Изх. № 24-34-478
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
Относно: плащане в брой с чуждестранна валута на хотелски услуги
Уважаема госпожо …………….,
По повод Ваше запитване (вх. № 26-А-3455/…………2007г. на ТД ГДО гр, …………), препратено по компетентност в ЦУ на НАП с вх. № 24-34-478/ …………..07 г., изразявам следното становище:
По отношение запитването Ви относно нарушение на чл.3 от Валутния закон, Ви уведомявам, че извън компетентността нае произнасянето относно правото на лицата да договарят заплащане по сключена сделка във валута.
Валутният закон /ВЗ/ не съдържа изрична разпоредба на плащанията в брой в чуждестранна валута. От друга страна, за тези плащания е валиден принципът, съдържащ се в чл. 2, ал. 1 на ВЗ, по силата на който всички действия, сделки и плащания между местни и чуждестранни лица се извършват свободно, доколкото в закона не е установено друго.
В чл.3 от ВЗ са предвидени специални правила за извършване на сделки с валута в наличност по занятие от определени лица като обменно бюро и финансова къща. Видно от запитването Ви, при плащане в чуждестранна валута на хотелски услуги не се осъществява сделка с валута по занятие, а се заплаща стойността на предоставяната услуга.
Следователно при плащане в брой с чуждестранна валута на хотелски услуги не е нарушен чл. 3 от ВЗ, още повече, че Валутния закон предвижда свобода за извършване на сделки, действия и плащания, предвид което няма забрана за разплащане с валута в Република България.
В същия смисъл са и чл.3, ал.2 и чл. 8 от Закона за Данък върху добавената стойност /ЗДДС/, съгласно които е допустимо да се използва като платежно средство чуждестранната валута.
Съгласно чл.26, ал.2 от Наредба Н-1 8/2006 на Министъра на финансите всички регистрирани и натрупвани суми във фискалните устройства и интегрираните автоматизирани системи се изразяват в левове и стотинки, порази което за случаите на плащане във валута сумите се преизчисляват и натрупват в левовата им равностойност.
/
/
1
‘