Здравно осигуряване на едноличен търговец, който има отпусната пенсия

КСО – чл. 4, ал. 3, т. 1-4; чл. 4, ал. 6, чл. 5, ал. 2 и чл. 6, ал. 8;
ЗДДФЛ – чл. 14, ал. 1 и ал. 2, чл. 21; чл. 28 и чл. 48, ал. 1 и ал. 2
ОТНОСНО:Здравно осигуряване на едноличен търговец, който има отпусната пенсия
По повод Ваше писмо, заведено с вх. № …. от 18.01.2012 г. в Дирекция „Обжалване и управление на изпълнението” – ….., отговаряме следното:
От изложената фактическа обстановка и приложените към писмото Ви копия на документи става ясно, че от 1994 г. имате регистрация като едноличен търговец, а от 1998 г. сте пенсионер за осигурителен стаж и възраст. Не се смятате за самоосигуряващо се лице, тъй като след пенсионирането не сте пожелали да продължите осигуряването си с цел увеличаване размера на отпуснатата Ви пенсия. Считате, че след като Републиканският бюджет Ви осигурява здравно на база получаваната пенсия, Вие нямате задължението да попълвате Справката за определяне на окончателен размер на осигурителния доход към годишната данъчна декларация /ГДД/ по ЗДДФЛ. Според Вас служителите при ТД на НАП – Пловдив неоснователно изискват чрез изпратеното Ви съобщение по реда на чл. 103 от ДОПК да попълните въпросната справка за 2010 г. Не сте съгласен също така и с другата посочена неизправност в съобщението за непопълнена част ІV от ГДД за 2010 г., тъй като указанието към тази част от декларацията ясно гласи, че при определяне на общата годишна данъчна основа не се включват доходите от стопанска дейност на едноличния търговец. В тази връзка, желаете да получите компетентно становище по възникналия казус.
При така представената фактическа обстановка и с оглед действащата нормативна уредба по задължителното обществено осигуряване и данъчното облагане на физическите лица, изразяваме следното становище:
По въпросите, свързани с прилагането на осигурителното законодателство:
На основание чл. 4, ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/ задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са:
1.лицата, регистрирани като упражняващи свободна професия и/или занаятчийска дейност;
2.лицата, упражняващи трудова дейност като еднолични търговци, собственици или съдружници в търговски дружества и физическите лица – членове на неперсонифицирани дружества;
3.(обявена за противоконституционна – РКС, ДВ, бр. 55 от 2000 г.) докторантите, ако не са осигурени за пенсия на друго основание;
4.регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители;
5.лицата, които полагат труд без трудово правоотношение и получават месечно възнаграждение, равно или над една минимална работна заплата, след намаляването му с разходите за дейността, ако не са осигурени на друго основание през съответния месец;
6.лицата, които полагат труд без трудово правоотношение, които са осигурени на друго основание през съответния месец, независимо от размера на полученото възнаграждение.
Лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1-4 от КСО са самоосигуряващи се по смисъла на чл. 5, ал. 2 във връзка чл. 6, ал. 7 от КСО. По свой избор те могат да се осигуряват и за общо заболяване и майчинство /чл. 4, ал. 4 от КСО/.
Осигурителните вноски за самоосигуряващите се лица са за тяхна сметка и се дължат авансово върху месечен осигурителен доход между минималния и максималния месечен размер на дохода, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване /ЗБДОО/ за съответната година /чл. 6, ал. 7 от КСО/. Окончателният размер на месечния осигурителен доход за тези лица се определя по реда на чл. 6, ал. 8 от КСО – за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година въз основа на данните, декларирани в справка към годишната данъчна декларация по Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/, като този доход не може да бъде по-малък от минималния месечен осигурителен доход и по-голям от максималния месечен осигурителен доход.
Самоосигуряващите се лица се осигуряват по ред, определен с Наредбата за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица, българските граждани на работа в чужбина и морските лица /НООСЛБГРЧМЛ/. Съгласно чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ задължението за осигуряване на самоосигуряващите се лица, включително едноличните търговци, възниква от деня на започване или възобновяване на трудовата дейност и продължава до нейното прекъсване или прекратяване /чл. 1, ал. 1 от НООСЛБГРЧМЛ/. Започването, прекъсването, възобновяването или прекратяването на всяка трудова дейност, за която е регистрирано самоосигуряващото се лице, се установяват с декларация по утвърден образец от Изпълнителния директор на Националната агенция за приходите /НАП/, подадена до компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите /ТД на НАП/ в 7-дневен срок от настъпване на съответното обстоятелство /чл. 1, ал. 2 от НООСЛБГРЧМЛ/.
Съгласно чл. 4, ал. 6 от КСО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2, 4-6 от КСО /самоосигуряващи се лица и работещи без трудово правоотношение/, на които е отпусната пенсия, се осигуряват по свое желание. Разпоредбата на чл. 4, ал. 6 /Нова – ДВ, бр. 64 от 2000 г., изм. и доп. ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г./ от КСО е създадена след като Констуционният съд с решение № 5 от 29.06.2000 г., в сила от 11.07.2000 г., обявява за противоконституционни разпоредбите на чл. 4, ал. 3 от КСО /предишно заглавие КЗОО, изм. ДВ, бр. 67 от 2003 г./ по отношение на работещите пенсионери, включени в кръга на задължително осигурените лица по този законов текст. Съдът счита, че включването на работещите пенсионери в обсега на задължително осигурените лица по чл. 4, ал. 3 от кодекса би противоречало на същността, смисъла и основната цел на общественото осигуряване, а събираните от тях осигурителни вноски биха добили характер на данъчно задължение, а ако имат намерение да увеличат размера на пенсията си, те биха могли да правят осигурителни вноски по свое желание.
Предвид цитираните разпоредби лицата, които имат отпусната пенсия и упражняват дейност като еднолични търговци, не подлежат на задължително осигуряване по реда на чл. 4, ал. 3, т. 2 от КСО за задължителните минимални осигурени рискове – инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, а се осигуряват във фондовете на държавното обществено осигуряване само ако желаят. Пенсионерите – еднолични търговци упражняват регламентираното в чл. 4, ал. 6 от КСО право да се осигуряват по свое желание по предвидения с наредбата ред /чл. 1, ал. 6 от НООСЛБГРЧМЛ/.
По отношение на задължителното здравно осигуряване на едноличните търговци следва да се отбележи, че то е уредено в отделен закон, а не в Кодекса за социално осигуряване. Със Закона за здравното осигуряване се уреждат здравното осигуряване в Република България и свързаните с него обществени отношения /чл. 1, ал. 1 от същия закон/. В тази връзка следва да се има предвид, че с решението си Конституционният съд не засяга здравното осигуряване на пенсионерите – еднолични търговци, тъй като за противоконституционни са обявени разпоредби от осигурителния кодекс /чл. 4, ал. 3, т. 1-6 от КСО/, а не такива от Закона за здравното осигуряване /ЗЗО/.
Съгласно чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО лицата по чл. 4, ал. 3, т. 1, 2 и 4 от Кодекса за социално осигуряване, сред които са и упражняващите дейност като еднолични търговци, се осигуряват авансово върху месечен доход, който не може да бъде по-малък от минималния месечен размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица и за регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, определени със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване, и окончателно върху доходите от дейността и доходите по т. 3 /за работа без трудово правоотношение/, през календарната година, съгласно справката към данъчната декларация по реда на чл. 6, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване; регистрираните земеделски производители и тютюнопроизводители, произвеждащи непреработена растителна и/или животинска продукция, не определят окончателен размер на осигурителния доход за тази дейност; вноските се внасят за сметка на самоосигуряващите се лица до 10-о число на месеца, следващ месеца, за който се отнасят, а окончателната осигурителна вноска най-късно в срока за подаване на данъчната декларация по чл. 50 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица.
На основание гореизложеното, поради липсата на изричен текст в Закона за здравното осигуряване, аналогичен на чл. 4, ал. 6 от Кодекса за социално осигуряване, едноличните търговци дължат здравноосигурителни вноски по горепосочения ред на чл. 40, ал. 1, т. 2 от ЗЗО и когато имат отпусната пенсия. В този смисъл е налице трайна и непротиворечива практика на Върховния административен съд /Решения № 4356/25.04.2006 г.; № 13210/06.11.2009 г.; № 8725/20.06.2011 г. VІ отд. на ВАС и др./. Ето защо, независимо че сте пенсионер и не сте пожелали да се осигурявате социално, Вие имате качеството на самоосигуряващо се лице по смисъла на § 1, т. 18 от Допълнителните разпоредби на ЗЗО, според която „“самоосигуряващо се лице““ е физическо лице, което плаща изцяло здравноосигурителна вноска или премия за себе си. Поради това, в качеството Ви на самоосигуряващо се лице, декларирало облагаеми доходи от стопанска дейност като едноличен търговец с ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2010 г., Вие сте задължен да определите окончателен размер на месечния си осигурителен доход за здравно осигуряване за тази година, който се формира чрез попълване на Таблица 2 от Справката за окончателния размер на осигурителния доход към ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ.
