ППЗДДС, чл.113, aл. 2,ППЗДДС, чл.113, aл. 3,ЗДДС, чл.125, aл. 2,ЗДДС, чл.113, aл. 9

2_662-1/05.09.2017г.
ЗДДС, чл.113, ал.9
ППЗДДС, чл.113, ал.2 и ал.3
ЗДДС, чл.125, ал.2
В писмено запитване, заведено под вх. №посочвате, че представляваното от Вас дружество е регистрирано на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС за предоставени услуги на данъчно задължени лица, установени на територията на други държави членки, както и че клиентите на дружеството са лица от ЕС, от САЩ и от други държави извън ЕС.
С оглед задължението Ви за деклариране и отчитане на доставките поставяте следните въпроси:
1.Кои фактури следва да се отразят в дневника за продажби – всички издадени от дружеството фактури – с получатели както ДЗЛ установени извън ЕС, така и от ЕС или само тези, по които получатели са лица от ЕС, регистрирани за целите на ДДС?
2.В коя колона от дневника за продажби следва да се отразят?
3.Следва ли да се попълва дневник за покупките, в който да се отразят получените от български доставчици фактури за закупени канцеларски материали, телефонни услуги реклами и др. подобни или се подава дневник за покупките с нулеви стойности?
4.Подава ли се VIES – декларация?
От запитването се установява, че дружеството е регистрирано на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС, но липсват достатъчно данни за характера на услугите и за статута на получателите по доставката, поради което изразеното становище е принципно.
Съгласно чл.113, ал.1 от ЗДДС всяко данъчно задължено лице – доставчик е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при
получаване на авансово плащане преди това. Фактурата следва да съдържа задължително
реквизитите, посочени в разпоредбата на чл.114, ал.1 от закона.
Данъчно задължени лица, които са регистрирани на основание чл.97а, ал.2 от ЗДДС нямат право да посочват данъка в издаваните от тях фактури /чл.113, ал.9 от ЗДДС/. Когато тези лица предоставят услуги, с място на изпълнение на територията на друга държава членка или на трета страна като основание за неначисляване на данък се вписва „обратно начисляване“ и се посочва „чл.21, ал.2 ЗДДС”. Ако се извършват доставки с място на изпълнение на територията на страната, като основание за неначисляване на данъка са посочва разпоредбата на чл.113, ал.9 ЗДДС.
Съгласно чл.124, ал.1 от ЗДДС регистрираните лица водят отчетни регистри – „дневник за покупките” и „дневник за продажбите”. Алинея 2 от същата правна норма задължава регистрираното лице да отрази издадените от него или от негово име данъчни документи в дневника за продажби. По силата на чл.113, ал.2 от ППЗДДС регистрираните на основание чл.97а от закона лица отразяват в дневника за продажби единствено документите, издадени във връзка с извършените доставки на услуги по чл.21, ал.2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка, както и получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от закона /в случай, че дружеството е получател на услуги, за които данъкът е изискуем от него/.
Предвид гореизложеното, като лице регистрирано на основание чл. 97а, ал. 2 от ЗДДС следва да отразите в дневника за продажби издадените от Вас фактури, като в зависимост от вида на доставките и мястото на изпълнението им ги посочите като облагаеми или като доставки с място на изпълнение извън територията на страната. Данъчната основа на доставките на услуги с място на изпълнение на територията на друга държава членка следва да отразите в колона 22 на дневника за продажби. Данъчна основа на получените доставки на услуги, за които данъкът е изискуем от получателя по чл.82, ал.2, т.3 от закона /в случай, че такива са налице/ следва да отразите в колона 14, а начисленият ДДС – в колона 15 от дневника за продажби. По аналогичен начин следва да попълните справката-декларация по ЗДДС.
За Вас не възниква задължение за деклариране в дневника за продажбите на извършените доставки на услуги към данъчно задължени лица, установени на територията на трети страни.
Разпоредбата на чл.70, ал.4 от закона указва, че лицата, регистрирани на основание чл. 97а от закона нямат право на данъчен кредит. По силата на ал.3 на чл.113 от ППЗДДС тези лица могат да не изготвят дневник за покупките, като в този случай подаваният дневник за покупките трябва да съдържа един-единствен запис със стойности “нула“ за числовите полета и “интервал“ за символните полета.
Относно подаване на VIES-декларацията следва да се съобрази разпоредбата на чл.125, ал. 2 от ЗДДС, която предвижда, че регистрирано лице, което е извършило за данъчния период доставки на услуги по чл. 21, ал. 2 с място на изпълнение на територията на друга държава членка, заедно със справка-декларацията по ал. 1 подава и VIES-декларация за тези доставки за съответния данъчен период.
В разпоредбата на чл. 117, ал. 2, т. 4, буква “б“ на ППЗДДС е указано, че VIES-декларацията се изготвя по образец и съдържа данъчните основи на доставките на услуги по чл. 21, ал. 2 от закона с място на изпълнение на територията на друга държава членка,
по които получатели са данъчно задължени, регистрирани за целите на ДДС, лица вдруга държава членка.

Scroll to Top