставките си и във VIES-декларация за периода.
За повече информация Ви уведомяваме, че е публикувано в Интернет страницата на Националната агенция за приходите Указание № 91-00-39/22.01.09 г. относно вътреобщностно движение на стоки от територията на страната до територията на държава членка в рамките на независимата икономическа дейност на данъчнозадължените лица – www.nap.bg
Доколкото в запитването се сочи, че стоките се изпращат с цел контрол на качеството следва да се има предвид, че ако този контрол се осъществява от данъчно задължено лице, което е твърде вероятно да не е установено на територията на България, то по силата на чл.82, ал.2, т.3 във връзка с чл.21, ал.2 от ЗДДС «ХХХХХХ» ЕООД, в качеството си на получател на услуга се определя като лице платец на данъка. Поради това ще възникне за начисляване на ДДС за получената услуга посредством издаването на протокол по чл.117 от ЗДДС и отразяването ме в отчетните регистри по чл.124 от с.з.