Писмо с Изх. №53-04-266; 16.05.2018 г.; Чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС; В запитването е изложена следната фактическа обстановка: ; Х е бюджетна организация, създадена на основание чл. 11,

Изх. №53-04-266
16.05.2018 г.

Чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС

В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Х е бюджетна организация, създадена на основание чл. 11, ал. 1 от Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), която съставя, изпълнява и отчита бюджет на първостепенен разпоредител с бюджет.
Сключен е договор за строително-ремонтни работи (СМР) на сграда, като страни по договора са Х в качеството на възложител и дружество в качеството на изпълнител. След завършване на строителната услуга от страна на дружеството изпълнител е издадена фактура на Х, в която са включени всички разходи по изпълнението и фактурираната сума е заплатена от страна на фонда, без да е упражнено правото на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. В предмета на сключения договор е предвидено СМР да бъдат извършени за сметка на Х и за сметка на друга бюджетна организация. Последната е заплатила половината от извършените СМР въз основа на издадена от фонда фактура, с която е начислен ДДС.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Правилно ли е издадена фактура с начислен ДДС от Х, към бюджетната организация – краен потребител на половината от услугата по СМР?
2. В случай, че отговорът по т. 1 е отрицателен, как следва да бъде фактурирана услугата към другата бюджетна организация?
3. В случай, че отговорът по т. 1 е положителен, как следва да бъде отразена издадената фактура в дневника за продажби по ЗДДС?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
По първи въпрос:
От изложената фактическа обстановка не става ясно на какво основание втората бюджетна организация използва сградата предмет на СМР и дали същата е отдадена под наем или на друго основание от Х. Доколкото в запитването е посочено, че Х е в договорни отношения с доставчика на СМР, но не е единствен потребител на доставената услуга, следва да се има предвид, следните две хипотези:
– в случай, че по повод използването на частта на имота Х е наемодател на другата бюджетна организация с договорена наемна цена, приложение ще намери становище с изх. №91-00-86 от 21.03.2007 г. на Изпълнителния директор на НАП, което е пулбикувано на интернет страница – www.nap.bg. В този случай на основание чл. 26, ал. 3, т. 3 от ЗДДС с договореният разход за СМР, който е за сметка на другата бюджента организация, следва да се увеличи данъчната основа на доставката на услугата по отдаване под наем на недвижимия имот. Дължимия от наемателя на наемодателя разход за СМР следва да бъдат документирани, чрез включването на същите във фактурата за наемното правоотношение или чрез издаване от наемодателя към наемателя на дебитно известие към фактурите, с които е документирана услугата за отдаване под наем на сградата или част от нея.
Доставката на услуга по отдаване под наем на сграда или част от сграда е с място на изпълнение там, където се намира недвижимия имот. Когато мястото на изпълнение е на територията на страната, на основание чл. 12 от ЗДДС услугата подлежи на облагане с 20 на сто ДДС. Съпътстващите основната доставка разходи за СМР, следват данъчния режим на доставката на услуга – наем, и подлежат на облагане от страна на Х с 20 на сто ДДС, тъй като е лице, което е регистрирано за целите на ЗДДС.
– в случай, че по повод използването на частта на имота Х не е наемодател на другата бюджетна организация или не е договорена наемна цена, приложение ще намери становище с изх. №20-00-42 от 21.02.2014 г. на Изпълнителния директор на НАП, което е пулбикувано на интернет страница – www.nap.bg. В този случай следва да се приеме за допустимо фактурирането от Х, към действителния и краен потребител на услугата по СМР, която е за сметка на другата бюджетна организация и която следва да е с начислен ДДС с данъчна ставка в размер на 20 %.
От изложеното следва, че и в двете хипотези ДДС следва да бъде начисен от страна на Х за извършените СМР, за сметка на другата бюджетна организация.
Следва да се има предвид, че съобразно естеството и механизмът на функциониране на самия данък върху добавената стойност като косвен, многофазен данък върху потреблението се поема от крайните потребители на стоките или услугите, като данъкът следва да остане неутрален за икономическите оператори. Тази неутралност се гарантира чрез механизма на приспадане, под формата на данъчен кредит на ДДС. В тази връзка за Х, ще е налице право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по реда на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС, по издадената фактура от страна на дружеството изпълнител, за частта на услугата по СМР, която е за сметка на другата бюджетна организация и за която е начислен ДДС от страна на Х, като по този начин, ще се гарантира неутралността на надъка.
По втори и трети въпрос:
Данъчните документи (фактура, известие), независимо от описаните в т. 1 от настоящото становище хипотези, следва да са издадени с начислен ДДС в размер на 20 на сто. Същите следва да бъдат отразени в дневника за продажби по ЗДДС за периода, в който са издадени, като в колона 11 – „Данъчна основа на облагаемите доставки със ставка 20 %“, се посочи данъчна основа, а данъкът в колона 12 – „Начислен ДДС“.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по реда на Данъчно осигурителния процесуарен кодекс (ДОПК) се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.

5/5

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *