КСО – чл. 4, ал. 3, т. 1-4;
НООСЛБГРЧМЛ – чл. 1, ал. 3 и ал. 4
ОТНОСНО: Прилагането на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица
По повод Ваше запитване, препратено по компетентност в Дирекция „ОУИ” – ………../20.10.2011 г., Ви уведомяваме за следното:
В запитването посочвате, че от 2006 г. като самоосигуряващо се лице се осигурявате за по-ниския осигурен риск – за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт. От август 2008 г. внасяте осигурителни вноски и за фонд „Общо заболяване и майчинство”, но без да декларирате по установения ред в ТД на НАП, че променяте вида на осигуряването си. От март 2011 г. излизате в отпуск за бременност и раждане, но поради липса на подадена декларация за избрания по-висок осигурен риск, болничните листове, които сте представили в ТП на НОИ, не са Ви изплатени. Желаете да получите разрешение за деклариране с обратна дата, считано от датата на заплащането на вноските, осигуряване и за общо заболяване и майчинство. Обръщате внимание, че досега редовно сте внасяли дължимите осигурителни вноски, а от три години и половина и техният максимален размер.
Във връзка с гореизложеното и с оглед действащата нормативна уредба по държавното обществено осигуряване, изразяваме следното принципно становище по запитването:
Правото на самоосигуряващите се лица /лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО/ да избират вида на осигуряването си /осигурените рискове, за които да се осигуряват/ се реализира по ред, определен в чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласно чл. 1, ал. 3 от НООСЛБГРЧМЛ /Загл. изм. – ДВ, бр. 2 от 2010 г./, в редакцията от 01.01.2002 г. до 31.12.2006 г., видът на осигуряването се определя със заявление, което се подава от осигурения в териториалното поделение на НОИ /от 01.01.2006г. – в ТД на НАП/ в 7-дневен срок от започването или от възобновяването на трудовата дейност. Видът на осигуряването може да се променя със заявление, подадено до края на месеца, предхождащ месеца на промяната.
Алинея 3 на чл. 1 от НООСЛБГРЧМЛ е изменена, в сила от 01.01.2007 г. /изм. – ДВ, бр. 15 от 2007г./ като изречение второ от същата преминава в новосъздадената ал. 4 със следното съдържание:
Ал. 4 /нова – ДВ, бр. 15 от 2007 г., в сила от 01.01.2007 г./ – Видът на осигуряването може да се променя за всяка календарна година, ако е подадена декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на НАП до края на януари на съответната календарна година. Специално за 2007 г., с оглед защита интереса на самоосигуряващите се лица, с § 11 от ЗР на НООСЛБГРЧМЛ този срок бе удължен и самоосигуряващите се лица можеха да променят вида на осигуряването си чрез подаване на декларация в срок до 28.02.2007 г.
В сила от 01.01.2008 г., в текста на чл. 1, ал. 3 /доп. – ДВ, бр. 17 от 2008 г./ е добавено изречението: При прекъсване и възобновяване на съответната трудова дейност през календарната година самоосигуряващото се лице не може да променя вида на осигуряването.
В сила от 01.01.2010 г., е внесена още една промяна в чл. 1, ал. 3 /доп. – ДВ, бр. 2 от 2010 г./ – разпоредбата е допълнена с изречение трето: При започване и възобновяване на трудовата дейност, ако декларацията за вида на осигуряването не е подадена в 7-дневния срок, лицето подлежи на осигуряване само за инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт.
От цитираните разпоредби е видно, че е налице пряка връзка между задължението за подаване на декларация в определен срок от самоосигуряващото се лице и правото му да избере да се осигурява за един или за повече осигурени социални рискове. Тъй като разпоредбите на чл. 1, ал. 3 и ал. 4 от наредбата са императивни, ако не бъде упражнено правото по посочените разпоредби в установените в тях срокове, същото се преклудира. Преклудирането погасява правото на съответното лице да избере да се осигурява за по-високия осигурен риск – за общо заболяване и майчинство или да промени вида на осигуряването си /независимо в каква посока/. Обръщаме внимание, че минималният осигурен риск – само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт е задължителен за лицата, когато упражняват трудова дейност по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО, дори и да не е подадена декларация в ТД на НАП /ТП на НОИ/.
От изложеното следва, че когато едно самоосигуряващо се лице подаде декларация в компетентната ТД на НАП за започване/възобновяване на трудова дейност след изтичане на законоустановения 7-дневен срок, с която заявява каква осигурителна вноска ще внася – само за фонд „Пенсии” или и за фонд „Общо заболяване и майчинство”, по аргумент на противното, че не е упражнено правото на избор по чл. 1, ал. 3 или 4 от наредбата, приемаме, че:
?осигуряването ще се осъществява само за минимално определените като задължителни осигурителни рискове при започване на дейността;
?осигуряването ще продължи за същите рискове, за които лицето се е осигурявало преди прекъсването на дейността, при възобновяване на дейността.
Ежемесечното внасяне на осигурителни вноски за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица по съответния код за вид плащане в размер по-висок от нормативно регламентирания, без да е подадена декларация за това, по своя характер и само по себе си не представлява правопораждащ факт. Неоснователно внесените осигурителни вноски за социално осигуряване от самоосигуряващото се лице подлежат на възстановяване или прихващане по реда на чл. 128-129 от ДОПК по инициатива на органа по приходите или по писмено искане на задълженото лице.
Предвид изложеното считаме, че във всички случаи след 01 януари 2007 г. самоосигуряващо се лице, което не е заявило посредством декларация желание за осигуряване за всички осигурени социални рискове без трудова злополука и професионална болест и безработица в сроковете по чл. 1, ал. 3 и ал. 4 или § 11 от ЗР на НООСЛБГРЧМЛ, не следва да черпи права от собственото си неправомерно поведение и не може да се счита за осигурено и за риска „Общо заболяване и майчинство”.
В този смисъл е и становището на Изпълнителния директор на НАП Изх. № 24-31-229/13.11.2007 г. при ЦУ на НАП, изразено във връзка с прилагането на чл.1, ал.3 и 4 от НООСЛБГРЧМЛ, копие от което Ви изпращаме.
‘