Изх. № 24-31-271
Дата: .…………… .2007 г.
ДО
Г-Н ………………………..,
………………………………
ОТНОСНО: поставени въпроси от ТД на НАП – гр. Шумен, възникнали в хода на ревизионни производства
По поставените от ТД НАП гр. Шумен въпроси, свързани с прилагането на разпоредби от ЗДДС и ДОПК, изразявам следното становище:
по първи въпрос
За какъв период от време следва да се начисли лихва върху ДДС, подлежащ на възстановяване, когато е налице хипотеза на чл.93, ал.1, т.5 във връзка с чл. 92, ал.8, изр.второ от ЗДДС?
С разпоредбата на чл. 92, ал.8, изр.първо от ЗДДС е предвидено, че данъкът подлежащ на възстановяване, независимо на кое от основанията предвидени от ЗДДС /чл.92, ал.1, т.4; чл.92, ал.З или ал.4/, се възстановява заедно със законната лихва за забава, при наличие на някоя от следните хипотези:
1.данък не е възстановен без основание или
2.данък не е възстановен поради отпаднало такова /включително и когато след извършване на ревизия установеният данък за възстановяване съвпада с декларирания или е в по-малък размер – за частта, която подлежи на възстановяване – чл. 92, ал.8, изр. Второ от ЗДДС/.
Това означава, че ако е налице някой от тези случаи, спирането по чл.93, ал.1, т.5 от ЗДДС /при започнала ревизия на лицето – до приключването й в срока по чл. 114 от ДОПК/ води до начисляване на лихва за забава. Срокът, за който се определя тази лихва, е от датата, на която данъкът е следвало да бъде възстановен /датата, следваща датата на крайния, предвиден в закона срок за възстановяване – 30/45-я дневния срок/ – до окончателното му изплащане.
по втори въпрос
Как следва да се прилага разпоредбата на чл.92, ал.6 от ЗДДС във връзка с чл.169, ал.4 от ДОПК, в случай, че задълженото лице има изискуеми задължения за ДДС за текущата година и задължения за други данъци, но за предходни години? Каква е последователността при извършване на прихващане?
Разпоредбата на чл.169, ал.4 от ДОПК е обща, тъй като се намира в процесуалния закон, който урежда по принцип отношенията по установяване, обезпечаване и събиране на задълженията за данъци, задължителни осигурителни вноски и други публични вземания, възложени на органите по приходите и публичните изпълнители. ЗДДС е специалният закон, който урежда особеностите при облагането с ДДС и по своя характер е специален. Поради това, в случая ще се приложи общият принцип в правото, че специалният закон дерогира общия и погасяването ще се извърши по реда, определен в чл.92, ал.6 от ЗДДС, независимо, че задълженията за ДДС са възникнали по-късно от тези за останалите видове данъци. Останалите алинеи на чл. 169 от ДОПК се прилагат, тъй като в ЗДДС няма разпоредби, предвиждащи друго.
по трети въпрос
Как следва да се процедира в случаите, когато в срока по чл.117, ал.5 от ДОПК за представяне на писмено възражение по ревизионния доклад, ведно с тях лицето представи и искане за събиране на нови доказателства от органите по приходите?
Ревизионният акт е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК. Производството по събиране на доказателства преди и след издаването на ревизионния доклад е част от производството по издаване на административния акт -ревизионния акт. Действително изложеният във въпроса Ви случай не е уреден в ДОПК /следва да се приеме, че се касае за събиране на доказателства, свързани с констатациите в ревизионния доклад, които не се намират у лицето, тъй като иначе до този момент ще са приложени възможностите за събиране и преценка на доказателства по чл.37, ал.2, 3 и 4 от ДОПК/. Съгласно § 2 от ДР на ДОПК, за неуредените случаи се прилага АПК.
Служебното начало е прогласено като принцип при изясняване на фактите и обстоятелствата, дори и когато няма искане за това от страна на лицата – както в чл.5 от ДОПК, така и в чл.9, ал.2 от АПК – административният орган е длъжен да събира всички необходими доказателства преди постановяване на административен акт.
Съгласно чл.119, ал.З от ДОПК, ревизионният акт следва да се издаде в 14-дневен срок от подаване на възражението срещу ревизионния доклад. В чл. 57, ал.1 от АПК е предвиден също 14- дневен срок, който обаче тече от датата на започване на производството.
Считаме, че би могла да се приложи разпоредбата на чл.57, ал.З от АПК – когато административният орган прецени, че искането за събиране на нови доказателства е основателно и действително е необходимо да се съберат тези доказателства, тъй като касаят съществени обстоятелства, актът да се издаде до един месец от подаване на възражението срещу ревизионния доклад. Освен това срокът е инструктивен и не влияе на редовността на акта.
Дори и да не се съберат исканите на тази фаза от производството доказателства, това може да стане при последващото обжалване – служебно от Директора на Д“ОУИ“ при ЦУ на НАП.
по четвърти въпрос
Може ли органът по приходите, определен да издаде ревизионния акт, да инициира събиране на нови доказателства след издаването на ревизионния доклад?
Както изложихме по-горе в отговора на трети въпрос, административният орган -органът по приходите, определен да издаде ревизионният акт, е длъжен да събере всички необходими доказателства, относими към определянето на задълженията за данъци и осигурителни вноски – преди да постанови административен акт. Той обсъжда ревизионния доклад и всички, събрани до издаването му доказателства, всички представени доказателства с възражението срещу ревизионния акт, всички възражения, преценява необходимостта от допълнително събиране и на нови доказателства.
//
‘