Изх.№ 23-22-1099
25.05.2011г.
Чл. 133, ал.2, т.5 и чл.134 от ДОПК
Във Ваше писмо Изх. № 24-04-26/09.05.2011г., постъпило в Дирекция ОУИ …. с вх. № 23-22-1099/10.05.11г., е препратена преписка на ръководител екип ”Проверки” при офис ”…..” за мнение и препоръка, относно постъпило искане за прихващане и възстановяване по чл.129 от ДОПК от „Б” ЕООД.
В преписката е изложената следната фактическа обстановка:
Във връзка с получено Решение №…./12.11.2010г. на ВАС в офис „…” при ТД на НАП …. с вх. №…./07.01.2011г., е възложена с резолюция № …../10.01.2011г. проверка, за установяване на факти и обстоятелства, свързани с „Б” ЕООД ,БУЛСТАТ …….
Установени са следните факти:
1. На ”Б” ЕООД са извършени две ревизии :
?С РА №……/13.12.2007 г. е извършена ревизия по ЗДДС за периода- 03.08.04 г.-13.04.07г. и за корпоративен данък за периода-27.05.2003г. г.-31.12.06 г. С този РА е потвърдено декларираното задължение от ревизирания субект за ДДС за м.04.2007 г. в размер на 506 626, 40 лв., произтичащо от начислен ДДС върху недвижим имот- магазинно помещение с английски двор в гр. ….., пл.“….“ № 1,при дерегистрацията на дружеството по ЗДДС на 14.04.2007 г. С РА върху тази сума е начислена и лихва за забава за периода от датата на падежа й до датата на фактическото й плащане. В посочените части РА не е бил обжалван по съдебен ред.
?С РА № …./14.08.08 г. на същото дружество е извършена ревизия по ЗДДС за периода – 13.06.2007 г. -30.09.2007 г. С този РА на ревизираният субект е отказано да се признае право на данъчен кредит за м.06.2007 г. в размер на 506 626, 40 лв. във връзка с включването на същия имот в описа на наличните активи при повторната регистрация по ЗДДС на дружеството. Резултатът за този месечен период, определен с РА е нулев, какъвто е и определеният резултат за целия ревизиран период. Констатациите, митивирали този отказ на данъчен кредит са, че имотът във връзка с който е ползвано право на данъчен кредит е закупен от физическо лице, поради което за него при покупката му не е заплащан ДДС, респективно при дерегистрацията на дружеството по ЗДДС за него не е следвало да се начислява и заплаща ДДС.
2. С искане за прихващане или възстановяване вх. № …/10.08.09 г. “Б“ ЕООД е поискалвъзстановяване нанедължимо платеното ДДС в размер на 506 626, 40 лв. и лихви по това задължение. В описаните, като приложени документи към искането са – копие от РА № …/14.08.08 г.; СД по ЗДДС за м.04.07 г.; платен данък във връзка с СД; СД за м.06.07 г. с начислен ДК и СД за ДДС за м.09.2007 г. с попълнена клетка 80.
По това искане е издаден АПВ № …./10.09.2009 г. от орган по приходите в ТД на НАП …., офис “…..“, с който се отказва възстановяване на исканата сума с мотива, че за м.04/2007г. е налице влязъл в сила РА, с който е определен размера на задължението за този данъчен период -ДДС за внасяне.
3. АПВ е обжалван по надлежния ред и с решение на ВАС № …/12.11.2010г. е отменен , като преписката е върната за ново произнасяне по искането, при спазване на дадените с решението указания. В мотивите по решение № ……/12.11.2010г. ВАС е посочил наличие на противоречиви изводи в горецитираните два РА ,относно задължението на дружествотопо ЗДДС, за един и същ имот . ВАС сочи, че по аргумент от чл.133,ал.2,т.5 от ДОПКтова противоречие би могло, да бъде основание за изменение на установените задължения за ДДС на „Б”ЕООД, във връзка с актива му- магазини при положение, че орган по приходите е констатирал наличието на това противоречие, той е бил длъжен да изпълни задължението си по чл.134,ал.1 от ДОПК и уведоми за него териториалния директор, в чийто правомощия е да разпореди или откаже възлагането на ревизия. Като не е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл.134,ал.1 от ДОПК органът по приходите, издал обжалвания АПВ е допуснал съществено нарушение на административно производствените правила, което е основание отказа да бъде отменен, а преписката върната на административния орган за ново произнасяне по искането след изпълнение на задълженията му, произтичащи от закона.
