КСО – чл. 5, ал. 1, ал.4 т.1,ал.6, чл.9, ал.2 т.1, т.2 и т.5, чл. 42, чл. 52, §1 т.3 от ДР;
ЗЗО – чл. 40, ал. 1, т.5;
КТ– §1 т.1;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 2;
ОТНОСНО: Подаване на данни в НАП съгласно Наредба Н – 8/29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица
Във връзка с направеното от Вас запитване с писмо вх. № ……………./16.12.2010 г. при Дирекция «ОУИ» ….. и поставени въпроси, Ви уведомяваме за следното:
Фактическа обстановка:
През 2010 г. едноличен търговец има наети по трудови правоотношения две лица, едното от които се намира в отпуск поради бременност и раждане съгласно чл. 163 ал. 1 от КТ, а другото – в продължителен отпуск за общо заболяване. За тези лица работодателят (ЕТ) подава ежемесечно информация съгласно Наредба № Н-8/29.12.2005 г. Търговецът е извършвал патентна дейност до 31.12.2010 г. В момента няма обект и през 2011 г. няма да развива дейност. Подал е декларация в НАП, че ще се осигурява чрез друга фирма, считано от 01.11.2010 г.
Въпроси:
1.Следва ли ЕТ да продължи да подава информация по Наредба № Н-8/29.12.2005 г. за тези лица и през 2011 г. с цел запазване правото им на обезщетение за временна неработоспособност и за бременност и раждане и след 01.01.2011 г.?
2.Необходимо ли е при тези обстоятелства да се прекратят дейността на фирмата от 01.01.2011 г. и трудовите договори. Какви ще бъдат по-нататък действията на работничките?
Предвид изложената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване, изразяваме следното становище по поставенитевъпроси:
По първи въпрос:
На основание чл. 9, ал. 2, точки 1 и 2 от Кодекса за социално осигурявне (КСО) за осигурителен стаж, без да се правят осигурителни вноски (за социално осигуряване), се зачита времето:
?на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
?на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;
Съгласно § 1, т. 3 (изм. – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.)
от Допълнителните разпоредби на КСО «осигурено лице» по смисъла на Част първа от кодекса е физическо лице, което извършва трудова дейност, за която подлежи на задължително осигуряване по чл. 4 и чл. 4а, ал. 1, и за което са внесени или дължими осигурителни вноски. Според изречение второ от същата разпоредба «осигуряването на лицето, което е започнало трудова дейност съгласно чл. 10, продължава и през периодите по чл. 9, ал. 2, т. 1 – 3 и 5». Самоосигуряващите се лица и лицата по чл. 4а, ал. 1 се смятат за осигурени лица за времето, през което са внесени дължимите осигурителни вноски (§ 1, т. 3, изр. трето от ДР на КСО).
От изложеното следва, че наетите лица се считат за осигурени по смисъла на цитираната разпоредба и през периодите на законоустановен отпуск за временна неработоспособност, бременност и раждане или отглеждане на дете, но само в рамките на действащ трудов договор, т.е осигуряването се прекъсва при изтичане срока на трудовия договор или прекратяване на трудовото правоотношение на друго основание, предвидено в Кодекса на труда (КТ). Парично обезщетение на лицата след прекратяване на осигуряването се изплаща в хипотезите на чл. 42 и чл. 52 от КСО.
Осигурителите, осигурителните каси, самоосигуряващите се лица и работодателите са задължени да подават данни с Декларация образец № 1 «Данни за осигуреното лице» за осигурените при тях лица и за периодите на временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на дете (чл. 5, ал. 4, т. 1 от КСО). Декларациите се подават по ред, определен в Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на дани от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. Данните по чл. 5, ал. 4 се използват за изчисляване и отпускане на пенсиите, паричните обезщетения и помощите (чл. 5, ал. 6 от КСО).
«Осигурител» съгласно чл. 5, ал. 1 от КСО е всяко физическо лице, юридическо лице или неперсонифицирано дружество, както и други организации, които имат задължение по закон да внасят осигурителни вноски за други физически лица.
«Работодател» според § 1, т. 1 от ДР на Кодекса на труда (КТ) е всяко физическо лице, юридическо лице или негово поделение, както и всяко друго организационно и икономически обособено образувание (предприятие, учреждение, организация, кооперация, стопанство, заведение, домакинство, дружество и други подобни), което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение.
Следователно, Вие ще продължите да притежавате качеството на работодател спрямо визираните в запитването лица и след спиране на дейността на фирмата Ви, доколкото трудовите им договори няма да бъдат прекратени. За периодите на временната неработоспособност поради общо заболяване и бременност и раждане, Вие сте задължен като осигурител да внасяте дължимите здравноосигурителни вноски на основание чл. 40, ал. 1, т. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и да подавате данни с Декларация образец № 1 «Данни за осигуреното лице» за това време по реда на Наредба № Н-8 от 29.12.2005 г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица. С оглед своевременно изплащане на полагащите се парични обезщетения на правоимащите лица от средствата на държавното обществено осигуряване следва да представяте и необходимите документи в съответното ТП на НОИ – в сроковете по чл. 10 от Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване.
Следва да имате предвид, че въпросите, свързани с прекратяването на трудовите договори на горепосочените лица, са извън компетентността на НАП, тъй като тази материя се регулира от трудовото, а не от осигурителното законодателство. За отговор на същите може да се обърнете към Изпълнителна агенция «Главна инспекция по труда», на която е предоставен цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности (чл. 399 от Кодекса на труда).
По втори въпрос:
Съгласно чл. 1, ал. 2 (доп. – ДВ, бр. 2 от 2010 г., в сила от 01.01.2010 г.) от Наредбата за обществено осигуряване на самооисгуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица – започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Въпросът, дали при възникналата ситуация за Вас, е необходимо да прекратите дейността на фирмата си, е извън компетентността на НАП.
‘