КСО – чл. 4, ал. 1-4 и ал. 2, чл. 5, ал. 4,
чл. 6, ал. 2, т. 3, чл. 9, ал. 1, т. 1, ал. 2 и ал. 3
ОТНОСНО:Попълване на декларация образец № 1 при „самоотлъчка” на работник или служител
В запитването поставяте следния въпрос:
Как следва да се отрази в присъствената форма и в декларация образец № 1 безпричинно отсъствие (самоотлъчка) на работник или служител?
Във връзка с така зададения казус изразяваме следното становище:
Съгласно чл. 9, ал. 1, т. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) за осигурителен стаж се зачита времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1-4 и ал. 2 (в т.ч. работниците и служителите) са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време.
Случаите, при които се признава осигурителен стаж без лицата да са работили реално, са посочени изчерпателно в чл. 9, ал. 2 и ал. 3 от КСО. Хипотезата, в която работникът или служителят без уважителни причини или без разрешение от страна на работодателя не се явява на работа, т. нар. «самоотлъчка», не е сред изброените случаи, поради което това време не се зачита за осигурителен стаж.
При подаване на данните по чл. 5, ал. 4 от КСО (декларация образец № 1) за работник или служител, който не е отработил всички работни дни в месеца поради «самоотлъчка», е необходимо да се има предвид следното:
В декларация образец № 1 «Данни за осигуреното лице» не трябва да се отразяват дните на безпричинно отсъствие от работа, тъй като не се считат за осигурителен стаж. Дните в самоотлъчка, които са дни без осигурителен стаж, не следва да се включват в съответните позиции на т. 16 «Дни в осигуряване-общо». Предвид това, че осигурителният стаж при «самоотлъчка» се прекъсва, задължително се правят записвания в т. 14 «Ден, от който осигуряването е възникнало» и в т. 15 «Ден, в който осигуряването е прекратено».
Въпросът относно начина, по който следва да се отразят в присъствената форма неявяванията на работа на работниците и служителите поради «самоотлъчка», не е от компетентността на Националната агенция за приходите.
‘