По въпросите, свързани с прилагането на данъчното законодателство:
На основание чл.14, ал.1 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица /ЗДДФЛ/ с данък върху общата годишна данъчна основа се облагат доходите по глава пета, придобити през данъчната година, с изключение на доходите от стопанска дейност като едноличен търговец.
Съгласно чл.14, ал.2 от ЗДДФЛ с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 се облагат доходите от стопанска дейност като едноличен търговец.
Следователно физически лица, които имат различни източници на доходи, единият от които е стопанска дейност като едноличен търговец, формират две годишни данъчни основи. Това е така, защото данъчните ставки /посочени в чл.48, ал.1 и 2 от ЗДДФЛ/ за облагане на придобитите доходи, са различни:
– за доходите като едноличен търговец размерът на данъка се определя, като годишната данъчна основа по чл.28, ал.2 се умножи по данъчна ставка 15 на сто
– за останалите източници на доходи размерът на данъка се определя като общата годишна данъчна основа по чл.17 се умножи по данъчна ставка 10 на сто.
В случай, че местните физически лица отговарят на условията за данъчни облекчения, предвидени в чл. 18 – чл.20, могат да си намалят годишната данъчна основа в посочената в чл.21 последователност за ползване:
1. от сумата от годишните данъчни основи по чл.25, 30, 32, 34 и 36;
2. от годишната данъчна основа по чл.28, ал.1 – за доходи от стопанска дейност като едноличен търговец.
В конкретния случай е декларирано облекчението, предвидено в чл.18, ал.1 от ЗДДФЛ, като лице с намалена работоспособност.
При изчисляването на данъка върху общата годишна данъчна основа не се включват доходите от стопанска дейност като едноличен търговец. Същите се облагат с данък върху годишната данъчна основа по чл.28 от ЗДДФЛ, който се изчислява в Част ІV на Приложение № 2.
Предвид гореизложеното и видно от приложените към запитването копия на ГДД по чл.50 от ЗДДФЛ, заедно с Приложение №2 за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец, правилно не е попълнена Част ІV – Изчисляване на данъка върху общата годишна данъчна основа за 2010 г., която се попълва при получени доходи от останалите източници на доходи, формиращи годишна данъчна основа чл.17 от ЗДДФЛ /стр.3 на ГДД /.
Формирането на годишната данъчна основа и определянето на дължимия данък от едноличните търговци се извършва в част ІV на Приложение № 2. В тази връзка и в изпълнение на чл.28, ал.1 от ЗДДФЛ следва да се има предвид, че годишната данъчна основа за доходите от стопанска дейност като едноличен търговец се определя, като облагаемият доход по чл.26 за данъчната година се намалява с вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на Кодекса за социално осигуряване и на Закона за здравното осигуряване, както и с внесените в чужбина задължителни осигурителни вноски, които са за сметка на физическото лице. След тези приспадания и на основание ал.2 на чл.28 от същия закон, годишната данъчна основа се намалява и с размера на данъчните облекчения, в случая облекчението по чл.18, ал.1 ЗДДФЛ.
Без оглед гореизложеното, в случай на бъдещи Ваши запитвания до Националната агенция за приходите Ви обръщаме внимание, че съгласно утвърдените процедури на НАП, отговор не се предоставя когато:
?поставеният от външно за приходната администрация задължено лице въпрос е предмет на неприключило данъчно-осигурително, административно-наказателно или съдебно производство;
?запитването не съдържа данни, идентифициращи подателя или задълженото лице /когато подателят не поставя въпрос за своите задължения, а за друго задължено лице/: име и ЕГН/ЛНЧ, съответно фирма и БУЛСТАТ, адрес за кореспонденция,както и ако същото не е подписано;
?когато въпросът е зададен повторно от същия подател, след като по запитването му е изразено становище от компетентното ниво на приходната администрация, освен ако в запитването не са посочени нови факти и обстоятелства;
?на запитвания на клиенти на НАП, изпратени по електронен път в случай, че не са подписани с електронен подпис. В този случай се изпраща електронно съобщение до лицето, с което се уведомява, че отговор ще бъде изпратен след получаване на въпрос, подписан с електронен подпис;
?когато се поставя въпрос, който не е от компетентността на НАП.

Оценете статията

Вашият коментар