Писмо с Изх. №53-00-35; 04.04.2018 г.; ЗКПО –чл.33; ЗДДС –чл.21; Регламент (ЕО) №883/2004

Изх. №53-00-35
04.04.2018 г.

ЗКПО –чл.33
ЗДДС –чл.21
Регламент (ЕО) №883/2004

В дирекция ,,Обжалване и данъчно-осигурителна практика” ….. е постъпило писмено запитване, прието с вх. №53-00-35/13.03.2018 г. относно прилагането на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО), Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС), Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕО) №883/2004) и Регламент (ЕО) №987/2009 на Европейския парламент и на Съвета (Регламент (ЕО) №987/2009).
Фактическата обстановка, изложена в запитването, е следната:
Дружеството, на което сте собственик е с предмет на дейност консултиране, разработване, предоставяне за ползване и поддръжка на специализиран софтуер и информационни системи. За упражняваната трудова дейност като едноличен собственик в дружеството се осигурявате като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО. Към момента няма назначени служители.
За изпълнението на сключен договор на 13.02.2018 г. с клиент от Полша за предоставянето на информационни услуги е възможно пътуване на място при партньори на полското дружество, които се намират в различни държави членки на Европейския съюз (ЕС).

Във връзка с изложената фактическа обстановка поставяте следните въпроси:
1. Възможно ли е като собственик да бъдете командирован до съответната държава с цел изпълнение на услугата по договора и заедно с това да бъдат признати разходите за командировката (дневни, хотел, пътни) по смисъла на ЗКПО?
2. Към момента планираният общ брой месеци в командировка е 6 месеца, но в случай че те бъдат надвишени, какво би било данъчното третиране?
3. Следва ли да изискате издаването на удостоверение за приложимо законодателство (формуляр А1) при командироването Ви в държава членка на ЕС?
4. Как се документират и отразяват в отчетните регистри по ЗДДС доставките на услуги към полски клиент (регистриран за целите на ДДС в Полша)?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното принципно становище:
По първи и втори въпрос:
В разпоредбата на чл. 33 от ЗКПО са регламентирани правилата за признаване за данъчни цели на счетоводните разходи за пътуване и престой на физическите лица. Законът предвижда две условия, които следва да са изпълнени едновременно:
1. пътуването и престоят да са извършени във връзка с дейността на данъчно задълженото лице, и
2. физическите лица, извършващи пътуването и престоят, да са в трудови правоотношения с данъчно задълженото лице или да са наети от него по извънтрудови правоотношения, включително управители, членове на управителни или контролни органи на данъчно задълженото лице.
Видно от изискванията на чл. 33 от закона, в случаите, при които в ЕООД са направени разходи за пътуване и престой на неговия собственик, е от съществено значение как и на какво основание лицето осъществява дейност в полза на дружеството и как разходите, които е извършило то, са свързани с тази дейност. При това втората част от текста на разпоредбата на т. 1 от ал. 1 на чл. 33 определя еднозначно, че изискването лицата да са в трудови или извънтрудови взаимоотношения с данъчно задълженото лице се отнася и за “управители, членове на управителни или контролни органи”.
Посочените нормативни основания определят, че разходите за пътуване и престой на физически лица в предприятието ще бъдат признати само при наличие на договорни отношения /трудов договор, договор за управление или друг облигационен договор/. Ако физическото лице пътува и престоява единствено в качеството си на едноличен собственик, без връзка с дейността на дружеството, счетоводните разходи в тази връзка не са признати за данъчни цели, на основание чл. 33, ал. 2 от ЗКПО.
В хипотезата, която сте изложили в запитването, при положение, че нямате договор за управление и контрол, осигурявате се като самоосигуряващо се лице и упражнявате личен труд в дружеството срещу възнаграждение, за да бъдат признати разходите Ви за пътуване и престой е необходимо да докажете наличието на извънтрудови правоотношения за постигане на определен резултат във връзка с предмета на дейност на предприятието. С това се изпълняват изискуемите по смисъла на ЗКПО условия. От съдържанието на възникналото правно отношение ще бъде преценено дали „пътуването и престоят са извършени във връзка с дейността” на дружеството.
При неизпълнение на горепосочените изисквания на закона ще се счита, че са налице счетоводни разходи, които не са признати за данъчни цели на основание чл. 26, т. 1 във връзка с чл. 33 от ЗКПО.
Следва да имате предвид, че в конкретната фактическа обстановка не са налице командировъчни разходи по смисъла на Наредбата за служебните командировки и специализации в чужбина (НСКСЧ), тъй като съгласно § 3 от Преходните и заключителни разпоредби на Наредбата, последната се прилага за лицата, които се намират в служебни или трудови правоотношения с ведомствата и предприятията, и за лицата на изборни длъжности и лицата в органи за управление и контрол.
При наличието на извънтрудово правоотношение разходите, които извършва физическото лице в т.ч. вътрешен транспорт от хотел до офис на клиент, ако не са договорени отделно следва да бъдат за сметка на възнаграждението.
Освен изпълнението на условията на чл. 33, ал. 1 от ЗКПО, във връзка с данъчното признаване на счетоводните разходи за пътуване и престой, е необходимо да се има предвид и общият принцип на ЗКПО за документалната обоснованост на счетоводните разходи по смисъла на чл. 10 от същия закон т.е. счетоводен разход се признава за данъчни цели, когато е документално обоснован чрез първичен счетоводен документ по смисъла на ЗСч, отразяващ вярно стопанската операция.
