Изх. № 2071/25.09.2017 г.
Чл. 110, ал. 1, т. З от ЗДДС
Чл. 110, ал. 2 от ЗДДС
Чл. 106, ал. 1 от ЗДДС
Относно: подаване на отчетни регистри и ползване на данъчен кредит за период, в който лицето е било дерегистрирано по реда на Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) във връзка с отмяна на акта за дерегистрация въз основа на съдебно решение
Според изложеното в запитването, на 17.07.2015 г. дружеството e дерегистрирано по ЗДДС с Акт за дерегистрация № Х/24.06.2015 г. Актът е бил обжалван по административен и съдебен ред, като с Решение № ../22.12.2015 г. на Административен съд гр.** и Решение № ../18.04.2017 г. на Върховния административен съд /ВАС/ същият е отменен.
Дружеството е регистрирано повторно по реда на ЗДДС от 11.11.2015 г. във връзка с достигане на облагаемия оборот. Започнала е ревизия за периода 27.02.2014 г. – 30.06.2015 г. по ЗДДС и ЗКПО. Ревизията е спряна между двете дела и възобновена на 24.04.2017 г. Ревизионното производство е приключило на 02.08.2017 г. с ревизионен акт.
За периода 17.07.2015 г. – 11.11.2015 г. дружеството е продължило дейността си и има закупени материали и платени разходи, за които не е приспадало ДДС, защото е било дерегистрирано и не е подавало регистри по ЗДДС.
Дружеството счита, че след като съдът отменя акта за дерегистрация по ЗДДС на практика се оказва, че то е било регистрирано по ЗДДС през целия период на дерегистрацията от 17.07.2015 г. до 11.11.2015 г.
Поставен е въпроса как да се подадат регистрите за този период по ЗДДС и да се упражнят правата по ЗДДС?
При така изложената фактическа обстановка и с оглед разпоредбите на ЗДДС (обн. ДВ, бр. 63 от 4 август 2006 г., посл. изм. ДВ, бр. 97 от 06.12.2016 г.) и Правилника за приложението му (ППЗДДС, обн. ДВ, бр.76 от 15.09.2006 г., посл. изм. и доп. ДВ бр.24 от 21 март 2017 г.) е изразено следното становище:
Съгласно чл. 110, ал. 1, т. 3 от ЗДДС регистрацията се прекратява по инициатива на органа по приходите с издаване на акт за дерегистрация, когато е налице основание за дерегистрация по реда на чл. 176 от закона. В тези случаи датата на дерегистрация е датата на връчване на акта за дерегистрация /чл.110, ал. 2, изр. второ от ЗДДС/. По силата на чл. 106, ал. 1 от ЗДДС прекратяване на регистрацията (дерегистрация) по този закон е процедура, въз основа на която след датата на дерегистрация лицето няма право да начислява данък и да приспада данъчен кредит освен в случаите, когато този закон е предвидил друго.
При обжалване по съдебен ред в случаите, в които съответният съд се произнася с решение, с което се отменя акта за дерегистрация по ЗДДС по инициатива на приходната администрация, това произвежда действие от датата на влизане в сила на съдебното решение. Това означава, че за периода от връчването на акта до влизане в сила на решението за отмяната му, лицето се счита за дерегистрирано по ЗДДС. Датата на влизане в сила на решението е датата, на която се регистрира задълженото лице по ЗДДС.
Предвид горното и с оглед на последващата регистрация по реда на ЗДДС на дружеството, считана от 11.11.2015 г., за периода 18.07.2015 г. – 10.11.2015 г. включително за него не е налице право както да начислява ДДС, така и да приспада данъчен кредит във връзка с извършваната от него дейност.
В допълнение Ви уведомяваме, че за дружеството е била налице възможност да приложи разпоредбите на чл. 74 и чл. 76 от ЗДДС и при спазване на законовите ограничения за това да приспадне данъчен кредит за активите налични към датата на последващата си регистрация по ЗДДС.
‘