4. С оглед дадените указания в решението на ВАС,ръководител екип „Проверки” при офис „…..„ предлага, да се извърши ревизияпо ЗДДС на дружеството по реда на чл.133,ал.2,т.5 от ДОПК, за периода от 01.04.2007г.-30.09.2007г.
По повод на това предложение за ревизияв отдел „Обжалване” при ТД на НАП …. е постъпило искане за становище, относно възможността за предприемане на ревизионно производство по реда на глава 16, раздел II от ДОПК.
С оглед гореизложеното изразяваме следното становище:
От изложените факти и приложените доказателства се установява, че горепосочените ревизионни актове, са влезли в законна сила.
В чл.133, ал.2, т.1-5 от ДОПК са изброени изчерпателно основанията за изменение, които водят до изключение от принципа за стабилитета на влязъл в сила ревизионен акт.
Съгласно хипотезата на чл.133, ал.2, т.5 от ДОПК, на която се основава искането за изменение на установени задължения по ЗДДС, установено с ревизионен акт задължение може да се измени, когато за същите задължения, за същия период и по отношение на същото задължено лице е издаден друг, влязъл в сила ревизионен акт, който му противоречи.
В конкретния случай са налице два РА на едно и също задължено лице, влезли в сила, но касаещи различни данъчни периоди.
Първият РА №20002741/13.12.2007 г. включва ревизия по ЗДДС, за периода- 03.08.04 г.-13.04.07г. и потвърждава декларираното задължение от ревизирания субект за м.04.2007 г. в размер на 506 626, 40 лв., за актив недвижим имот, придобит чрез покупка от физическо лице, нерегистрирано по ЗДДС.
Вторият РА № …./14.08.08 г. включва ревизия по ЗДДС за периода – 13.06.2007 г. -30.09.2007 г. С този РА на ревизирания субект е отказано да се признае право на данъчен кредит за м.06.2007 г. в размер на 506 626, 40 лв., тъй като е констатирано, че при дерегистрацията по ЗДДС дружеството е начислило и внесло без основание горепосочената сума.
Независимо, че са налице два РА с противоречиви констатации относно начисляването и дължимостта на спорния данъкза актива – недвижим имот, в конкретния случай става въпрос за различни данъчни периоди, а именно задължението за внасяне е установено с първия РА за м.04/2007г., а с втория РА се отказва право на данъчен кредит за м.06/2007г.
Предпоставките на чл. 133, ал.2, т.5 от ДОПК са дадени кумулативно,т.е трябва да са налице едновременно.
Предвид изложеното, считаме че не са налице основания за прилагане на чл.133, ал.2, т.5 от ДОПК, с оглед на което не може да бъде възложена ревизия за изменение на вече установено задължение за внасяне на ДДС за д.п. м.04/2007г.
С оглед на процесуалните действия, които следва да се предприемат, имайте предвид, че съгласно чл. 134, ал. 1 от ДОПК териториалният директор е органът оправомощен да прецени наличието на основания за изменения на вече определени задължения. В този смисъл следва да се тълкуват и задължителните указания, дадени от ВАС с решение № …./12.11.2010 г. Съгласно чл. 134, ал. 4 от ДОПК той е длъжен да се произнесе в 30-дневен срок от постъпване на искането като разпореди или откаже мотивирано възлагането на ревизия.
В конкретния случай териториалният директор е сезиран от орган по приходите с писмо Изх. № …/12.01.2011 г. Непроизнасянето в срок се счита за мълчалив отказ, който подлежи на обжалване в 30-дневен срок от изтичането на срока за произнасяне, пред административния съд, компетентен да разгледа жалбата срещу ревизионния акт /чл. 134, ал. 5 от ДОПК/.
‘