Нормата на чл. 33 от ЗКПО не предвижда ограничения по отношение на времето на престой в чужбина.
По трети въпрос:
По отношение на лицата, граждани на държави-членки на ЕС, които осъществяват трудова дейност, упражнявайки правото си на свободно движение в рамките на съюза се прилагат Регламент (ЕО) №883/2004 и Регламент (ЕО) №987/2009.
Приложимото законодателство се определя в съответствие с разпоредбите на Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 (чл. 11 – 16) при условие, че е налице трансгранична ситуация (пресичане на граници между държави, които прилагат регламента от лица, попадащи в персоналния му обхват).
Съгласно чл. 11, параграф 1 от Регламент (ЕО) №883/2004 лицата, за които той е приложим, са подчинени на законодателството само на една държава членка.
Основното правило при определяне на приложимото право е, че лицата са подчинени на законодателството на държавата членка, на чиято територия полагат труда си (“lex loci laboris”). Лицата, осъществяващи дейност като заети или като самостоятелно заети в една държава членка, са подчинени на законодателството на тази държава (основание чл. 11(3)(а) от Регламент (ЕО) №883/2004).
Основното следствие от определяне на приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 е, че се определя държавата членка, в която се дължат задължителните осигурителни вноски, съгласно законодателството на тази държава, включително за дейностите и доходите от други държави членки.
При определяне на приложимото законодателство по отношение на трудовоактивните лица е от съществено значение същите да бъдат ясно определени като заети или самостоятелно заети лица. За целите на Регламент (ЕО) №883/2004 България определя самоосигуряващите се лица като самостоятелно заети лица.
В Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 са въведени спициални правила за самостоятелно заетите лица, които за предварително определен период, осъществяват трудова дейност в друга държава членка.
Съгласно чл. 12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004 лице, което обичайно осъществява дейност като самостоятелно заето лице в държава членка и което отива да осъществява подобна дейност в друга държава членка продължава да бъде подчинено на законодателството на първата държава членка, при условие, че предвиденото времетраене на този дейност не превишава двасесет и четири месеца.
Преценката относно изпълнението на задължителните условия, определени в разпоредбата на чл. 12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004 и удостоверяването на приложимото законодателство се извършва от компетентната институция на изпращащата държава членка. По отношение на България компетентна да определя приложимото законодателство според Дял II от Регламент (ЕО) №883/2004 е Националната агенция за приходите (НАП).
Следва да имате предвид, че самоосигуряващо се лице, което временно извършва работа на територията на друга държава членка, е задължено да уведоми за ситуацията компетентната териториална дирекция (ТД) на НАП (основание чл. 15(1) от Регламент (ЕО) №987/2009).
Приложимото законодателство се удостоверява с формуляр А1. Формулярът се издава въз основа на подадено от лицето искане образец ОКд238 до компетентната ТД на НАП. В случай, че са изпълнени задължителните изисквания, въведени с разпоредбата на чл. 12(2) от Регламент (ЕО) №883/2004, НАП издава удостоверението по процедурата, определена в Регламент (ЕО) №987/2009 и Глава дванадесета „Административно обслужване” от Данъчно–осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).
В случай, че възникнат конкретни въпроси, относно определяне на приложимото законодателство, писмено запитване следва да подадете на адрес: 1000 София, бул. „Княз Дондуков“ №52, Национална агенция за приходите Централно управление, дирекция „Данъчно-осигурителна методология“, отдел „Осигурителна методология“.
По четвърти въпрос:
Според изложеното в запитването ще извършвате услуги за клиент от Полша, който е регистриран за целите на ДДС.
Когато получателят е данъчно задължено лице от държава членка, регистрирано по ДДС, същият има статут на данъчно задължено лице съгласно текстовете на Регламент за изпълнение (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15 март 2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на данъка върху добавената стойност.
Когато получател на услугата е данъчно задължено лице, съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 2 от ЗДДС, мястото на изпълнение при доставките е мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност. Когато услугите се предоставят на постоянен обект, който се намира на място, различно от мястото, където получателят е установил независимата си икономическа дейност, то мястото на изпълнение е мястото, където се намира този обект. Когато няма място на установяване на независима икономическа дейност или постоянен обект, мястото на изпълнение на доставката е мястото на постоянния адрес или обичайното пребиваване на получателя.
На основание чл. 86, ал. 3 от ЗДДС, не се начислява данък при извършване на доставка с място на изпълнение извън територията на страната. Съгласно чл. 114, ал. 4 от ЗДДС, във фактурата не се посочва данък, като основание за неначисляване се вписва текст „обратно начисляване, чл. 21, ал. 2 от ЗДДС”.
Данъчната основа на доставката се посочва в дневника за продажбите в колона 22, съответно в клетка 17 на справката-декларация „данъчна основа на услуги по чл. 21, ал. 2“. Доставките се отразяват освен в справката-декларация за ДДС и във VIES-декларация за съответния данъчен период (чл. 125, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС).
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5
Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest

