последната хипотеза, до нормативното уреждане

Изх. №08-П-10
Дата: 29.04.2010 год.
ЗМДТ, чл. 14, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 17;
ЗМДТ, чл. 45, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 58;
ЗМДТ, чл. 123, ал. 1;
ЗМДТ, чл. 123, ал. 2.
В отговор на поставените въпроси по прилагането на ЗМДТ, Ви
уведомяваме:
1. Въпросът за начина на деклариране и облагане с данък на местата за парки-ране /паркоместа/ е тясно свързан с правния статут на тези обекти. В съдебната и част от нотариалната практика се поддържа становището, според което паркомястото не е недвижима вещ и не следва да е предмет на вещнопрехвърлителни сделки, тъй като не представлява обособена и самостоятелна във вещноправно отношение реална част от имот. Сделките с паркоместа са нищожни поради невъзможен предмет /в този смисъл, решение по гр.дИзх. № 3834/2007 г. на ВКС/.
В същото време значителна част от нотариусите изповядват сделки, с които
се прехвърля право на собственост върху паркоместа като самостоятелни обекти на
гражданския оборот, мотивирайки се с аргумента, че те отговярат на изискванията
за обект, установени в § 5, т. 39 от ДР на ЗУТ /“обект“ е самостоятелен строеж или
реална част от строеж с определено наименование, местоположение, самостоятелно
функционално предназначение и идентификатор по Закона за кадастъра и имотния
регистър./.
Към настоящия момент еднозначен отговор за правния статут на т.нар.
“паркоместа“ не може да бъде даден. Не може да се възприеме и априорното
обявяване на сделките с паркоместа за нищожни. От Нотариалната камара ни
уведомиха, че се подготвя проект на закон за изменение и допълнение на ЗУТ, с
който ще бъде уреден статута на паркоместата, най-вероятно като самостоятелни
обекти на гражданския оборот.
За целите на облагането с данък и с оглед защита на интересите на
общинските бюджети, до нормативното уреждане на въпроса, считаме, че
паркоместата, намиращи се в покрити /подземни и надземни/ паркинги или гаражи,
следва да бъдат декларирани като идеални части от паркинга, респ. гаража.
Покритите паркинги и гаражи в сгради, етажна собственост, в общия случай не
представляват общи части към сградите и с това правният им статут съществено се
отличава от този на поземлените имоти, застроени със сгради – етажна собственост.
Покритите гаражи /паркинги/ са самостоятелни обекти в етажната собственост и
могат да бъдат предмет на прехвърлителни сделки, поради което ВКС счита, че
договорите, с които се прехвърлят паркоместа в подземни гаражи, са действителни
за съответните идеални части от гаража.
Според чл. 38, ал. 1 от Закона за собствеността «при сгради, в които етажи
или части от етажи принадлежат на различни собственици, общи на всички
собственици са земята, върху която е построена сградата, дворът, основите », а
общите части не могат да се делят. Или в случаите, в които паркоместата
представляват части от поземлените имоти /терените/, върху които са построени
сгради – етажна собственост, сделките с паркоместа са нищожни, ако
прехвърлянето на паркоместата става успоредно с прехвърлянето на жилищата,
каквато е масовата практика.
С оглед на казаното относно последната хипотеза, до нормативното уреждане
на въпроса, считаме, че паркоместата не следва да бъдат декларирани като
самостоятелни обекти или идеални части от поземлените имоти.
Придобиване на паркоместа при настоящата правна уредба е възможно с
отстъпване на право на строеж или учредяване на право на ползване преди
строителният предприемач да е започнал да прехвърля обектите в сградата, т.е.
преди възникване на етажната собственост /така, Любомир Василев, сп.
„Собственост и право“, бр. 12 от 2008/.
2. Относно декларирането на паркоместа, намиращи се на покрива на
подземен гараж.
Относно прехвърлянето и съответно декларирането на паркомясто,
намиращо се върху покрива на подземен гараж, имайки предвид, че покривът е
обща част за гаража, считаме, че сделката е нищожна и паркомястото не следва да
бъде декларирано.
3.При прехвърляне на правото на собственост върху първия и втория етаж
на къща е платен данък при придобиване на имущества само за първия етаж, тъй
като удостоверение за данъчна оценка е било издадено само за първия етаж.
Обстоятелството, че не е платен данък за втория етаж не прави прехвърлянето
нищожно. За придобиването на втория етаж данък следва да се определи на
купувача – чл. 45, ал. 1 ЗМДТ, ако не е уговорено друго.
4.С влизане в сила на новия чл. 58, ал. 4 ЗМДТ се създава ново правило,
според което облагането с данък се преустановява от месеца, следващ месеца на
прекратяване на регистрацията за движение. Това правило обхваща и случаите на
откраднати превозни средства. Когато кражбата на превозно средство и
прекратяване на регистрацията му в «ПП» са се осъществили преди 01.01.2010 г.,
но лицето Ви уведомява след 01.01.2010 г., прекратяването на облагането се
извършва от месеца, следващ месеца на събитието /кражбата/, в съответствие с
нормата, действаща към момента на осъществяване на тези обстоятелства /чл. 60,
ал. 5 ЗМДТ, в редакцията му до 01.01.2010 т.1.
5. Сграда, в която не са обособени самостоятелни обекти или която не е в
режим на етажна собственост, се декларира като един имот с една отчетна стойност
по реда на чл. 17 ЗМДТ. Същото се отнася за декларирането по реда на чл. 14
ЗМДТ.
6. Когато едно лице притежава два или повече имота /апартамента,
магазина, апартамент и гараж/, намиращи се на същия административен адрес и е
пропуснало срока за деклариране на тези обекти, санкция се налага за неподаване на декларация в срок за всеки един имот. Санкция се реализира при неспазване на
задължение, установено в закона, за подаване на декларация, за всеки един имот.
7. За придобити след 01.01.2010 г. нежилищни имоти, за които не е подадена
декларация по чл. 17 ЗМДТ и декларация по чл. 14 ЗМДТ в двумесечен срок от
придобиването им, в изпълнение на чл. 17, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ, се налагат две санкции на основание чл. 123, ал. 1 и ал. 2 ЗМДТ, тъй като в закона са установени две отделни задължения за подаване на две декларации.
8. Ако не е подадена декларация по чл. 14 ЗМДТ за нежилищен имотна пред-приятие в съответствие със задължението, установено в § 21 от ПЗР на ЗИДЗМДТ /обн. ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010/ се налага санкция на основание чл. 123, ал. 1 ЗМДТ.
ИЗПЪЛНИТЕЛЕН ДИРЕКТОР НА
НАЦИОНАЛНАТА АГЕНЦИЯ
ЗА ПРИХОДИТЕ:
/КРАСИМИР СТЕФАНОВ/

Оценете статията

Вашият коментар