КСО – чл. 4, ал. 3, т. 2 и ал. 4, чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 7;
НООСЛБГРЧ – чл. 1, ал. 1 и ал. 2
ОТНОСНО: Подаване на декларация за прекратяване на дейност при освобождаване на съдружник от участие в търговско дружество
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Търговско дружество с ограничена отговорност (ООД) е с двама съдружника, всеки от които има равен дял. Единият от съдружниците в ООД е изключен съгласно решение на Общото събрание на съдружниците.
Поставени са следните въпроси:
1.Кой е задължен да подаде декларация във връзка с прекратяване осигуряването на изключения съдружник – самоосигуряващото се лице или ангажиментът е на дружеството, чрез което се провежда осигуряването му?
2.От коя дата следва да се приеме, че се прекратява осигуряването – датата на Общото събрание или датата на вписването в търговския регистър съгласно удостоверението на Агенцията по вписванията?
Предвид описаната фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване изразяваме следното становище по поставените въпроси:
По първи въпрос:
Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 2 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) лицата, които упражняват трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества, подлежат на задължително осигуряване за инвалидност, за старост и за смърт. По свой избор те могат да се осигуряват за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица (чл. 4, ал. 4 от КСО).
Съдружниците в търговски дружества са самоосигуряващи се лица по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка с чл. 6, ал. 7 от КСО – те внасят дължимите осигурителни вноски изцяло за своя сметка. Редът, по който се осигуряват самоосигуряващите се лица, включително съдружниците в търговски дружества, е регламентиран в Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ).
Задължението за осигуряване на посочените лица възниква от деня на започване или възобновяване на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, и продължава до нейното прекъсване или прекратяване (чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧ).
Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на трудовата дейност се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП, подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство (чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ).
Съгласно чл. 2, ал. 2 от НООСЛБГРЧ физическите лица – съдружници в търговски дружества се осигуряват чрез дружествата. Осигурителните вноски се внасят в компетентната териториална дирекция на НАП поотделно за всеки месец и от всяко самоосигуряващо се лице, като в документите за внасянето им задължително се попълва и ЕГН на лицето.
Предвид изложеното, относно задължението за подаване на декларация за прекратяване на трудовата дейност по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ за изключения съдружник, носител на това задължение е самоосигуряващото се лице, а не юридическото лице, чрез което се е извършвало осигуряването му.
По втори въпрос:
Съгласно чл. 125, ал. 1, т. 2 от Търговския закон (ТЗ) участието на съдружника се прекратява при изключването му. Според текста на чл. 140, ал. 4 от ТЗ приемането и изключването на съдружник имат действие от вписването им в търговския регистър. В чл. 7, ал. 1 от Закона за търговския регистър е посочено, че вписаното обстоятелство се смята, че е станало известно на третите добросъвестни лица от момента на вписването.
При определяне момента на възникване или отпадане на основанието за осигуряване в хипотезата на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО следва на първо място да се прецени кога лицето придобива или загубва качеството си на съдружник в търговско дружество. В случаите, когато се освобождава съдружник, този момент е датата на решението на Общото събрание, но тъй като за третите страни, в случая администрацията на НАП, това решение става известно след вписването му в търговския регистър, е необходимо да се има предвид, че:
Основанието за осигуряване по чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО за самоосигуряващо лице (съдружник), което е преустановило трудова дейност, но не е загубило качеството си на съдружник, отпада със спирането на дейността. Когато лицето упражнява трудова дейност като съдружник и не е прекъсвало дейност, то е задължено да се осигурява съгласно посочената разпоредба докато притежава това качество. След изключването му от съдружието лицето излиза от обхвата на КСО, поради което следва да се прекрати и неговото осигуряване.
‘