Изх. № 20-00-96
26.03.2015 г.
ЗКПО – чл. 204, т. 2, б. „а”, §1, т. 34 от ДР
ЗДДФЛ – чл. 24, ал. 2, т. 9 и т. 12, чл. 42, ал. 1
В дирекция ХХХ, е постъпило Ваше писмено запитване, прието с вх. № 20-00-96/ 24.02.2015 г. във връзка с прилагането на разпоредбите на Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) и Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ).
В запитването е изложена следната фактическа обстановка:
Застрахователен брокер отправя запитване, за данъчни права и задължения на свой клиент – работодател, без да го идентифицира. Последният е сключил корпоративно застраховка „Живот” и здравна застраховка в полза на всички свои служители. Застрахователната сума (лимитът на отговорност) за застрахованите по застраховка „Живот” е различен и е в зависимост от заеманата от тях длъжност (варира от 15 000,00 лв. до 150 000,00 лв.). Посочено е, че в зависимост от направлението, в което се упражнява трудовата дейност – съответнотърговско или производствено, покритието по здравна застраховка пакет стоматология също е различен – 400,00 лева или 600,00 лева.
Във връзка с изложената фактическа обстановка са поставени следните въпроси:
1. Представляват лисоциален разход, предоставен в натура по смисъла на
чл. 204, т. 1, б. „а” от ЗКПО, извършените отработодателя разходи за застрахователни премии до 60,00 лева месечно на човек по корпоративна застраховка „Живот” за всички служители, но при различни нива на застрахователната сума в зависимост от заеманата длъжност?
2. Представляват лисоциален разход, предоставен в натура по смисъла на
чл. 204, т. 1, б. „а” от ЗКПО извършените отработодателя разходи за застрахователни премии до 60,00 лева месечно на човек, достъпни за всички служители, но при различни нива на покритие в зависимост от локацията на упражняваната трудова дейност (търговска или производствена)?
3. Подлежи ли на облагане с данък по ЗКПО и ЗДДФЛ разходът за застрахователна премия, превишаващ сумата от 60,00 лева месечно на човек?
Предвид изложената фактическа обстановка, въпросите и относимата към тях нормативна уредба, изразявам следното становище:
Относно прилагането на ЗКПО
По първи, втори и трети въпрос:
Съгласно чл. 204, т. 2 от ЗКПО с данък върху разходите се облагат документално обоснованите социални разходи, предоставени в натура от работодатели в полза на работници, служители и лица, наети по договор за управление и контрол (наети лица). В обхвата на тези разходи попадат вноските/ премиите за допълнително доброволно осигуряване, за доброволно здравно осигуряване и за застраховки „Живот”, съгласно буква „а” на посочената разпоредба. За целите на данъчния закон в §1, т. 34 от ДР на ЗКПО е дадена легална дефиниция на понятието „социални разходи, предоставени в натура”, която поставя изискване за кумулативното наличие на следните четири условия:
-разходът следва да е отчетен като социална придобивка;
– социалната придобивка да е предоставена по реда и начина, посочен в чл. 293 от Кодекса на труда (КТ) или по ред и начин, определен от ръководството на предприятието;
-социалната придобивка да е достъпна до всички работници и служители, както и за лицата, наети по договор за управление и контрол;
-социалната придобивка да е предоставена в натура (да липсват парични взаимоотношения по отношение на получените придобивки);
За да е достъпна социалната придобивка, трябва да е подсигурена възможност тя да се ползва по право от всички наети лица. Макар да са производни на правоотношенията между данъчно задълженото лице работодател и наетите лица, социалните придобивки не са обвързани с количеството и качеството на престирания труд, а целят да обезпечат потребности, касаещи живота и бита на наетите, които не произтичат и не са свързани със заеманата от лицата длъжност. Решението на Общото събрание на работниците и служителите или това на ръководството на предприятието трябва да съдържа параметри относно предоставяната придобивка: съдържание (вид), обхват на правоимащите лица (всички, вкл. и потенциални потребители), начин на получаване, стойност и лимит на придобивката. Критерият за социална придобивка изисква нейният размер да не е обвързан и да не зависи от заеманата от лицето длъжност, от постигнатите от него трудови резултати, размер на щатно, брутно, нетно или друг вид възнаграждение или от броя на отработените дни, които са по-скоро критерии за определяне на допълнително трудово стимулиране, а не за разпределяне на средствата за социално-битово и културно обслужване. Затова и стойността на социалния разход следва да бъде еднаква за всички правоимащи лица.
