Поставени въпроси по прилагане на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ)

КСО – чл. 4, ал. 3, т. 1-4;
НООСЛБГРЧ – чл. 1, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 и чл. 2, ал. 3
ОТНОСНО: Поставени въпроси по прилагане на чл. 1, ал. 2 и ал. 3 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина (НООСЛБГРЧ)
Въпрос 1:
Какво следва да се разбира под «всяка трудова дейност» в текста на чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ и трябва ли на основание посочената разпоредба лице, което е собственик или съдружник в няколко търговски дружества, да подава декларация за всяка упражнявана от него трудова дейност в тези си качества?
Отговор:
Съгласно чл. 1, ал. 2 (Изм. – ДВ, бр. 17 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г.) от НООСЛБГРЧ започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на Националната агенция за приходите (НАП), подадена до компетентната териториална дирекция на НАП и подписана от самоосигуряващото се лице в 7-дневен срок от настъпване на обстоятелството.
Под израза «всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице» в текста на цитираната разпоредба следва да се разбират дейностите, изброени в чл. 4, ал. 3, т. 1, т. 2 и т. 4 от КСО:
?упражняване на трудова дейност по регистрация на свободна професия и/или занаятчийска дейност;
?упражняване на трудова дейност като едноличен търговец, собственик или съдружник в търговско дружество и като физическо лице – член на неперсонифицирано дружество;
?упражняване на дейност като земеделски производител и тютюнопроизводител, регистрирани по съответния ред.
Упражняването на коя да е от посочените дейности поражда задължение за лицата да се осигуряват като самоосигуряващи се лица. В случаите, когато лицата извършват повече от една дейност на едно и също или на различни основания по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, наредбата предвижда осигурителните вноски да се внасят за едно от основанията по избор на лицата. При промяна на основанието или идентификационния код, по който се провежда осигуряването, се подава декларация по утвърдения образец (чл. 2, ал. 3 от НООСЛБГРЧ).
Във тази връзка, самоосигуряващото се лице от разглеждания казус, което е собственик и съдружник в няколко търговски дружества, следва да подава декларацията по чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧ при всяко започване, прекъсване, възобновяване или прекратяване на трудовата му дейност в качеството му на собственик или съдружник във всяко едно от дружествата.
Въпрос 2:
Зададени са следните примерни казуси:
А) Лице подава декларация за започване на трудова дейност като едноличен търговец от 01.01.2009 г., с която заявява, че ще се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. На 01.03.2009 г. лицето, което продължава да упражнява дейност като ЕТ, подава декларация за започване на дейност като собственик на ЕООД от 01.03.2009 г. При започване на втората дейност същото избира да се осигурява и за общо заболяване и майчинство.
Б) Съдружник в ООД подава декларация за започване на трудова дейност и осигуряване за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, считано от 01.01.2009 г. През м. април 2009 г. декларира, че започва трудова дейност като съдружник в друго ООД и че ще се осигурява и за общо заболяване и майчинство.
В) При започване на дейност от 01.01.2009 г. земеделски производител избира да се осигурява само за пенсия. През м. май 2009 г. с подаването на декларация за започване на нова трудова дейност като собственик на ЕООД същият иска да промени вида на осигуряването си като включи и риска общо заболяване и майчинство.
Интересувате се, дали в описаните хипотези е допустимо да бъде извършена промяна във вида на осигуряването?
Отговор:
Съгласно чл. 1, ал. 3 (Доп. – ДВ, бр. 17 от 2008 г., в сила от 01.01.2008 г.) от НООСЛБГРЧ видът на осигуряването се определя с декларация по утвърден образец от изпълнителния директор на НАП, която се подава от самоосигуряващото се лице в компетентната териториална дирекция на НАП в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.
От текста на чл. 1, ал. 3 от наредбата е видно, че с новосъздаденото второ изречение към ал. 3, в сила от 1 януари 2008 г., е въведена забрана за извършване на промяна във вида на осигуряването, когато прекъсването и възобновяването на съответната трудова дейност е в рамките на една календарна година. В тези случаи самоосигуряващите се лица могат да променят вида на осигуряването си най-рано от началото на следващата календарна година като подадат декларация в срок до 31 януари на годината на основание чл. 1, ал. 4 от наредбата. Във връзка с изложеното, следва да се има предвид, че посоченото ограничение не се прилага в случаите, когато самоосигуряващите се лица прекъснат една трудова дейност и започнат да упражняват втора трудова дейност на същото или на друго основание по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО. В хипотезата, при която самоосигуряващо се лице, избрало да се осигурява за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт, започне да упражнява нова трудова дейност, за която също подлежи на задължително осигуряване като самоосигуряващо се лице по реда на чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, без прекъсване на дейността, за която първоначално се е регистрирало, то в този случай лицето може да промени вида на осигуряването като избере да се осигурява и за общо заболяване и майчинство в съответствие с общото правило на чл. 1, ал. 3 от наредбата.
Изложеното по-горе се отнася и за трите примерни казуса поради идентичната фактическа обстановка в тях.

Оценете статията

Вашият коментар