данъчно третиране на продажба на дялове от капитала на българско дружество, притежавани от чуждестранно и местно юридически лица по ЗКПО.

Изх. № 24-34-820Дата: 28. 01. 2008 г.Относно: данъчно третиране на продажба на дялове от капитала на българско дружество, притежавани от чуждестранно и местно юридически лица

определянето на облагаемия доход и данъчната основа по реда на Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) във връзка с извършена ревизия за установяване на задължения за данък върху

Изх. № М-24-36-61Дата:04.05.2017 год.ЗДДФЛ, чл. 26, ал. 1;ЗДДФЛ, чл. 31;ЗКПО, чл. 26, т. 3;ЗКПО, чл. 26, т. 4; ЗКПО, чл. 75, ал. 1;ЗКПО, чл. 75,

Право на приспадане на данъчен кредит за стоки и услуги, използвани при безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает актив, когато активът е бил нает или предоставен за

ОТНОСНО: Право на приспадане на данъчен кредит за стоки и услуги, използвани при безвъзмездното извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает актив, когато

счетоводно отчитане и данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на правителствено дарение във връзка с изпълнение на проект за финансиране от фонд Условия на тру

Изх. № 24-38-25Дата: 11.05.2015 год.ЗКПО, чл. 62;ЗКПО, чл. 63.Относно: счетоводно отчитане и данъчно третиране по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) на правителствено