От горепосоченото е видно, че относно визирания в запитването работодател не са изпълнени условията, за да бъдат третирани извършените за негова сметка разходиза корпоративно застраховка „Живот” и за доброволно здравно осигуряване (въз основа на договор за медицинска застраховка по чл. 222а от Кодекса за застраховането (КЗ) съгласно чл. 82, ал.1 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) във вр. с §1, т. 13 от ДР на ЗДДФЛ) в полза на наетите лица като социални разходи, предоставени в натура по реда на ЗКПО.
Вън от дотук изложеното и във връзка с поставените въпроси относно данъчното третиране на разходите за застраховка „Живот” при превишение на премията над 60,00 лева месечно за наето лице и здравно застраховане при превишение на премията над 60,00 лева месечно за наето лице, се налага да поясним приложението на разпоредбата на чл. 208 от ЗКПО, която регламентира освобождаване от облагане. Вложеният законодателен замисъл е, че ако работодателят предоставя социални придобивки на повече от едно от основанията, визирани в чл. 204, т. 2, буква „а” от закона,то необлагаема е общата сума на тези разходи до 60,00 лева месечно за всяко наето лице при условие, че предприятието-работодател няма подлежащи на принудително изпълнение публични задължения към момента на извършване на този разход. Така например ако работодателят прави за своя сметка разходи в полза на всички наети лица за вноски и премии съответно за допълнително доброволно осигуряване по 30,00 лева на месец за наето лице, за здравно застраховане по 30,00 лева на месец за наето лице и за застраховка „Живот” по 30,00 лева на месец за наето лице, и същите проявяват характер на социални разходи, предоставени в натура за целите на ЗКПО, то помесечният разход за всяко наето лице по чл. 204, т. 2, б. „а” е в размер на 90,00 лв. В този случай съгласно
чл. 216 вр. чл. 208 от ЗКПО превишението над 60,00 лева, т.е. 30,00 лева, подлежи на облагане с окончателен данък в размер на 10 на сто.
Относно прилагането на ЗДДФЛ
По трети въпрос:
Съгласно чл. 205 от ЗКПО социалните разходи, които не са предоставени в натура, представляват доход за физическото лице, който подлежи на облагане по реда на ЗДДФЛ. Според регламента на чл. 24, ал. 1 от ЗДДФЛ облагаемият доход от трудови правоотношения е трудовото възнаграждение и всички други плащания в пари и/или в натура от работодателя или за сметка на работодателя, с изключение на доходите, посочени в ал. 2 на чл. 24 от ЗДДФЛ. В конкретния случай предоставените от работодателя социални разходи нямат характер на такива, предоставени в натура, респ. не подлежат на облагане по реда на ЗКПО, поради което не попадат в изключенията, изрично посочени в т. 9 и т. 12 на чл. 24, ал. 2 от ЗДДФЛ, а и не са освободени от облагане на друго основание. Следователно премиите за здравни застраховки и застраховки „Живот”, изплащани за сметка на работодателя в полза на наетите лица, когато не представляват социални разходи, предоставени в натура по смисъла и за целите на ЗКПО, представлява облагаем доход от трудово правоотношение за съответните физически лица. Тези доходи подлежат на авансово облагане по реда и при условията на ЗДДФЛ, установени за облагането на доходите от трудови правоотношения, като на основание чл. 42, ал. 1 от ЗДДФЛ авансовият данък за доходи от трудови правоотношения следва да се определя от работодателя месечно на базата на месечната данъчна основа.
Настоящото становище е принципно и е въз основа на изложената в запитването фактическа обстановка. В случаите, когато в производство, възложено по
реда на ДОПК се установи фактическа обстановка различна от посочената, Вие не може да се позовавате на разпоредбата на чл. 17, ал. 3 от ДОПК.